Решение № 4605 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3311/2018 г.

Решение № 4605 от 27.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3311/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ). Образувано е по касационна жалба на Р. Динолова, от [населено място], срещу решение № 42/25.01.2018 г., постановено по адм. дело № 898/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата й срещу Експертно решение (ЕР) № 0765 от заседание № 155 на 06.10.2016 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) - първи специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) и е осъдена да заплати на НЕЛК съдебни разноски по делото в размер на 50 лева. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени обжалваното ЕР на НЕЛК и присъдените разноски в полза на ответника. Претендира се присъждане на съдебни разноски, включително пътни разходи, по представен списък съгласно чл. 80 ГПК. Ответниците – Национална експертна лекарска комисия – първи специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания, директор на ТП на НОИ – Плевен, Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Плевен, ТЕЛК Първи състав при УМБАЛ "Д-р Странски" – Плевен и Агенция за хора с увреждания София не изразяват становище по депозираната касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване в първоинстанционното производство е Експертно решение № 0765, прието на заседание № 155, проведено на 6.10.2016 г. на Национална експертна лекарска комисия - Първи специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК № 2076 от 13.09.2013 г. по оценката на работоспособността и е определен краен процент трайно намалена работоспособност 30 %. Потвърдено е ЕР на ТЕЛК относно датата на инвалидизиране (ДИ). Отменено е ЕР на ТЕЛК по СИ и е определен пълен СИ три години. Поставена е водеща диагноза: Есенциална (първична) хипертония. Установено е общо заболяване: Артериална хипертония II стадий, умерена степен, сърдечна форма. Хипертонично сърце. Нестабилна стенокардия - м. 11.04 г. Единична надкамерна екстрасистолия I клас по Лаун. Митрална регургитация I+ ст. Трикуспидална регургитация I++ ст. СН 0. Алергия. Тиреоидит на Хашимото. Цервикоартроза. Състояние след абразио за хеморагична метропатия. Външен отит. Миома на матката. Определени са противопоказни условия на труд – тежък физически труд, нощен труд, смени. В обжалваното ЕР на НЕЛК са описани констатациите от медицинските изследвания и представените документи. Изложени са мотиви както от основния състав на НЕЛК - по ССЗ, така и от съставите по УНГ болести, хирургични болести, очни болести, вътрешни болести, ортопедични болести. НЕЛК – Първи специализиран състав по ССЗ приема, че се касае за задоволително контролирана Артериална хипертония II стадий, като е посочено, че за същата се определят максималните 30 % ТНР по т. 2, раздел VI, част IV на НМЕ/2010 г., с оглед на ритъмната патология. Изложени са мотиви относно отсъствието на исхемична болест на сърцето, като е посочено, че неинвазивно не може да се приеме за доказана само въз основа на сегментни нарушения в кинетиката клинична форма на хронична коронарна болест на сърцето, при проведени в пълен обем параклинични изследвания, обективизиращи състоянието на коронарното кръвообращение - негативни за редукция на коронарния резерв работни проби от 75 Вата, без реполаризационни промени по исхемичен тип, в конвенционален ЕКГ-ски запис и без сигнификантни СТ промени при Холтер ЕКГ. Изведено е, че ритъмната патология е на фона на ендокринно заболяване на щитовидната жлеза и не може да се свърже с подлежаща коронарна болест на сърцето при негативни работни проби. НЕЛК променя кодовата диагноза на Есенциална хипертония. По отношение на Митрална регургитация I+ ст. и Трикуспидална регургитация I++ ст. е прието, че е хемодинамично незначима. НЕЛК по УНГ излага мотиви относно наличие на заболяване външен отит, за което не следва % ТНР, подлежи на лечение. НЕЛК по хирургични болести приема, че се касае за миома на матката /неоперирана/, състояние след абразио по повод хеморагична метропатия и ендометриален полип, за които заболявания не следва % ТНР. НЕЛК по очни болести обосновава извод, че вписаните диагнози Пресбиопия, Хиперметропия и фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения /касае ангиопатия ретине хипертоника/, които не се обсъждат по част V от НМЕ/2010 г., тъй като се вкл. в смисъла на чл. 63, ал. 4 от НМЕ. Посочено е, че липсва очно заболяване с функционален дефицит, даващо основание за оценка по отношение на част V от НМЕ/2010 г. и съгласно чл. 4 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) и чл. 62 от НМЕ/2010 г. НЕЛК не разглежда очна болест. НЕЛК по вътрешни болести приема, че след като Динолова не е могла да уточни през кой период е лекувана поради повишена функция на щитовидната жлеза е напуснала кабинета. Относно алергичните й заболявания е посочено, че липсват данни за рецидиви, документи за лечение на такива, не са установени промени при прегледа в ТЕЛК, характерни за хронична уртикария, и доколкото през 2006 г. е изписана "с подобрение, без обриви" не се следва % ТНР. Относно заболяванията на щитовидната жлеза е прието, че за документирания Тиреоидит на Хашимото е постигнато еутиреоидно състояние по клинични и хормонални данни, при обсъждан Хипотиреоидизъм не следва % ТНР съгласно т. 2. 1, р. II, част IX от НМЕ/2010 г. По отношение заболяванията на бъбреците е установено, че на основание чл. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ не може да се обсъжда налично актуално заболяване, тъй като липсват доказателства от образни и лабораторни изследвания за нефролитиаза. Не са представени и документи за системно лечение и наблюдение от нефролог. Обоснован е извод, че приложените документи в МЕД не доказват бъбречно заболяване. НЕЛК по ортопедични болести поставя диагноза цервикоартроза без ортопедичен функционален дефицит обуславящ % ТНР. С оглед липсата на други заболявания, водещи до намаляване на работоспособността, НЕЛК определя краен процент ТНР в размер на 30 %. Страните не спорят досежно компетентността на издателя на акта. Предвид повторното произнасяне на органа, обусловено от отмяна на предходно ЕР на НЕЛК поради липса на мотиви и връщане като преписка, съгласно влязло в сила съдебно решение по адм. дело 125/2015 г. по описа на Административен съд - Плевен, първоинстанционният съд развива подробни съображения и обосновава извод досежно спазване на законоустановените изисквания за форма, с оглед наличието на фактически и правни основания в обжалвания акт, в изпълнение на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд намира, че в повторно издаденото ЕР на НЕЛК подробно са посочени установените заболявания на оспорващата, като за всяко от тях са налице мотиви. Решаващият съд извежда, че от органа са развити доводи и по отношение на заболяванията, посочени в първоначалната жалба на Динолова срещу ЕР на ТЕЛК. По отношение на диагнозата "исхемична болест на сърцето" подробно са изложени съображения от НЕЛК защо същата диагноза не може да се приеме за доказана. Досежно очните заболявания е отразено, че същите попадат в хипотезата на чл. 63, ал. 4 от НМЕ, като липсва очно заболяване с функционален дефицит, което да даде основание за оценка по част V от НМЕ/2010 г. Относно наведените оплаквания за наличие на бъбречните заболявания и специално по отношение на сочената от Динолова "нефролитиаза" е прието, че липсват доказателства от образни и лабораторни изследвания за наличието на такова заболяване, както и документи за системно лечение и наблюдение от нефролог, поради което не може да се обсъжда налично актуално заболяване на основание чл. 4 от ПУОРОМЕРКМЕ. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че обжалваното ЕР на НЕЛК е законосъобразно, като постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на административно-производствените правила, съобразено е с материалния закон и целта му, поради което жалбата срещу него е отхвърлена. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Плевен, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. При постановяване на съдебния акт са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решаващият съд проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебният акт, постановен в производството по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), не е засегнат от пороци, обуславящи наличието на касационни основания за отмяна. Производството пред НЕЛК се регламентира от ПУОРОМЕРКМЕ като в чл. 45 се посочва, че Националната експертна лекарска комисия се произнася по всички поводи, предвидени в наредбата по чл. 101, ал. 6 от Закона за здравето, които са посочени в жалбата, включително по състоянието на работоспособността/вида и степента на увреждане на лицето към момента на постановяване на обжалваното Експертно решение на ТЕЛК. Съгласно горната разпоредба констатациите за състоянието след датата на постановяване на решението е извън предмета на произнасяне от ТЕЛК и НЕЛК. По силата на нормата на чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, при заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към момента на постановяване на експертното решение, НЕЛК отменя и връща експертното решение на ТЕЛК за ново произнасяне. Цитираната уредба изрично указва на действията, които следва да предприеме НЕЛК и по делото се установява съобразяване на обжалваното решение с процесуалните норми, което е установено в производството пред административния съд. Необосновани са наведените от касаторката доводи относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство. Оплакванията на оспорващата досежно нарушения, изразяващи се в необсъждане на възраженията й, че НЕЛК не е изпълнила указанията, дадени с отменителното съдебно решение, са неоснователни. При постановяване на ЕР на НЕЛК са спазени указанията на съда досежно излагане на мотиви, в конкретно посочените части. При определяне на крайния процент на трайно намалената работоспособност НЕЛК се е произнесла въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, клиничен преглед от специализиран състав по сърдечно – съдови заболявания и данни от наличната медицинска документация, в съответствие с чл. 50 от ПУОРОМЕРКМЕ и РКМЕ ДВ, бр. 34/2010 г. В мотивите на обжалваното съдебно решение, Административен съд - Плевен коментира указанията, дадени с отменителното съдебно решение и обосновано приема, че те са изпълнени. Установените по надлежния ред на доказване в чл. 170 -171 от АПК факти са обсъдени съвкупно с оглед наведените оплаквания и приложимата правна уредба. В съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест, решаващият съд на основание чл. 154 ГПК във вр. чл. 144 АПК, определя депозит за назначената съдебно – медицинска експертиза (СМЕ) да се внесе от оспорващата, тъй като тя следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. По нейното искане за освобождаване от разноски, включително за извършване на СМЕ, съдът се произнася с Определение № 890/15.08.2017 г., като обосновава отказ, мотивиран от имущественото състояние на оспорващата. Това определение на съда е оставено в сила с Определение № 12187 от 12.10.2017 г. по дело 10628/2017 на ВАС. Предвид отказите на оспорващата Динолова да внесе депозит и по нейно изрично искане съдът да се произнесе единствено въз основа на събраните доказателства, без да се назначава съдебно – медицинска експертиза, първоинстанционният съд с протоколно определение отменя определението си за назначаването на такава. Обжалваното съдебно решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Експертните решения имат двояк характер - на медицински заключения и административни актове. Органите на медицинската експертиза във всички случаи действат в условията на обвързана компетентност, т. е. при конкретно определени правомощия, свързани с оценка на здравословното състояние на гражданите, тяхната временна неработоспособност, срокът за това, трайно намалена или загубена работоспособност, нейният процент, датата на възникването и, срокът на действие, причинната връзка между това състояние и условията на работа, трудовата препоръка и рехабилитация. Съобразявайки дадените указания по прилагане на закона, административният орган е приложил точно материалноправните норми по констатираните увреждания и произтичащият от тях функционален дефицит. Данните по делото потвърждават извода за законосъобразност на оспореното решение на НЕЛК. Наведените от касационната жалбоподателка доводи досежно представеното ЕР № 3811/2.11.2015 г. на ІІІ – ти състав на ТЕЛК – Плевен, което е предмет на друго съдебно производство, са ирелевантни към предмета на настоящия спор, поради което не следва да бъдат обсъждани. Представеното ЕР № 0163/034/01.03.2017 г. на НЕЛК І - ви състав ССЗ е издадено и се отнася за период след приемане на процесното решение на НЕЛК/ТЕЛК от 6.10.2016 г., поради което е неотносимо. По отношение направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. При тази фактическа обстановка по спора, правилно първоинстанционният съд, с оглед проверката по реда на чл. 168, ал. 1 АПК за законосъобразност на оспорения административен акт на основанията по чл. 146 АПК, приема, че решението на НЕЛК е издадено от компетентен орган съгласно чл. 49, ал. 1 ПУОРОМЕРКМЕ, в установената форма и съдържание, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка относно неправилно присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение от първоинстанционния съд. Правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Претенцията на ответника, за който актът е бил благоприятен, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред първата инстанция от надлежно упълномощен юрисконсулт, е била своевременно заявена. Възнаграждението правилно е присъдено като дължимо на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК, съобразно приетото с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд (ОСК на ВАС), като в случая съдът ги е определил съобразно вида и количеството на извършената дейност в минималния размер от 50 лева по арг. от чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,