Решение № 4779 от 29.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2640/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационните жалби на „Стар Пост“ ЕООД, ЕИК: 175157550, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх“ № 73, представлявано от управителя Д. В., приподписана от адв. Николов, и от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Теофанова, срещу Решение № 34853 от 23.10.2025 г. по адм. дело № 3182/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменен Ревизионен акт № Р-22222520006500-091-001/03.11.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 148/01.02.2024 г. на директора на дирекция ОДОП София в частта на установени задължения по ЗДДС - доначислен ДДС за м. 01.2017 г. в размер на 2 818,80 лв. за недекларирано ВОП от „AUTOELITE DI GARBELLI ENRICO & С. S.A.S.“, Италия; отказано право на данъчен кредит: в размер на 19 682,01 лв. по фактури, издадени от „ДСК Ауто Лизинг“ ЕООД; в размер на 5 618,66 лв. по фактури, издадени от „Мото - Пфое Лизинг“ ЕООД; в размер на 440,77 лв. по фактури, издадени от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД; в размер на 1 747,98 лв. по фактури, издадени от „ИВД Ауто“ ЕООД за резервни части и ремонт на автомобили; в размер на 2281,60 лв. по фактури, издадени от „Балкан Стар Ритейл“ ЕООД с предмет услуги за автомобил „Мерцедес“ peг. № [рег. номер]; в размер на 545,51 лв. по фактури от „Топ Макс БГ“ ЕООД с предмет комплексно измиване на автомобили „Мерцедес“ с peг. № [рег. номер] и „Рейндж Роувър“ с peг. № [рег. номер]; в размер на 289,30 лв. по фактури от „Силвър Стар Ритейл“ ЕООД с предмет ремонтни услуги за автомобил „Мерцедес“ с peг. № [рег. номер]; в размер на 376,98 лв. по фактури от „Мото Пфое“ ЕООД с предмет ремонтни услуги за автомобил „Рейндж Роувър“ с peг. № [рег. номер]; в размер на 88,02 лв. по фактури от „Капитолия Трейдинг“ ЕООД с предмет автокозметични услуги за автомобил „Мерцедес“ с peг. № [рег. номер]; в размер на 2 470,17 лв. по 10 фактури, издадени от „Теленор България“ ЕАД; в размер на 9 668,59 лв. по 8 фактури от „Си 2003“ ООД за хотелски услуги; в размер 969 лв. по фактура, издадена от ПФК „Лудогорец 1945“ ЕАД; в размер на 1 688,30 лв. по фактура от „Ресторант Есте“ ЕООД, и е отхвърлена жалбата на „Стар Пост“ ЕООД срещу РА в частта на корекция на ползвания данъчен кредит за д. п. м. 10.2017 г. – намаляване със сумата от 2 977,83 лв. по недекларирано кредитно известие, издадено от „ДСК Лизинг“ АД, отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури за доставки на стоки и услуги, несвързани с дейността на дружеството, издадени от „Летище София“ ЕАД, „Есте Пропъртис“ ЕАД, „Анел Корпорация“ ООД, „Йотов Консулт“ ЕООД, „Фото Принт Експрес“ ЕООД, „Модестаменте Груп“ ЕООД и „Микросатекс“ ЕООД - начислена лихва за забава на основание чл. 175 от ДОПК в размер на 1 097,64 лв. за д. п. м.08.2017 г. за неправомерно ползван данъчен кредит по фактура № 9600144061/15.08.2017 г., сторнирана през д. п. м. 12.2017 г. Първият касатор обжалва решението в отхвърлителната част с навеждане на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване аргументира с пропуск на АССГ да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност във връзка фактурите за консултантски услуги, издадени от „Йотов Консулт“ ЕООД. Поддържа се нарушение на чл. 202 ГПК вр. § 2 ДР на ДОПК при преценката на заключението на ССчЕ относно КИ № 0000465425/30.10.2017 г., издадено от „ДСК Лизинг“ ЕАД. Отправя искания за отмяна на решението в обжалваната част и за отмяна на РА, за изменение на решението в частта на разноските поради прекомерност на присъденото на НАП юрисконсултско възнаграждение. Претендира деловодните разноски за двете инстанции. Директорът на дирекция ОДОП София обжалва решението в отменителната част, заявявайки несъгласие с извода на АССГ за доказаност, че автомобилите, за чието придобиване и обслужване са издадени спорните фактури, телефонните апарати и услугите (хотелски услуги, билети за спортни събития), са използвани за целите на икономическата дейност на дружеството. Акцентира върху представянето едва при съдебното оспорване на РА на доказателства в значителен обем, поставени в основата на заключението на ССчЕ, възпроизведено в мотивите на обжалваното решение при пропуск на инстанцията по същество да формира вътрешното си убеждение след преценка на всички факти и обстоятелства и събраните доказателства, включително експертното заключение. Отправя искане за отмяна на решението в тази обжалвана част и за отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодните разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост на двете касационни жалби, за неоснователност на подадената от дружеството и за основателност на депозираната от администрацията. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените във всяка от тях доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, намира следното: Касационните жалби са допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни срещу частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за всяка от тях. Пред АССГ е оспорен РА 22222520006500-091-001/03.11.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 148/01.02.2024 г. на директора на дирекция ОДОП София, с който в тежест на „Стар Пост“ ЕООД са установени задължения за по ЗДДС и лихви в общ размер на 106 622,66 лв., произтичащи от извършени корекции на декларираните резултати за всички ревизирани периоди вследствие на: начислен ДДС за м. 01.2017 г., в размер на 2 818.80 лв. за недекларирано вътреобщностно придобиване (ВОП) на 8 МПС от AUTOELITE DI GARBELLI ENRICO & C.S.A.S. VIN IT02898170176; корекция на ползвания данъчен кредит за м. 10.2017 г. със сумата от 2 977,83 лв. по недекларирано кредитно известие, издадено от „ДСК Лизинг“ АД; отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 55 972,86 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ЗДДС по фактури за лизингови вноски за леки автомобили, за техния ремонт и експлоатация, и за стоки и услуги, несвързани с дейността, издадени от „ДСК Ауто Лизинг“ ЕООД, „Балкан Стар Ритейл“ ЕООД, „Капитолия Трейдинг“ ООД, „Ресторант Есте“ ЕООД, „Летище София“ ЕАД, „Теленор България“ ЕАД, „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, „Есте Пропъртис“ ЕАД, „Анел Корпорация“ ООД, „Топ Макс БГ“ ЕООД, „Йотов Консулт“ ЕООД, „Фото Принт Експрес“ ЕООД, „Мото Пфое“ ЕООД, „Модестаменте Груп“ ЕООД, ПФК „Лудогорец 1945“, „Си 2003“ ЕООД, „ИВД Ауто“ ЕООД, „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, „Микросатекс“ ЕООД - начислена лихва за забава на основание чл. 175 от ДОПК в размер на 1 097,64 лв. за м. 08.2017 г. за неправомерно ползван данъчен кредит по фактура № 9600144061/15.08.2017 г., сторнирана през д.п. м. 12.2017 г. Според фактическите установявания на инстанцията по същество ревизираният осъществява куриерски и пощенски услуги на територията на страната в 28 офиса въз основа на лицензи, вписан е в регистъра по чл. 59, ал. 5 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) за извършване на конкретни неуниверсални пощенски услуги. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Мотивирал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. Основан на заключението на ССчЕ и на нормата на чл.73а ЗДДС е изводът на АССГ за незаконосъобразно начислен ДДС за м. 01.2017 г. в размер на 2 818,80 лв. на основание чл. 86 във вр. с чл. 84 ЗДДС за недекларирано вътреобщностно придобиване на стоки (8 бр. автомобили от Италия) и липса на съставени протоколи по чл. 117 ЗДДС с оглед представянето по делото на справка за получени фактури за покупка на товарни автомобили от AUTOELITE DI GARBELLI ENRICO & C.S.A.S, счетоводен регистър „Главна книга“ и платежни документи за валутен превод. Възприета е тезата на приходните органи за нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 5 ЗДДС във връзка с недекларираното КИ № 0000465425/30.10.2017 г., издадено от „ДСК Лизинг“ ЕАД с ДО 14 889,20 лв. и ДДС 2977,83 лв. във връзка с прекратяване на договор за финансов лизинг през м.10.2017 г., тъй като въпреки констатацията, че лизинговият договор не е прекратен и КИ не е изпращано според обяснения на управителя на „Стар Пост“ ЕООД, съдът е съобразил договора за покупко-продажба от 09.01.2018 г. и приемо-предавателния протокол към него, като е приел, че посочената стойност от 49 597,51 лв. в договора, вкл. във фактурата, е завишена и извършената от ревизиращите корекция е законосъобразна. Във връзка с непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по фактури по договори за лизинг на автомобили и разходи за тяхната експлоатация в размер на 19 682,01 лв. за периодите от м. 01.2016 г. до м. 01.2017 г., м. 03, м. 04, м. 05.2017 г. по фактури от „ДСК Ауто Лизинг“ ЕООД, в размер на 5 618,66 лв. за м. 09 и м. 11.2017 г. по фактури от „Мото - Пфое Лизинг“ ЕООД, в размер на 440,77 лв., за м. 04.2016 г., м.10 и м. 12.2017 г, по 4 фактури от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, размер на 1 747,98 лв. за м. 12.2016 г., м. 03, м. 05, м.11 и м. 12.2017 г. по фактури от „ИВД Ауто“ ЕООД за резервни части и ремонт на автомобили марка „Рейндж Роувър“, „Мерцедес Бенц“, „БМВ“, размер на 2281,60 лв. за периодите от м. 01.2016 г. до м. 07.2016 г., м. 09. м. 10.2016 г. и м. 03.2017 г. по фактури от „Балкан Стар Ритейл“ ЕООД с предмет услуги за автомобил „Мерцедес“ с peг. № [рег. номер]; в размер на 545,51 лв. за м. 02, м. 05, м. 07, м. 11, м. 12.2016 г. от м. 05 до м. 10.2017 г. и м. 12.2017 г. по фактури от „Топ Макс БГ“ ЕООД с предмет комплексно измиване на автомобили „Мерцедес“ с peг. № [рег. номер] и „Рейндж Роувър“ с peг. № [рег. номер]; в размер на 289,30 лв. за м. 06, м. 08, м. 10.2017 г. по фактури от „Силвър Стар Ритейл“ ЕООД с предмет ремонтни услуги за автомобил „Мерцедес“ с peг. № [рег. номер]; в размер на 376,98 лв. за м. 07, м. 12.2016 г. и м. 01.2017 г. по фактури от „Мото Пфое“ ЕООД с предмет ремонтни услуги за автомобил „Рейндж Роувър“ с peг. № [рег. номер]; в размер на 88,02 лв. за м. 01, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 09, м. 12.2016 г., м. 07.2017 г. по фактури от „Капитолия Трейдинг“ ЕООД с предмет автокозметични услуги за автомобил „Мерцедес“ с peг. № [рег. номер], е обоснована приложимост на изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, според което изключването на правото на приспадане не се отнася до превозни средства, използвани за куриерски услуги. В тази връзка АССГ е ценил представените в хода на съдебното оспорване карта за зареждане на автомобил „Мерцедес“ peг. № [рег. номер], използвана за отчитане разхода за гориво, договор за финансов лизинг, приемо-предавателен протокол за приемане на автомобила, фактури за покупка на горива, копие на аналитични регистри на счетоводни сметки, заповед за използване на автомобила, пътна книжка, отчет за разход на гориво, приемо-предавателен протокол за предаване на шофьора на карта за зареждане на гориво, в съвкупност със свидетелските показания на В. П., административен директор на дружеството в ревизираните периоди. Идентични съображения е изложил във връзка с експлоатацията на автомобилите „Рейндж Роувър“ с peг. № [рег. номер] и Фолксваген Тигуан Спорт с рег. № [рег. номер]. Според инстанцията по същество незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „ДСК Ауто Лизинг“ ЕООД, „Балкан Стар Ритейл“ ЕООД, „Топ Макс БГ“ ЕООД, „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД, „Капитолия Трейдинг“ ООД, „Мото Пфое“ ЕООД, „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД, „ИВД Ауто“ ЕООД, „Лукойл България“ ЕООД, „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД, „Порше Лизинг БГ“ ЕООД. Правомерността на отказа да се признае право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 806,49 лв. по фактури, издадени от „Есте Пропъртис“ ЕАД с предмет „такса управление на имот“, „ел. енергия климатици“, е мотивиран с отсъствието на връзка между получените услуги и дейността на търговеца. По отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 470,17 лв. за м. 02, м. 06, м. 09, м. 10, м. 11.2016 г. и м. 10.2017 г. по 10 фактури, издадени от „Теленор България“ ЕАД с предмет iPhone и извършена услуга на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, решаващият състав се е позовал на заключението по ССчЕ, според което закупените телефонни апарати са предадени за ползване на служители на дружеството с приемо-предавателни протоколи, насочени са за развитие на бизнес модела на търговеца и са използвани в икономическата му дейност. За да обоснове извод за противоречие на РА с материалния закон по фактурите, издадени от „Си 2003“ ООД с предмет хотелски услуги в хотел „Чинар“, Хисаря, АССГ отново се е позовал на заключението на ССчЕ, сочещо осчетоводяване на фактурите във връзка с провеждани семинари през 2016 г. и 2017 г. в регистър „Главна книга“ на сметка Доставчици, аналитична сметка „Си 2003“ ООД, както и заповедите за командировка, в които са вписани правото на служители на квартирни и дневни или само на дневни разходи. За доказана е приел и връзката между закупуването на билети за домакински футболни срещи на ПФК „Лудогорец 1945” ЕАД и развитието на бизнес отношенията и повишаване на доверието между партньорите и дружеството. От инстанцията по същество е съобразено, че фактура за „организиране на мероприятие“ с ДДС 1 688,30 лв., издадена от „Ресторант Есте“ ЕООД е съпроводена с документи, установяващи характера на проявата, проведена по повод оплаквания от клиенти и необходимостта от повишаване нивото на обслужване и оптимизацията на куриерските услуги, което обуславя свързаност на разхода с икономическата дейност на дружеството. Първостепенният съд е споделил извода на ревизиращите за отречено данъчно предимство по фактура от „Анел Корпорация“ ООД за м. 04.2016 г. в размер на 14,53 лв. за хотелска услуга; по фактура от „Микросатекс“ ЕООД за м. 11.2017 г. в размер на 96,00 лв. за абонамент за сателитна телевизия; фактури от „Фото Принт Експрес“ ЕООД за м. 05, м. 06, м. 09.2016 г. в размер на 33,80 лв. за фото снимки; фактури от „Йотов Консулт“ ЕООД за м. 05, м. 10.2016 г., м. 01, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м, 07. м. 11.2017 г. в размер на 7 667,91 лв. с предмет „плащане съгласно чл. 20.3 по договор от № 69/2015“; фактури от „Летище София“ ЕАД за м. 02, м. 04, м. 06, м. 10. м. 11.2016 г., м. 10.2017 г. в размер на 176,04 лв. с предмет такса ВИП; фактури от „Модестаменте Груп“ ЕООД за м. 10, м. 12.2016 г., м, 02 и м. 04. 2017 г. в размер на 311,25 лв. за закупени бански, спрей за велур, дънки и други. Съдът е възприел като правилно извършеното от ревизиращите начисление на лихви по чл. 175 ДОПК в частта на ползвания данъчен кредит по дублирани или грешно посочени фактури, които са сторнирани в последващи периоди извън обхвата на ревизията. Решението е частично неправилно. Споделя се от настоящия съдебен състав изводът на АССГ, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По приложението на материалноправните разпоредби и доводите на касаторите за необоснованост на първоинстанционното решение касационната инстанция намира следното: От чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС (чл. 168, буква а) от Директивата за ДДС) следва, че стоките или услугите трябва впоследствие да се използват от данъчнозадълженото лице за нуждите на облагаемите сделки, които самото то е сключило, и да са му били доставени от друго данъчнозадължено лице (т. 40 и т. 41 от Решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06 и цитираната там практика). Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, когато е придобит или внесен лек автомобил. Това ограничение не се прилага, когато превозните средства се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба – чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС. Основателен е касационният довод, че в тази част от спора първостепенният съд е възприел заключението на ССчЕ, съдържащо извод за наличие на „подходящи“ и „уместни“ доказателства за ползване на автомобилите Ленд Роувър, модел Рейндж Роувър, Фолксваген Тигуан в икономическата дейност на ревизирания. Този извод се базира на предоставени за целите на експертизата извлечения от счетоводни регистри – главна книга, аналитични регистри на счетоводни сметки, изходящи от счетоводната система на предприятието, което е индиция за редовно водено счетоводство въпреки че такива данни не са предоставени на ревизиращите, а са надлежно изискани. Изходящите от представляващия дружеството заповеди, утвърждаващи съответстващи на техническата документация на автомобилите разходни норми и данните за покупки на горива, карти за зареждане на горива, също представени едва пред АССГ, представляват индиция за използване на автомобилите. Но икономическата дейност на дружеството е извършване на куриерски услуги, характеризиращи се с конкретни по време и място на изпращане/получаване куриерски и пратки, пощенска реклама. Именно в този аспект е доказателственият дефицит по делото и той не се преодолява с показанията на св. П., административен директор в „Стар Пост“ ЕООД до 2019 г., който сочи, че е управлявал автомобила Мерцедес, за да контактува със структури на възложители по договори за куриерски услуги извън столицата, че поради недостиг на кадри се е налагало и да превозва пратки от и до офиса в София и че управителят на дружеството също е ползвала превозното средство. В тежест на ревизирания е да докаже положителните предпоставки за възникване и законосъобразно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, включително посочения факт с правно значение. Действително, липсва нормативно предписание за изготвяне на пътни листове при ползване на превозни средства, но съставянето на такива е проява на дължимата грижа на всеки търговец към собствените работи. Доказателствата за ползване на автомобилите в дейността на дружеството следва да позволяват проследяване на обстоятелствата от кого са ползвани, дали това ползване произтича от обхвата на функциите, задачите и задълженията на водача; по какви маршрути и с каква цел е ползвано превозното средство; каква е връзката между пътуванията и конкретни доставки; отчет за разход на гориво по автомобил; доказателства за извършени посещения при клиенти; документи за командировки; вътрешни правила за използване на автомобилите; съпоставимост между пробег и разходи за гориво. Липсата на доказателства, произтичащи от експлоатацията на превозните средства по определени, относими към дейността на дружеството маршрути, препятства обосноваване на извод за установеност на предпоставките, обуславящи правото на приспадане за ревизирания. Изложеното обуславя извод, че в тази част от спора решението е постановено в противоречие с материалния закон. Лаконичните съображения на АССГ в частта, отменяща РА относно отказа да се признае право на приспадане на ДК по доставки на телефонни апарати, се свеждат до позоваване на заключението на ССчЕ, сочещо представяне на приемо-предавателни протоколи, съставени във връзка с ползване на активите и изложената в него теза, че комуникационните услуги са насочени към развитие на бизнес модела на ревизирания. Няма съмнение, че този вид услуги са присъщи на всяка икономическа дейност, а в разглеждания случай се касае за търговско предприятие, осъществяващо куриерски услуги, които следва да съответстват на възприетите стандарти за своевременност и качество. Тезата на администрацията, че телефоните са предоставени на ръководния екип на дружеството с представителна цел, не отрича отреждането им за нуждите на облагаемата дейност на ревизирания. В частта, отменяща РА относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури за доставки на хотелски, ресторантьорски услуги и билети за спортни събития, издадени от „Си 2003“ ЕООД, ПФК Лудогорец 1945 ЕАД и „Ресторант Есте“ ЕООД, решението се базира на заключението на ССчЕ, за чиито цели са представени доказателства за осчетоводяване на разходите по фактурите, заповеди за командировка на служители в хотел „Чинар“ с право на квартирни и дневни разходи. АССГ се е позовал на заявената в експертизата насоченост на организираните прояви, игнорирайки липсата на доказателства за нощувки на посочения в счетоводните извлечения брой служители на конкретни дати в мястото за настаняване, на извършена дейност в петте конферентни зали, наети за събитието с оглед ползваната техника, на участниците в мероприятието, проведено в Ресторант Есте и неговото съдържание. Разходите по фактури, издадени от футболен клуб за билети за спортни събития, биха имали връзка с дейността на търговеца при доказаност, че са относими към облагаеми доставки – преддоговорни отношения, договори; маркетингова стратегия; списък на участниците с качество клиенти и др. Изложеното обуславя недоказаност на претендираното от ревизирания данъчно предимство по изброените доставки. Решението е правилно в частта, отхвърляща жалбата срещу РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури за стоки и услуги, издадени от „Летище София“ ЕАД, „Есте Пропъртис“ ЕАД, „Анел Корпорация“ ООД, „Фото Принт Експрес“ ЕООД, „Модестаменте Груп“ ЕООД и „Микросатекс“ ЕООД, във връзка с които не са посочени дори косвени доказателства да се отнасят до дейността на търговеца. Споделя се от касационния състав заключението на АССГ за незаконосъобразност на РА относно начислен ДДС за м. 01.2017 г., в размер на 2 818.80 лв. за недекларирано вътреобщностно придобиване на 8 МПС от AUTOELITE DI GARBELLI ENRICO & C.S.A.S. VIN IT02898170176. Нормата на чл. 73а, ал. 1 ЗДДС позволява при доставки, данъкът за които е изискуем от получателя, правото на приспадане на данъчен кредит да е налице и когато получателят не разполага с документ по чл. 71, т. 2, 4 и 5, и/или получателят не е спазил изискванията на чл. 72, ако доставката не е укрита и данни за нея са налични в счетоводството на получателя. Няма спор, че при режима на самоначисляване на ДДС начисляването на данъка и признаването на правото на приспадане на данъчен кредит в същия размер са за едни и същи данъчни периоди, при което резултатът за всеки от тях следва да е нула, поради което начисляването на ДДС с РА без да бъде признато право на данъчен кредит би било в разрез с принципа на данъчен неутралитет и пропорционалност. От друга страна константна е практиката на СЕС, че на правото на ЕС правните субектите не могат да се позовават с измамна цел или с цел злоупотреба. Поради това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба. Укриването на доставки е свързано с такава цел. Като е обосновал извод, че недекларираните ВОП не са укрити и че данни за тях са налични в счетоводството на ревизирания, първостепенният съд е постановил съответстващо на материалния закон решение в тази част Правилен е и изводът на инстанцията по същество за законосъобразност на РА в частта, с която на основание чл. 115, ал. 5 ЗДДС е намален данъчният кредит за д. п. м. 10.2017 г. със сумата 2 977,83 лв. във връзка с недекларираното КИ № 0000465425/30.10.2017 г., издадено от „ДСК Лизинг“ ЕАД. Неоснователен е касационният довод за пропуск на АССГ да обсъди заключението на ССчЕ в тази част от спора. Същото възпроизвежда констатациите в РД (стр. 20-21 от РД) относно писмените обяснения на доставчика, фактурите, кредитното известие и продажбата на автомобила, без да установява различни от изложените там факти. Невярно е твърдението на касатора, че кредитното известие (ДО – 14889,20 лв., ДДС -2977,83 лв.) анулира фактура № 0000424021/18.04.2027 г., чиято ДО е 29502,09 лв., а ДДС 5900,42 лв. Обстоятелството, че ревизираният не е получил кредитното известие не дерогира нито настъпилото изменение на данъчната основа, нито задължението за корекция на ползвания данъчен кредит. Основателен е касационният довод на дружеството, че липсват мотиви със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК във вр. с § 2 ДОПК във връзка с отказаното право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Йотов Консулт“ ЕООД. Пред първостепенния съд са представени (осз. на 24.02.2025 г.) месечни доклади, приемо-предавателен протокол), които не са намерили отражение в съобразителната част на решението, което препятства касационния контрол и съставлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяната му. Съдът не е изяснил релевантните за спора факти, не е обсъдил събраните доказателства, доводите и възраженията на страните. Не е направил обосновани правни изводи за това доказал ли е ревизираният материалноправните предпоставки за признаване на правото му на приспадане на ДДС във връзка с доставките за консултантски услуги от „Йотов Консулт“ ЕООД по 29 фактури (л.86 от РД) с ДДС в размер на 7648,35 лв. Първоинстанционното решение в тази част следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АССГ, който при новото разглеждане на делото първостепенният съд следва да разграничи спорните фактури, да обсъди конкретно представените към всяка една от тях съпътстващи доказателства като посочи дали ги цени и по какви съображения. Въз основа на анализ на всички събрани доказателства и следващите от тях фактически изводи решаващият състав следва да формира своите правни изводи относно законосъобразността на РА в посочената му част. По изложените съображения решението следва да се отмени в частта, отменяща ревизионния акт относно отказано право на данъчен кредит в размер на 19 682,01 лв. за периодите от м. 01.2016 г. до м. 01.2017 г., м. 03, м. 04, м. 05.2017 г. по фактури от „ДСК Ауто Лизинг“ ЕООД; в размер на 5 618,66 лв. за м. 09 и м. 11.2017 г. по фактури от „Мото - Пфое Лизинг“ ЕООД; в размер на 440,77 лв., за м. 04.2016 г., м.10 и м. 12.2017 г. по 4 фактури от „Порше Интер Ауто БГ“ ЕООД; в размер на 1 747,98 лв. за м. 12.2016 г., м. 03, м. 05, м.11 и м. 12.2017 г. по фактури от „ИВД Ауто“ ЕООД за резервни части и ремонт на автомобили; в размер на 2281,60 лв. за периодите от м. 01.2016 г. до м. 07.2016 г., м. 09. м. 10.2016 г. и м. 03.2017 г. по фактури от „Балкан Стар Ритейл“ ЕООД; в размер на 545,51 лв. за м. 02, м. 05, м. 07, м. 11, м. 12.2016 г. от м. 05 до м. 10.2017 г. и м. 12.2017 г. по фактури от „Топ Макс БГ“ ЕООД; в размер на 289,30 лв. за м. 06, м. 08, м. 10.2017 г. по фактури от „Силвър Стар Ритейл“ ЕООД; в размер на 376,98 лв. за м. 07, м. 12.2016 г. и м. 01.2017 г. по фактури от „Мото Пфое“ ЕООД с предмет ремонтни услуги за автомобил „Рейндж Роувър“ с peг. № [рег. номер]; в размер на 88,02 лв. за м. 01, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 09, м. 12.2016 г., м. 07.2017 г. по фактури от „Капитолия Трейдинг“ ЕООД; отказан данъчен кредит в размер на 9 668,59 лв. за м. 11.2016 г., м. 03 и м. 05.2017 г. по 8 фактури от „Си 2003“ ООД с предмет на доставка хотелски услуги в хотел „Чинар“, Хисаря; отказано право на данъчен кредит в размер 969,00 лв. по фактура № 1434/08.09.2016г., издадена от ПФК „Лудогорец 1945“ ЕАД; отказан данъчен кредит в размер на 1 688,30 лв. по фактура от „Ресторант Есте“ ЕООД за м. 02.2016 г. като вместо него бъде постановено отхвърляне на жалбата срещу РА в тази част. В частта, отменяща акта относно отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 470,17 лв. за м. 02, м. 06, м. 09, м. 10, м. 11.2016 г. и м. 10.2017 г. по 10 фактури от „Теленор България“ ЕАД; в частта относно доначислен ДДС за м. 01.2017 г. в размер на 2 818,80 лв. за недекларирано ВОП от „AUTOELITE DI GARBELLI ENRICO & С. S.A.S.“, Италия, както и в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА (с изключение на правото на ДК по фактурите, издадени от „Йотов консулт“ ЕООД) решението е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на НАП се следват 300 евро за държавна такса за касационното производство, 200 евро юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство, както и 2000 евро юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство в съответствие с нормата на чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК в относимата по време редакция, с оглед обема и качеството на осъществената процесуална защита пред АССГ, изразяваща се в писмен отговор и активното участие в откритите съдебни заседания на ответника, ангажирал аргументирани становища по всички искания и доводи на ревизирания. Неоснователно е искането на дружеството за изменение на решението в частта за разноските и възражението за прекомерност на присъденото от АССГ юрисконсултско възнаграждение, доколкото продължителността на производството, броя съдебни заседания и събирането на нови доказателства е резултат от процесуалното поведение на страната, която не се позовава на невъзможност същите да бъдат своевременно приобщени по ревизионната преписка. В неразрешената част от спора произнасянето по разноските за тази инстанция следва да е по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 и 2 и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,