Решение № 8672 от 19.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2863/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение Зелен Алианс, представлявано от Председателя на Управителния съвет Ц. Цветков срещу решение 15819 от 21.12.2020 г., постановено по административно дело 13588/2018 г. от Върховния административен съд, състав на Второ отделение, с което е отхвърлено оспорването им на разпоредбите на чл. 49 62 от Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция Национална сигурност (ППЗДАНС) като неоснователно. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорените от тях разпоредби на ППЗДАНС бъдат отменени. Ответникът по касационната жалба Министерски съвет на Република България (МС) чрез процесуален представител и в представено от него писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Ответникът по касационната жалба Държавна агенция Национална сигурност чрез процесуален представител и в представено от него писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), VІІ ми петчленен състав при ІІ-ра колегия, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е от компетентния съд (арг. чл. 132, ал. 2, т . 1 АПК) след надлежно сезиране с жалба против подзаконов нормативен акт от лице, имащо правен интерес от оспорването му, а разгледано по същество е правилно. Тричленният състав на ВАС, след извършената проверка за законосъобразност приема, че подзаконовият нормативен акт, в оспорената пред него част е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона производствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Правилно и обосновано в обжалваното решение е прието, че ППЗДАНС, включително оспорените от сдружението разпоредби е приет въз основа на законова делегация - § 2 ЗР ЗДАНС от компетентен орган МС, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила и при правилно приложение на закона и неговата цел. Съществуването на служители на прикритие е предвидено в разпоредбите на чл. чл. 35а; 110, ал. 1, т. 7, б. е и 123, ал. 2, т. 6 ЗДАНС, като с оспорените разпоредби на чл. 49 62 ППЗДАНС е уреден статутът на тези служители и дейността, която същите извършват. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи, че в обжалваното решение не са анализирани разпоредбите на чл. 123, ал. 2, т. 6 и чл. 50, ал. 3, т. 7 ЗДАНС. Правилно в тази насока в обжалваното решение е прието, че с разпоредбата на чл. 123, ал. 2, т. 6 ЗДАНС предвижда правомощие, респ. задължение на органите на ДАНС при осъществяване на дейността си да организират прикриване на служителите на агенцията и тяхната дейност при условия и по ред, предвиден в ППЗДАНС, докато разпоредбата на чл. 50, ал. 3, т. 7 ЗДАНС предвижда, че е налице несъвместимост със службата в агенцията когато държавните служители в нея са сътрудници или служители под прикритие на други служби за сигурност или служби за обществен ред. При това следва да бъде посочено, че е налице разлика в понятията служител на прикритие и служител под прикритие. Анализът на оспорените разпоредби на ППЗДАНС уреждащи статута и дейността на първата категория служители изрично сочи, че същите работят при доказана оперативна необходимост (чл. 52, ал.1), която е налице, когато възложените със закон задачи и дейности на агенцията не могат да се извършат по друг начин (чл. 52, ал. 2) и същите осъществяват контраразузнавателна дейност и оперативно-издирвателна дейност в защита на националната сигурност. Дейността на служителите под прикритие е уредена в множество нормативни актове Закон за специалните разузнавателни средства, Закон за Европейската заповед за разследване,Закон за военното разузнаване, Наредбата за организацията на дейността по използване на служители под прикритие в Министерството на вътрешните работи и др., като тези служители съгласно чл. 10в от Закона за специалните разузнавателни средства същите са служители от компетентните служби о този закон по Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закона за военното разузнаване или от Държавната агенция Разузнаване, които са оправомощени да установят или да поддържат контакти с контролирани лица, за да получат или разкрият информация за извършване на тежко умишлено престъпление и за организация на престъпна дейност, като тези служители на МВР се използват за прилагане на специални разузнавателни средства (СРС) и по искания на структурите на ДАНС. Анализа на приложимите разпоредби води до еднозначен извод, че е налице разлика в дейността на тези две категории служители, а също и във възможността за използване на СРС, с каквато възможност служителите на прикритие не разполагат, тъй като съгласно ЗСРС такава е предоставена единствено на служители под прикритие и съответно възможност същите да прилагат СРС по искане на ДАНС, при спазване на законовите изисквания за това. При това неоснователни са и наведените доводи, че оспорените разпоредби противоречат на Закона за специалните разузнавателни средства, а следователно и тези за липсата на предвиден съдебен контрол при ползване на СРС от служителите на прикритие. Неоснователни са и наведените доводи за противоречие на оспорените части от подзаконовия нормативен акт с разпоредбите на чл. 3 и чл. 28 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Действително първата разпоредба в своята алинея първа урежда хипотезата, при която се приемат нормативните актове, каквито са законите, но в случая се касае за акт по смисъла на чл. 7 ЗНА, като ППЗДАНС безспорно е издаден за прилагане на ЗДАНС в неговата цялост, а обстоятелството, че сдружението оспорва отделни негови разпоредби не води до обратен извод. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на чл. 28 ЗНА, предвид наличието на хипотезата на чл. 20, ал. 2 ЗНА и доколкото ППЗДАНС не попада в категорията на актовете по чл. 20, ал.3 ЗНА, за които е предвидено извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието. От съдържанието на оспорените разпоредби на ППЗДАНС не може да бъде изведен извод, че дейността на служителите на прикритие е свързана с личния живот, жилището и кореспонденцията на гражданите, предвид текста на чл. 50 ППЗДАНС, при което е неоснователен и доводът за липсата на гаранция за спазване на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. При извършената проверка не се констатираха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното пред настоящия състав решение, като такива конкретно не се твърдят в касационната жалба. Обжалваното решение е обосновано изводите на съда са формирани след анализ на оспорените разпоредби от ППЗДАНС и приложимите законови такива, като са изложени аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VІІ-ми петчленен състав при ІІ-ра колегия