Решение № 6162 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5345/2011 г.

Решение № 6162 от 3.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5345/2011 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 299 от 27.02.2011 г., постановено по адм. д. № 1727/10 г. Пловдивският административен съд, първо отделение, ХV-ти състав, е отхвърлил жалбата на "Димивекс"-ЕООД, БУЛСТАТ 200144337, представлявано от управителя Димитър Велков Димитров, против решение № 535 от 19.04.2010 г. на Директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив, в частта, с която е отхвърлено искането за начисляване на лихви върху декларираната и установена с ревизионен акт № 24100565 от 21.05.2010 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив сума за възстановяване на ДДС в размер на 55 045,95 лв., като е осъдил "Димивекс"-ЕООД да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив сумата 242,78 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу решението на Административен съд-гр. Пловдив е подадена касационна жалба от "Димивекс"-ЕООД, представлявано от управителя Димитър Велков Димитров. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. С допълнителна молба от 27.01.2012 г. се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд и вместо него да постанови друго такова, с което да възстанови на дружеството лихви в размер на 1713,40 лв. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Административен съд-гр. Пловдив е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, като по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си административният съд е отхвърлил жалбата на "Димивекс"-ЕООД, БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя Димитър Велков Димитров, против решение № 535 от 19.04.2010 г. на Директора на Д"ОУИ"-гр. Пловдив, в частта, с която е отхвърлено искането за начисляване на лихви върху декларираната и установена с ревизионен акт № 24100565 от 21.05.2010 г. на ТД на НАП - гр. Пловдив сума за възстановяване на ДДС в размер на 55 045,95 лв. Административният съд е описал подробно фактите по делото - т. III от решението, което не са спорни между страните, поради което нямат да бъдат възпроизвеждани в настоящето решение. Съдът е описал подробно и доказателствата, представени от жалбоподателя в хода на съдебното производството, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи - т. IV от решението. В тази насока е възпроизведена нормата на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС, като е посочено, че в конкретния случай за декларирания данък за възстановяване е възложена ревизия със заповед за възлагане № 1000565 от 16.02.2010 г., като с издадения ревизионен акт № 241000565 от 21.05.2010 г. на основание действалата към оня момент норма на чл. 92, а1, т. 4 и 5 от ЗДДС е определена сумата, която подлежи на възстановяване, като срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт. Посочено е, че това е така, тъй като няма приложено искане от жалбоподателя за възстановяване или прихващане за съответния период, поради което не намира приложение хипотезата на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС. Посочено е още, че от жалбоподателя не са ангажирани доказателства за представяне на надлежно обезпечение, поради което срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт и искането за начисляване на лихви от дата 11.02.2010 г. до 31.05.2010 г. - датата на възстановяване на ДДС, е неоснователно. На база на изложеното съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на Пловдивския административен съд е не правилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Подадената първоначално касационната жалба е бланкетна, но с допълнителна молба от 27.01.2012 г. се излагат подробни оплаквания. Основните такива са за допуснато нарушение на материалния закон, като се твърди, че административният съд е дал неправилно тълкуване на нормата на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС. Направените оплаквания са основателни. Както бе посочено, по делото няма спор за фактите относно подаването на справка-декларация за възстановяване на ДДС, възлагането на ревизия във връзка с нея декларация и издаването на ревизионен акт, с който е определен размера на данъка за възстановяване - 55 045 лв. Спорният въпрос се свежда до това, дължи ли се лихва върху тази сума и ако се дължи, в какъв размер. Даденият отрицателен отговор на този въпрос от страна на приходната администрация, потвърден и от административния съд, е даден при неправилно тълкуване на закона и по-специално на съотношението между нормите на ал. 8 и 10 от чл. 92. На практика е допуснато смесване на два отделни правни института - срокът за възстановяване на данъка и дължимост на лихва върху същия. В случая няма спор, че при условията на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС /и в приложимата към периода и в сегашната редакция/ срокът за възстановяване на данъка е срокът за издаване на ревизионния акт. Това обаче не означава, че върху подлежащия на възстановяване данък не се дължи лихва, тъй като нормата на чл. 92, ал. 10 от ЗДДС изрично определя, че данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановени без основание или невъзстановени поради отпаднало основание (включително при отмяна на акт) в предвидените в този закон срокове по ал. 1, т. 4, ал. 3 и 4, се възстановява заедно със законната лихва, считано от датата, на която е следвало да бъде възстановен по този закон, до окончателното му изплащане, независимо от разпоредбата на ал. 8 и от спирането на данъчното производство. Редакцията на разпоредбата налага изводът, че се дължи лихва за забава и в случаите, когато данъкът е възстановен след ревизия, което е логически издържано и съответства на общия принцип в правото за заплащане на обезщетение в размер на съответната лихва при забавено изпълнение на парично задължение, каквото задължение безспорно съставлява задължението за възстановяване на данък. При условията на чл. 92, ал. 1, т. 4, предл. последното от ЗДДС при установената фактическа обстановка данъкът е следвало да бъде възстановен в срок до 11.02.2010 г., поради което от този момент на сетне до изплащането му на 31.05.2010 г. органът по приходите дължи лихва в размер на 1713,43 лв., определен с лихвения калкулатор от електронната страница на НАП /www. nra. bg/, портал за електронни услуги. Като е приел друго, и е отхвърлил жалбата като неоснователна, административен съд - гр. Пловдив е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ревизионния акт следва да бъде отменен в тази си част като незаконосъобразен. При този изход на процеса ответната по касация Д "ОУИ" - гр. Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски по делото в размер на 75 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,