Решение № 7155 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1983/2020 г.

Решение № 7155 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1983/2020 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 1 от АПК. Образувано е по искане на Н. Недялков със съдебен адрес в [населено място], чрез адвокат Г. Стоянов, за отмяна на влязлото в сила решение № 600 от 15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 618/2017 г. по описа на Административен съд – Плевен, оставено в сила с решение № 13412 от 9.10.2019 г. по адм. д. № 2337/2018 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Налице е позоваване на ново писмено доказателство, което е от съществено значение за решаване на спора. Иска се отмяна на съдебните актове. Ответникът – Началник на Общинска служба по земеделие – Червен бряг, чрез юрисконсулт Данов, в отговор от 12.12.2019 г. и в открито съдебно заседание моли искането да бъде оставено без уважение и претендира разноски в размер на 250 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Предвид датата на получаване на писмо изх. № 70-3053 от 8.11.2019 г. на Заместник-министъра на земеделието, храните и горите, се приема, че искането е подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 240, ал. 2 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 600 от 15.12.2017 г., постановено по адм. д. № 618/2017 г., съставът на Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на Н. Недялков срещу писмо изх. № ПО-05-012-5 от 3.07.2017 г. на Началника на Общинска служба по земеделие – Червен бряг. В решението на първоинстанционния съд изрично е посочено, че производството по делото е по чл. 145 АПК във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация. В мотивите към съдебния акт са разгледани подробно подаденото от Недялков заявление № ПО-05-513 от 9.12.2014 г., отговорите на ответника, проведените съдебни оспорвания, с които предходните отговори на началника на ОСЗ са били отменени, писмо № ПО-05-012-2 от 31.05.2017 г. на административния орган за конкретизиране на искането, отговорът на Недялков с писмо вх. № ПО-05-12-5 от 20.06.2017 г., както и писмо изх. № ПО-05-012-5 от 3.07.2017 г. на Началника на Общинска служба по земеделие – Червен бряг, с което се оставя без разглеждане искането за достъп до обществена информация. Съдът е приел, че въпреки уведомяването по чл. 29, ал. 1 ЗДОИ, заявителят не е уточнил предмета на исканата информация, поради което административният акт е законосъобразен. С решение № 13412 от 9.10.2019 г., постановено по адм. д. № 2337/2018 г., Върховният административен съд, пето отделение, е оставил в сила решението на първоинстанционния съд. В мотивите към решението на касационната инстанция отново е извършен анализ на съдържанието на първоначалното заявление, на представеното от Недялков уточнение вх. № ПО-05-12-5 от 20.06.2017 г., във връзка с писмо изх. № ПО-05-012-2 от 31.05.2017 г. на Началника на Общинска служба по земеделие – Червен бряг и е направен извод, че от тях не става ясно каква информация се търси. Съгласно чл. 29, ал. 1 ЗДОИ в случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация. Срокът по чл. 28, ал. 1 започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация. Втората алинея на същия текст предвижда, че ако заявителят не уточни предмета на исканата обществена информация до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане. Казаното налага извод, че законодателят е предвидил срок за уточняването на предмета на исканата обществена информация и заявителят следва да го стори още в производството пред административния орган. Това означава, че искането за достъп до обществена информация не може да се уточнява едва в производството по чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 1 АПК. Ето защо писмо изх. № 70-3053 от 8.11.2019 г. на Заместник-министъра на земеделието, храните и горите, на което искателят се позовава, не съдържа данни за нови обстоятелства и не представлява ново писмено доказателство, относно факта дали заявителят е уточнил предмета на исканата обществена информация в хода на административното производство по Раздел II "Разглеждане на заявленията и предоставяне на достъп до обществена информация" от Закона за достъп до обществена информация, в което Недялков не е посочил отразеният в цитираното писмо поземлен имот с идентификатор № 80501.236.9. В тази връзка без значение е дали имотът попада в Държавния поземлен фонд или не, както и представените със становището на адвокат Стоянов от 4.03.2020 г. писмени доказателства, които не са и нови, а също така и кореспонденцията на Н. Недялков с други държавни институции, тъй като с писмо изх. № ПО-05-012-5 от 3.07.2017 г. на Началника на Общинска служба по земеделие – Червен бряг заявлението е оставено без разглеждане. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК изисква доказателствата да са от съществено значение за делото, която предпоставка в случая не е налице, предвид посоченото. В мотивите към решението на първоинстанционния съд са изложени подробни съображения относно съществуващия спор дали имот, собственост на жалбоподателя се владее неправомерно от държавата, като му е посочен друг ред за защита на твърдяното право на собственост. В решение № 13412 от 9.10.2019 г. по адм. д. № 2337/2018 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение изрично е посочено, че обстоятелствата относно имота, както и данните, че е налице спор за собственост, нямат пряка връзка с искането за предоставяне на достъп до обществена информация. Същите могат да служат само за уточняване на предмета на исканата информация, което не е сторено. Административнопроцесуалният кодекс изброява изчерпателно основанията за отмяна на влезлите в сила решения. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, на която норма искателят се позовава, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Предвид изложените по-горе мотиви в случая не са налице визираните хипотези. Основанията за отмяна не могат да се тълкуват разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху силата на пресъдено нещо на решението. Поради липса на предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК заявеното пред настоящия петчленен състав на Върховния административен съд искане за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По размера юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ответника за сумата 250 лв., се преценява изхода по спора, участието на юрисконсулт по делото и правната сложност на конкретния казус. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 1 от ДР Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на Общинска служба по земеделие – Червен бряг се присъжда сумата 150 лв. За предходните съдебни инстанции е налице произнасяне за претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,