Решение № 8199 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4346/2014 г.

Решение № 8199 от 16.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4346/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Любомир Стефанов Минчев, от гр. Велико Търново, срещу решение № 2266 от 18.02.2014 г. по адм. д. № 16222/2013 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, в частта му, с която жалбата е отхвърлена. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на съдебния акт и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което процесната заповед да бъде отменена. Ответникът - министърът на образованието и науката, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Атанасов, моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 2266 от 18.02.2014 г. по адм. д. № 16222/2013 г., в обжалваната му част, Върховният административен съд, пето отделение, е отхвърлил жалбата на Любомир Стефанов Минчев, от гр. Велико Търново, срещу заповед № РД-10-1776 от 04.11.2013 г. на министъра на образованието и науката. Съдът е разяснил спора изцяло и е постановил решението си въз основа на събраните доказателства, които е изследвал в тяхната съвкупност и с оглед релевантността им към спорните правоотношения. Изложил е подробни мотиви, в които е обсъдил становищата на страните, включително и тезата на оспорващия. По първоначалното дело е било установено, че Любомир Стефанов Минчев, от гр. Велико Търново, е заемал длъжността "старши експерт по организация на средното образование" в Регионален инспекторат по образованието, гр. Велико Търново, отдел "Инспектиране и организационно - методическа дейност". Съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати по образованието, регионалният инспекторат по образованието е териториална администрация към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на народната просвета. Със заповед № РД 09 - 1537 от 31.10.2013 г., считано от 01.11.2013 г., министърът на образованието и науката е изменил длъжностното разписание на Регионален инспекторат по образованието - гр. Велико Търново, като в отдел "Инспектиране и организационно - методическа дейност" длъжността "старши експерт по организация на средното образование" - до този момент 3 броя, е коригирана на 2 броя и е разкрита нова длъжност "старши експерт по природни науки и екология". Цитираната заповед е издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 2, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 6, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати по образованието. Първият текст оправомощава министрите да издават заповеди. Според чл. 2, ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на съответната администрация. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на регионалните инспекторати по образованието изрично сочи, че длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите на регионалния инспекторат по образованието се утвърждават от министъра на образованието и науката. От изложеното се налага изводът, че длъжностното разписание на Регионален инспекторат по образованието - гр. Велико Търново, е било изменено със заповед на компетентния орган, който е статуирал в рамките нормативно определените му правомощия. Обстоятелството, че в заповедта си министърът на образованието и науката се е позовал на доклад вх. № 0504-156 от 09.10.2013 г. на началника на Регионален инспекторат по образованието, гр. Велико Търново и е възприел обоснованата от последния необходимост от експерт по природни науки и екология, не рефлектира върху законосъобразността на издадения административен акт, нито се отразява на правните последици от него. Освен това цитираният доклад, видно от съдържанието му, е обоснован с необходимостта от експерт в посочената област и разглежда реалната заетост на тримата експерти по организация на средното образование. От него не може да се направят изводи за репресивно поведение, преднамереност и тенденциозност по отношение на касатора. В тази връзка тричленният състав на ВАС не е дължал излагането на мотиви, тъй като твърдените от Минчев междуличностни отношения между него и началника на Регионален инспекторат по образованието, гр. Велико Търново, са периферни за същността на спора, който се свежда до проверка на законосъобразността на оспорения административен акт. Без правна стойност са и твърденията на Минчев, отразени в молбата му от 10.04.2014 г., които са в смисъл, че считано от 24.03.2014 г. в Регионален инспекторат по образованието, гр. Велико Търново, отново е разкрита длъжност "старши експерт по организация на средното образование", тъй като законосъобразността на оспорения административен акт се преценява към момента на издаването му. Към обжалваното решение са изложени подробни мотиви, съдържащи съпоставка на длъжностите "старши експерт по организация на средното образование" и "старши експерт по природни науки и екология" и е направен обоснован извод, че новоразкритата длъжност не съответства като служебни задължения на заеманата от жалбоподателя. Правилно тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено, след като със заповед № РД 09 - 1537 от 31.10.2013 г. на министъра на образованието и науката, длъжностното разписание на Регионален инспекторат по образованието, гр. Велико Търново, е променено, като бройките за длъжността "старши експерт по организация на средното образование" в отдел "Инспектиране и организационно - методическа дейност" са намалени от три щатни бройки на две. По този начин е премахната едната от трите бройки за длъжността и са осъществени материалноправните основания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Действително, длъжността е запазена като нормативно определена позиция и система от функции, но е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. Правилно е било прието също така, че при липсата на нормативно установени критерии и правила за това, кои от служителите, изпълняващи една и съща длъжност, ще останат на работа и на кои служебните правоотношения ще бъдат прекратени, преценката за това е предоставена изцяло на органа по назначението и не може да бъде контролирана от съда. В допълнение към последното съждение на тричленния състав на Върховния административен съд е Тълкувателно решение № 2 от 25.06.2012 г. на ВАС по т. д. № 2/2011 г., ОСГК. В цитираното е прието следното: "Правната регламентация на прекратяване на служебното правоотношение е уредена в чл. 106 от Закона за държавния служител. Според чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при съкращаване на длъжността. ЗДСл не съдържа разпоредба, аналогична на чл. 329 от КТ, според която, при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. В този смисъл в съдебната практика, в това число и на ВАС, се приема безпротиворечиво, че при прекратяване на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за органа по назначаването не съществува задължение за подбор, а преценката му за прекратяване на конкретното служебно правоотношение е въпрос на оперативна самостоятелност и не подлежи на съдебен контрол". В конкретния случай на Минчев не е отправено едномесечно предизвестие, но видно от обжалваната заповед, е наредено да му бъде изплатено обезщетение по чл. 106, ал. 4 ЗДСл за неспазен срок на предизвестие, в размер на основната заплата за един месец. Правилен и законосъобразен е и изводът на съда, че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в съответствие със закона. По изложените съображения подадената касационна жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Предвид изхода на спора пред тази инстанция и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на ответника се присъжда сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия,