Решение № 1259 от 12.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10841/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Район Аспарухово при Община Варна, чрез юриск. Добрева, против Решение 7003/04.07.2024г. по адм. дело 2409/2023г. на Административен съд Варна, с което е отменена негова Заповед КС-225А-20/16.08.2023г., с която на осн.чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 и чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено на А. Х. М., Д. И. М. и С. И. М., в качеството им на собственици и възложители, да премахнат незаконен строеж: външен тоалет, изграден в поземлен имот с идентификатор 10135.5404.1633 по КККР на район Аспарухово, находящ се в с.о Боровец-юг Варна. Излага доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при несъответствие с материалния закон. Претендира отмяната му и постановяване на ново, с което се отхвърлят жалбите срещу процесната заповед и се присъдят разноските по делото. Ответниците - А. Х. М. и С. И. М., чрез адв. Д. Матев, в писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на жалбата и претендират присъждане на разноските по делото. Ответникът Д. И. М. не взима становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима и основателна. Основателен е главният касационен довод, че съдът неправилно е квалифицирал процесния строеж като преместваем обект. Разграничителен критерий между "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и "преместваем обект" по § 5, т. 80 ДР ЗУТ, освен конструкцията и възможността за отделяне, преместване в пространството и ползването му на друго място, без да се изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, са и кумулативните към конструкцията критерии - дали предназначението на обекта попада сред изброените в чл. 56, ал. 1 ЗУТ - за увеселителни, административни, търговски и други обслужващи дейности, за временно обитаване при бедствия или свързани с отбраната и сигурността на страната. Правилно касаторът разсъждава, че под други обслужващи дейности законът има предвид такива с характер на обществени, а не такива във връзка с личните нужди на собственика на постройката. Строежът "външен тоалет ", не изпълняват никоя от горните функции, като не е и такъв от групата по чл. 57, ал. 1 ЗУТ, за да е допустима квалификацията му като преместваем обект. Същият не е и временна тоалетна по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Обектът по процесната заповед за премахване представлява строеж от шеста категория, съгласно легалната дефиниция на § 5, т. 38 ДРЗУТ. Изграждането му без изискуемото по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ разрешение за строеж обуславя неговата незаконност в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Ирелевантен за спора факт е, дали и кога септичната яма под тоалетната е била засипана. Противно на изводите на първоинстанционния съд, строежът е достатъчно ясно индивидуализиран по конструкция, размери и материали, от които е изграден. Той е самостоятелен обект с характерно предназначение, отделен от другите строежи в процесния имот и дори да има неточности при размерите, описани в заповедта за премахването му, те не биха могли да доведат до объркване досежно предмета на заповедта, при реализиране на правото на защита срещу нея, както и при изпълнението ѝ доброволно или принудително. Съдът е установил, че процесното строителството е извършено в периода 1978-1983г. и към този момент имотът е със статут на земеделска земя и начин на трайно ползване нива. Територията, в която попада, е предвидена за урбанизирана с решение 322- 4/29.05.2000г. на Общински съвет за създаване на нови селищни образувания. Предвижданията на ОУП са устройствена зона Жм2 с показатели плътност до 20%; Кинт до 0,6; кота корниз до 7м. За с.о. Боровец-Юг има одобрен ПУП-ПУР, приет с Решение 2134-8 от Протокол 21 от 24.03.2010г. на Общински съвет- Варна. За процесния имот няма приет ПУП-ПЗ или ПУП-ПРЗ. С оглед периода на изграждане на процесния строеж, са се изисквали разрешение за строеж (застроително решение), проекти и съгласуването на последните. При положение, че строежът е изграден на земеделска земя и за него няма приет ПУП-ПЗ или ПУП-ПРЗ, то изводът е, че същия не е в съответствие с правилата и нормативите, действали по време на изграждането му, т.е. не е търпим строеж. Цитираната от съда Наредба N 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (отм.), съгласно която изграждането на тоалет на страничната регулационна линия е допустимо, ако площта на обекта е под 35м2, отводняването на покрива е към същия имот и височината е под 2,5 м., е приложима за урегулирани поземлени имоти с предвиден режим на застрояване, какъвто не е процесният. При това положение, за процесния строеж не могат да намерят приложение разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ от 2012 г., които освен времевия им обхват за строежи, изградени до 31 март 2001 г., изискват и строежите да са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им. С оглед горното, правните изводи на административния съд са в несъответствие с материалния закон, а заповедта за премахване на процесния строеж е законосъобразна. При констатирана незаконност на проверен по надлежния ред строеж, за органа не съществува друга възможност, освен да нареди премахването му. Нормите на ЗУТ, в разглежданата област, имат за цел именно отстраняването на незаконното строителство и в този смисъл засягането на правната сфера на оспорващите е допустимо и пропорционално на защитения обществен интерес. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и постановяването на ново, с което да се отхвърлят жалбите срещу процесната заповед. Основателността на касационната жалба е условие за присъждане в полза на администрацията на заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение. Ответниците в касацията и жалбоподатели в първоинстанционното производство следва да заплатят на касатора разноските за юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция в размер на 100 /сто/ лева, както направените пред касационната инстанция такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева и за държавна такса в размер на 70 /седемдесет/ лева. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение