Решение № 3696 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7619/2011 г.

Решение № 3696 от 14.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7619/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на СД "Аякс-Ап-Рангелов-Джабарски", представлявано от А. Б. Р., със седалище и адрес на управление в гр. С., против решение № 1793/15.04.2011 г. по адм. д. № 8307/2010 г. на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 230-1000155 от 20.04.2010 г. издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП, гр. С. област, частично потвърден с Решение № 146 от 01.10.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - С., в частта за отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 09.2003 г. общо в размер на 45 979,16 лв. и лихви за забава по фактури издадени от "Сун ойл" ЕАД. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и решение по същество, с което да се отмени оспорения РА и се присъдят разноските. Ответникът - ДД "ОУИ" - С., в представени от процесуалния представител юрк. Михайлова писмени бележки и чрез юрк. Мирчева оспорва касационната жалба и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на дружеството срещу РА в частта за отказано право на данъчен кредит за м. 09.2003 г. по фактури от "Сун ойл" ЕАД, с предмет на доставка - "захар", като е изложил мотиви, че не е доказано, че превозвачът "АСП Консулт" ЕООД е извършил реално превозване на процесната стока от доставчика по фактурите "Сун ойл" ЕАД. Последното дружество не фигурира като изпращач в товарителниците. Съдът се е позовал на установеното в хода на административното и съдебно производство по оспорване на РА, че по данни от извършени насрещни проверки по реда на ДОПК в товарителниците за м. август, септември и октомври 2003 г. представени от "АСП Консулт" ЕООД никъде не фигурира като товародател/изпращач "Сун ойл" ЕАД, а същевременно в същите са вписани като изпращач на стоката - захар Захарен завод Д., Захарен завод К. и "Интерагро БГ" ЕАД. Решението е правилно. Твърденията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения при извършване на ревизията, са неоснователни. В обжалваното съдебно решение първоинстанционния съд е обосновал правилни мотиви по възражението на дружеството-жалбоподател за изтекла давност, като се е позовал и на практика на Върховния административен съд по приложението на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) и чл. 109, ал. 1 ДОПК. Оспореният РА е втори по ред. Първоначалният РА е бил обжалван и е отменен от горестоящия административен орган - директора на дирекция "ОУИ" с решение № 1153 от 21.08.2009 г. и преписката е върната за възлагане на нова ревизия. В този случай изтичането на давностния срок за образуване на производство за установяване на данъчни задължения, съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ДПК (отм.) и чл. 109, ал. 1 от ДОПК следва да се преценява с оглед началната дата за образуване на производството, а именно - датата на първата заповед за възлагане на ревизия, с която е образувано първоначалното ревизионно производство. Съобразно тази дата, която в случая е 15.08.2008 г., когато е издадена първоначалната ЗВР № 800842, връчена на управителя на дружеството на 15.09.2008 г., ревизионното производство за установяване на задължения по ЗДДС за 2003 г. е образувано преди изтичане на 5 годишния давностния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Давностният срок за установяване на задължения по ЗДДС за 2003 г. започва да тече от 01.01.2004 г. и изтича на 31.12.2008 г. и ревизията е образувана на 15.08.2008 г., т. е. преди крайния срок на 5-годишната давност. При повторна ревизия се възстановява висящността на производството по издаване на отменения ревизионен акт, съобразно дадените указания от горестоящия орган по приходите, а не се започва нова ревизия, за да се съобразява дали към възлагане на повторната ревизия е изтекъл 5-годишния давностен срок за установяване на данъчните задължения за 2003 г. Обжалваното съдебно решение е правилно и в изводите по съществото на спора. Отказът на данъчен кредит по процесните фактури е поради недоказани реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) на отразената в процесните фактури стока "захар" от издателя на фактурите, вписан като доставчик "Сун ойл" ЕАД. Пред касационната инстанция са представени две копия от фактури, които съществуват по първоинстанционното дело и са приети и обсъдени от АССГ, а именно: фактура № 479/02.10.2003 г. с доставчик "АСП Консулт" ЕООД, получател СД "Аякс-Ап-Рангелов-Джабарски", с предмет - транспортни услуги, с данъчна основа 2500 лв., която фактура съществува по адм. дело № 8307/2010 на АССГ на л. 183 и данъчна фактура № 99/12.09.2003 г. с доставчик "Интерагро-БГ" ЕАД, получател "Сун ойл" ЕАД, с предмет "захар" с данъчна основа 262 500 лв., която съществува по същото дело на л. 365. Тези две данъчни фактури не са нови доказателства, а са съществуващи по делото, приети като такива и обсъдени от първоинстанционния съд наред с останалия доказателствен материал по делото. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, с които е анализирал събраните по делото доказателства и при правилно установяване на фактите и тълкуване на относимите законови разпоредби, е стигнал до изводът за законосъобразност на оспорения РА, който извод се споделя от настоящата инстанция. Правото на кредит задължително е предпоставено от наличието на реално извършени доставки на стоки или услуги. Данъчен кредит по смисъла на чл. 63 от ЗДДС (отм.) е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Видно от текста на разпоредбата и по аргумент от чл. 1 на ЗДДС (отм.) за целта не е достатъчно само наличието на издаден данъчен документ/фактура и отразяването й в счетоводството на получателя, а следва да е установено, че стопанската операция е действително осъществена по издадената фактура, съобразно принципите на чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за счетоводството (ЗСч). Указаният принцип изисква сделките и събитията да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. По аргумент от противното не може да се издаде първичен счетоводен документ за сделка, чийто предмет реално не е осъществен. При оспорена реалност на доставки, както е в случая с оспорения РА, в тежест на ревизираното ДЗЛ е да установи с безспорни за това доказателства и при това в последователност, че са налице реални доставки в случая на стоката "захар" в количествата и по дати, посочени с процесните данъчни фактури, издадени от "Сун ойл" ЕАД. По отношение на спорния въпрос по делото - реалност на извършената доставка през данъчния период м. 09.2003 г между "Сун ойл" ЕАД и жалбоподателят, съдът е направил изводите си на база анализ на всички събрани по делото доказателства, а приетата експертиза е ценил наред с останалите доказателства. По заключението на вещото лице предмета на спорната доставка - захар, е осчетоводен в счетоводството на жалбоподателя и доставчика. На следващо място вещото лице е посочило, че получаването на процесната стока в склада на жалбоподателя е доказано с представени приходни складови разписки и приемо-предавателни протоколи, както и че в складовата наличност на СД "Аякс-АП-Рангелов-Джабарски" въпросните количества са заведени, но поради характера на стоката не може да се даде категоричен отговор какво количество от нея е предмет на последващи доставки. В хода на ревизията от извършените насрещни проверки е видно, че превозвачът "АСП Консулт" ЕООД не представя доказателства, че извършения транспорт на стоки е именно за процесната стока и то от доставчика "Сун ойл" ЕАД до жалбоподателя СД "Аякс-АП-Рангелов-Джабарски". Във връзка със спорния по делото въпрос за осъществен транспорт от "Сун ойл" ЕАД, чрез посочения за превозвач "АСП Консулт" ЕООД, от съответното поделение на НАП е направена насрещна проверка на "АСП Консулт" ЕООД. От получените документи се установява, че липсват товарителници, в които като товародател/доставчик да е посочен "Сун ойл" ЕАД. В товарителниците с получател СД "Аякс-АП-Рангелов-Джабарски" като товародател/доставчик са посочени Захарен завод Д., Захарен завод К. и "Интерагро БГ" ЕАД. В този смисъл са и писмените обяснения на представляващият "АСП Консулт" ЕООД. Същото дружество, посочен като осъществил транспорта на захарта, декларира писмено, че не е извършвал транспортни доставки от "Сун ойл" ЕАД на СД "Аякс-АП-Рангелов-Джабарски". Поради липса на други доказателства за транспортиране на стоката между тези две дружества в качеството им на доставчик-получател, реалност на спорните доставки не е установена. При тези данни, правилно съдът е приел, че липсват доказателства за установяване, че транспортът на стоката "захар", осъществен от "АСП Консулт" ЕООД, е с товародател/доставчик "Сун ойл" ЕАД. При липсата на други доказателства, безспорно установяващи, че стоката по процесните фактури е доставена от доставчика "Сун ойл" ЕАД, изводите за липса на реални доставки по процесните фактури са правилни както в РА и потвърждаващото го решение на ДД "ОУИ", така и в обжалваното съдебно решение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на административния орган следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за защита пред касационната инстанция, тъй като органът не е бил представляван пред първоинстанционния съд и юрисконсултско възнаграждение не е присъждано. Съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК и по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в тежест на дружеството-касатор в размер на 1 470 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,