Решение № 13801 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4909/2010 г.

Решение № 13801 от 17.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4909/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 и следв. във вр. с чл. 160, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Михаил Димитров Михов от гр. Пазарджик против определение № 103 от 22.03.2010 г. по адм. дело № 94 по описа за 2010 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес жалбата против мотивирано решение № 1/5.02.2010 г. на Директора на РУ "СО" Пазарджик и съдебното производство е прекратено. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Пазарджик, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд взе предвид следното: От фактическа страна е установено, че на 7.01.2010 г. Михаил Димитров Михов от гр. Пазарджик е подал жалба по реда на чл. 117, ал. 2, б. "д" от Кодекса за социално осигуряване (КСО) против разпореждане № 4401314543-РА-571/15.12.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО"), гр. Пазарджик, с което е задължен на основание чл. 114, ал. 1 и 2 от КСО да възстанови неправилно получени пенсии за периода 5.11.2001 г. - 7.11.2008 г. в размер на 6855.07 лв. и лихви 6788.79 лв. (общо 13 643.86 лв.). С мотивирано решение № 1/5.02.2010 г., издадено по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на РУ "СО" - Пазарджик е "заличил вземането за периода 5.11.2001 г. - 31.12.2004 г. в размер на 6895.97 лв., представляващо главница и лихва" поради погасяването му давност. Така формулираният диспозитив обективира решение за частична отмяна на оспореното разпореждане по отношение на посочените задължения. По останалата част от жалбата за определените задължения в размер над 6895.97 лв. за времето след 31.12.2004 г. Директорът на РУ "СО" - Пазарджик не се е произнесъл. Не се установява очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправяне по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК, тъй като както в мотивите, така и в диспозитива на мотивирано решение № 1/5.02.2010 г., липсва волеизявление по съществото на жалбата в частта за определените задължения за периода 1.01.2005 г. - 7.11.2008 г. с общ размер 6750.17 лв. (главница и лихви). Непроизнасянето по всички части на жалбата прегражда пътя на защита на засегнатата страна пред съда по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО, поради което за нея е налице правен интерес от подаването на жалба. На основание чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО. При непостановено решение по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО обжалването пред съда е процесуално недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК поради липса на предмет. С оглед на изложеното обжалваното определение на Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, но по различни мотиви. Делото следва да бъде изпратено на Директора на РУ "СО" - Пазарджик за произнасяне с мотивирано решение по жалбата на Михаил Димитров Михов от гр. Пазарджик против разпореждане № 4401314543-РА-571/15.12.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта, с която жалбоподателя е задължен на основание чл. 114, ал. 1 и 2 от КСО да възстанови неправилно получени пенсии за периода 1.01.2005 г. - 7.11.2008 г. в размер на 4115.77 лв. (главница) и 2634.44 лв. - лихви (общо 6750.17 лв.). По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение,