Решение № 7673 от 11.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН), чрез процесуален представител юрк. Славова срещу решение 111 от 31.01.2023г. по адм. дело 2357/2021г. на Административен съд - Варна, с което е отменена негова заповед Л - 3588/13.10.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на младши експерт К. Петров командир на отделение в затвора в град[ населено място]I - ва категория. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е изградил погрешни правни изводи, като не е установил действителната фактическа обстановка по спора, събраните по делото доказателства, както и обективната истина. Излага, че съдът е неглижирал събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, както и тези събрани в съдебното производство - показания на свидетели, съдебно - техническа експертиза, с което е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. По подробно развити доводи в касационната жалба и в съдебно заседание иска отмяната на решението. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, чрез процесуален представител юрк. Николова прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ответната страна. Ответникът К. Петров, чрез процесуален представител адв. Цветков в представен по делото отговор на касационната жалба, писмена защита и в съдебно заседание, чрез адв. Петров оспорва жалбата. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, решението като правилно да бъде оставено в сила. Иска присъждане на направените по делото деловодни разноски, като прилага списък с направените такива. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на К. Петров заповед Л - 3588/13.10.2021г. на главен директор на ГДИН в Министерство на правосъдието, с която на основание чл.194, ал.2,т. 2 и т.4, вр. чл.197, ал.1, т.6 вр. чл.203, ал.1, т.7, т.8 и т.13 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т.8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на длъжността командир на отделение в затвора в град [населено място] I-ва категория, считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на принципите на законност, истинност, самостоятелност и безпристрастност, което е довело до недопустимо ограничаване правото на защита на Петров. Според съдът, изводът за умишлено извършено тежко дисциплинарно нарушение е изведен на база недопустими доказателства - такива, които не са събрани по надлежния ред. Съдът е преценил, че е нарушено императивното изискване на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР - преди налагане на дисциплинарното наказание, ДНО да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения - в изготвената от ДНО покана 10216/07.10.2021г. липсва указание за предоставяне и осигуряване възможност за изслушване на лицето, както и за упражняване правото му да дава обяснения по случая. В депозирани възражения е направено изрично изявление от лицето, че желае да бъде изслушано лично и непосредствено от ДНО, което право гарантирано му от закона (чл.206, ал.1 ЗМВР), недопустимо не му е осигурено. Според съдът правото на изслушване по чл.206, ал.1 ЗМВР и правото за запознаване с обобщена справка и даване на обяснения са самостоятелни такива и само при кумулативното им осигуряване правото на защита е гарантирано в пълен обем. На следващо място, съдът е приел, че изводът за извършено дисциплинарно нарушение е изведен на база недопустими доказателства, които не са събрани по надлежния ред - писмени сведения на служители и лишени от свобода, протокол от възпроизвеждане на видеозаписите от охранителната система на затвора - [населено място]. Според АС - Варна в нарушение на чл.206, ал.4 , чл.207, ал.3 ЗМВР във вр. с чл.13, ал.1 от Инструкция 8121з - 877 от 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, заповедта за преглед на видеозаписите от охранителната система на затвора - [населено място] е изготвена и подписана само от председателя на комисията, а не от всички членове на ДРО. Преглеждането на записите и възпроизвеждането на кадрите е възложено на служители, които не са членове на разследващата комисия, не са и вещи лица - специалисти по смисъла на чл.39, ал.1 АПК, липсват доказателства съдържанието на видоезаписите да е било възпроизведено и непосредствено възприето от всеки един от членовете на комисията - т.е. да е извършен оглад на веществено доказателство по смисъла на чл. 52 АПК, самите служители, извършили възпроизвеждането на записите и съставили протокола, не са изслушани от ДРО, съответно не са давали обяснения пред него. На следващо място, съдът е направил извод за допуснато нарушение на принципа на истинност по чл.7 АПК, поради неспазване на правилата по чл.44, ал.1 и ал.2 АПК при изискване на сведения от неучастващи в производството лица, поради което е формирал извод за недопустимост на събраните писмени сведения от лицата и липса на достоверност на същите. Според съдът, липсват данни лицата дали сведения да са били надлежно призовани и да са дали сведенията именно по повод воденото дисциплинарно производство. При формиране на правните си изводи, съдът е игнорирал видеозаписите и писмените сведения на свидетелите, събрани в хода на проведеното дисциплинарно производство, поради това, че не са събрани по надлежния ред, а от показанията на свидетели Т. Цонов и С. Костакиев, както и останалите разпитани от съда, преценени в съвкупност с кадрите от изготвения от СКЕ фотоалбум, съдът е стигнал до извод, че не доказват по безспорен начин дисциплинарното обвинение. Въз основа на тези доказателства, съдът е интерпретирал поведението на жалбоподателя в смисъл на изнасяне на отпадъчен материал от цеха, използване на услуги по обработка, а впоследствие и изнасяне на обработения собствен материал (греди), при неспазване на установения ред, но със знанието на зам. началника на затвора - [населено място], с който е в йерархична зависимост. Следващото нарушение, което е установил съда, допуснато от ДНО е това на разпоредбата на чл.197, ал.3 ЗМВР, тъй като не е определил наказание за всяко едно от констатираните нарушения. Друго констатирано от съда нарушение е това, че ДНО е приел, че установените деяния се покриват с престъплението, за което се води досъдебното производство - кражба от длъжностно лице, като е преценил, че злоупотребата с доверие и със служебно положение, са елементи от състава на престъплението, за което се води досъдебното производство. Съдът е извел краен извод, че когато дисциплинарното нарушение е идентично с престъпния състав, докато служителят не бъде признат за виновен, с влязла в сила присъда, ДНО не може да се позовава на обруваното досъдебно производство и на повдигнатото обвинение. Предвид липсата на влязла в сила присъда, съдът е приел, че ДНО е нарушил презумпцията за невиновност, предвидена в чл.16 НПК, чл.31, ал.3 КРБ и чл.6, ал.2 от ЕКЗПЧОС. На последво място, съдът е заключил, че огласяването на данни за образуваното досъдебно производство, за задържането и повдигнатите обвинения на служителя, неправилно е интерпретирано от ДНО като уронване престижа на службата. По тези и подробно изложени в оспореното решение съображения, съдът е отменил оспорената пред него заповед. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът е установил вярно релевантните факти по спора, но е интерпретирал погрешно същите, вследствие на което е достигнал до неправилни изводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в хода на проведеното дисциплинарно производство. Тези изводи са изцяло необосновани и несъответни на установената фактическа обстановка по делото и приложимите разпоредби. В противоречие с доказателствата по делото са изводите на първостепенния съд за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР - преди налагане на наказанието да се осигури правото на лицето да бъде изслушано или да даде писмени обяснения, тъй като в изготвената покана липсват указания за осигуряване възможност за изслушване на лицето, в края на поканата императивно са изискани обяснения по конкретни въпроси, в контекст, уличаващ лицето в извършване на дисциплинарни нарушения и в поканата е вписано недопустимо указание. Разпоредбата на чл.206, ал.1 ЗМВР е спазена. На 30.09.2021г. била изготвена обобщена справка от комисията, назначена със заповед Л- 2498/14.07.2021г. , относно извършена проверка за изясняване на постъпили данни за допуснато дисциплинарно нарушение от младши експерт К. Петров, връчена му на 01.10.2021г. Във връзка с изготвената обобщена справка и описаното в нея нарушение от страна на служителя, възприето от ДРО на 07.10.2021г. е изготвена покана от ДНО за даване на писмени обяснения, връчена на служителя на 09.10.2021г. В поканата е описана установената от ДРО фактическа обстановка и извършените действия, събраните доказателства и установените задължения, които са нарушени според разследващата комисия, както и предвидените наказания. Служителят е поканен да даде писмени обяснения в срок от 3 дни, както и да посочи доказателства за твърдените факти и обстоятелства. Поканен е също в обясненията си да отговори на конкретно поставени от ДНО въпроси. В указания срок Петров се е възползвал от възможността за даване на обяснения, като е депозирал такива на 11.10.2021г. до директора на ГД "Изпълнение на наказанията", с които категорично е оспорил изложената в поканата фактическа обстановка, възприета от ДРО, не е дал конкретни обяснения по установените нарушения на служебната дисциплина, както и не е посочил доказателства за твърдени от него факти и обстоятелства. С разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР е гарантирана от законодателя възможността на държавния служител да се защити пред административнонаказващия орган, като даде обяснения относно вменените му дисциплинарни нарушения, направи възражения и представи доказателства в подкрепа на тезата си. В случая тази разпоредба е спазена като изрично е предоставена възможност на служителя да се защити и той се и възползвал, чрез представените писмени обяснения. Съдържанието на отправената покана от страна на ДНО неправилно и интерпретирано от страна на АС - Варна и не може до доведе до опорочаване на процедурата по чл.206, ал.1 ЗМВР. Това е така защото на първо място в поканата ясно и недвусмислено са описани освен извършените действия и събраните доказателства от страна на ДРО, така и нарушенията на служебната дисциплина, които са установени от същия, включително и нарушените законови разпоредби. На следващо място наличието на приети писмени обяснения (възражения) на 11.10.2021г. гарантира, че правата на служителя при ангажиране на дисциплинарната му отговорност не са нарушени. Неизслушването на служителя при представени писмени възражения не може да обуслови нарушение на изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР. Изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР за изслушване на служителя или приемане на обясненията му преди налагане на дисциплинарното наказание не са кумулативни и приемането на писмените обяснения от административнонаказващия орган, независимо от техния обем, пълнота и всеобхватност, е достатъчно за спазването на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Служителят не е длъжен да дава обяснения, респективно да се яви на изслушване, но органът е длъжен да го покани и да му осигури възможността за защита. Определящото за извода, че е осигурено правото на защита на служителя, е към момента на даване на обясненията да е ясно в какво се изразява нарушението, какви доказателства го установяват и по какъв начин ще бъде ангажирана дисциплинарната му отговорност. В случая това е сторено и изрично описано в изпратената му покана, поради което и с оглед депозираните писмени възражения, независимо от искането в тях, ДНО не е бил длъжен да изслуша служителя - с приемане на писмените обяснения, е спазено изискването на чл.206, ал.1 ЗМВР . Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за допуснати в хода на проведеното дисциплинарно производство нарушения на разпоредбите на чл.206, ал. 4 и чл.207, ал. 3 ЗМВР и съответните разпоредби от инструкцията при събирането на доказателствата и по конкретно преглед на видеозаписите от охранителната система и изготвяне на протокол за разчитане на същите, както и възлагането им на служители, които не са членове на ДРО и не са вещи лица - специалисти по смисъла на чл.39, ал.1 АПК, както и събрани писмени сведения на служители и лишени от свобода, които според съда са недопустими доказателства, които не са събрани по надлежния ред. Както сам е посочил АС - Варна, съгласно разпоредбата на чл.205, ал.2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение, дисциплинарнонаказващият орган може да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. За разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закона, съгласно чл.206, ал.3 ЗМВР, а разпоредбата на ал.4 задължава наказващият орган да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. По силата на чл.207, ал.3 ЗМВР дисциплинарноразследващият орган е длъжен да извърши всички процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване. При осъществяване на функциите си по дисциплинарното производство разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона. Противно на приетото от съда посочените по - горе разпоредби са спазени и не са допуснати описаните в решението му нарушения от страна на ДРО и ДНО. Заповед Л- 498/18.08.2021г. за преглед на видеозаписите от предоставен носител DVD - R диск с видеозаписи от системата за видеонаблюдение на затвора - [населено място] за периодите 30.01.2021г., 18.02.2021г. и 06.03.2021г. , както и за изготвяне на протокол за разчитане на записите с разпознаване на служители и лишени от свобода е издадена на основание чл. 15, ал.1, т.3 и т.4 от ЗИНЗС и подписана от началник на затвора - [населено място] в изпълнение на правомощията му по чл.15 от ЗИНЗС, а не от същото лице Й. Йорданов в качеството му на председател на дисциплинарната комисия. Дори заповедта да беше издадена и подписана от лицето в това му качество, няма как да се приеме, че същото би било нарушение на административно производствените правила, което да е съществено и да опорочи извършените въз основа на нея действия по преглед на видеозаписите и обективирането им в протокол до степен на изключването им от страна на съда от събрания от ДРО доказателствен материал. Видно от писмо рег. 8292 от 12.08.2021г. на главен директор на ГДИН, който е дисциплинарнонаказващ орган, 1 бр. DVD - R диск с видеозаписи от системата за видеонаблюдение на затвора - [населено място] е изпратен на началник на затвора - [населено място], именно за изясняване на постъпилите данни и установяване на извършителя на дисциплинарно нарушение, който в качеството му на наказващ орган и в съответствие с чл.205, ал. 2, предл. първо от ЗМВР е разпоредил извършване на проверка на видеозаписите. На следващо място, съставеният протокол от разчитане на записи от охранителни камери рег. 7176 от 19.08.2021г. , изготвен от инспектор "НОТ" - Милко Димитров и инспектор "ВС" - С. Стоянов е приобщен към доказателствения материал в съответствие с изискването на разпоредбата на чл.206, ал.4 от ЗМВР, която задължава наказващият орган да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки (в случая протокола е от извършена проверка), възложена по негово искане със заповед на началника на затвора -[ населено място] и от служители на затвора. Неправилно съдът е приел за допуснато нарушение и липсата на доказателства, че съдържанието на този протокол е възприето непосредствено от всеки един от членовете на Комисията. На първо място както в ЗМВР, така и в посочената от съда Инструкция няма изрично изискване, всяко едно процесуално действие да бъде извършено от всички членове на колективния орган, какъвто е ДРО или комисията. На следващо място, протокола за разчитане на записите от охранителни камери е анализиран от ДРО изрично, видно от стр. 4 на обобщена справка рег. 8403 от 30.09.2021г. , следователно съдържанието му е възприето от всички членове на ДРО, които са подписали тази справка, поради което не съответства на доказателствата по делото изводът на съда, че липсват доказателства съдържанието на записите да е било възпроизведено и непосредствено възприето от всеки един от членовете на Комисията. Освен това в както в ЗМВР, така и Инструкцията няма изрично изискване за непосредственост на извършените действия и събиране на доказателства от всеки един от членовете на Комисията, именно защото се касае за колективен орган. Възприемането на съдържанието на този протокол, анализирането му при изготвянето на обобщена справка, подписана от всички членове на ДРО е извършено по предвидения в закона ред, и протокола не представлява недопустимо доказателство, както е приел първоинстанционния съд. Доводите на съда, че преглеждането на записите, възпроизвеждането на кадрите и разпознаването на лицата е възложено на служители, които не са членове на разследващата комисия, не са и вещи лица, специалисти по чл.39, ал.1 АПК, както и да е извършен оглед на това веществено доказателство по смисъла на чл.52 от АПК от всички членове на комисията са несъстоятелни и в противоречие с разпоредбата на чл.206, ал.4 ЗМВР, която задължава, (а не дава възможност) на наказващият орган да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити и проверки. Разпоредбата няма предвид проверки, извършени непосредствено и само и единствено от ДРО, а всички, които ще допринесат за разкриване на обективната истина, стига да са допустими от закона. В случая извършената проверка на видеозаписите от служители на затвора - [населено място] с необходимата квалификация и компетентност и приобщения протокол са допустими от закона доказателства, които не са оспорени пред съда. Констатациите от тези проверки са потвърдени от назначената от съда съдебно - техническа експертиза, поради което с приобщаването на протокола, както от ДРО, така и от ДНО не е извършено приетото от съда нарушение. Изводите на съда за необходимостта от извършване на оглед по чл. 52 АПК на съдържанието на видеозаписите като веществено доказателство от всички членове на ДРО противоречат на разпоредбата на чл.52 АПК, която регламентира извършването на оглед само ако случаят не може да се изясни чрез използването на други способи за събиране на доказателства, което в случая е сторено с проверката им и съставяне на протокол. Не се споделят изводите на АС - Варна за неспазване на правилата на чл.44, ал.1 е 2 АПК при изисканите сведения от неучастващи в производството лица, респективно извода за недопустимост на събраните писмени сведения от лицата и достоверност на същите. Процедурата по образуване и провеждане на дисциплинарното производство е детайлно регламентирана в разпоредбите на чл.205 и сл. от ЗМВР и Инструкция 8121з - 877 от 06.07.2021г., както правилно е отбелязал АС - Варна, които не съдържат специални правила, но изводите на АС - Варна за неспазване на разпоредба на чл. 44 от АПК в изложения от съда смисъл - непризоваването ни лицата от председателя на комисията за даване на обяснения, както и приемането на дадените обяснения от разследващия орган са неправилни и противоречат на цитираната разпоредба. Както правилно е отбелязал съдът, съгласно чл.44, ал.1 АПК, административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. Съгласно ал. 2 на чл.44 сведенията се дават писмено. Те се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или определен от него служител. Когато лицето не може да даде сведения писмено, ал.3 предвижда, че то се призовава да ги даде устно пред административния орган или определен от него служител. В случая сведенията са дадени писмено и са подписани, както от лицата, които са ги дали, така и от служители на затвора - [населено място], а част от тях и от членове на дисциплинарноразследващия орган в изпълнение на чл.44, ал. 2 АПК. След като сведенията са дадени писмено, хипотезата на ал.3 за призоваване на същите лица да дадат устни сведения е неприложима и изводите на съдът в горния смисъл са направени при некоректно и неправилно тълкуване на цитираните разпоредби. Всички писмени сведения са събрани в хода на дисциплинарното производство. Част от тях са дадени пред членове на дисциплинарната комисия, друга част пред други служители на затвора - [населено място]. Същите са надлежно приобщени и анализирани в обобщена справка, в съответствие с разпоредбата на чл.206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, поради което изводите на съда, че позоваването на приобщените сведения от страна на ДНО е недопустимо, тъй като същите не са събрани по надлежния ред са неправилни и противоречат, както на събраните по делото писмени доказателства, така и на посочените разпоредби на закона. Следва да бъде отбелязано, че ДНО е изпълнил задължението си по чл.207, ал. 3 ЗМВР за изясняване на всички факти и обстоятелства по доказване на вмененото дисциплинарно нарушение, като в хода на дисциплинарно производство е провел собствено разследване за установяване на всички факти и обстоятелства, относими към дисциплинарното нарушение като е изискал и събрал сведения и обяснения от служители на затвора, така и от лишени от свобода. Съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. В този смисъл са допустими всички доказателствени средства и писмени доказателства, регламентирани в АПК, НПК, ГПК, ЗМВР и др. Несъстоятелни са и съжденията на съда, относно неприключило производство по НПК, както и липсата на влязла в сила присъда и зачитане на презумпцията за невиновност, тъй като Петров не е привлечен към дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - осъждане за умишлено престъпление от общ характер . Съгласно чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене на друг вид отговорност. Освен изложеното, законодателят не е предвидил нормативни изисквания за приложението на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР само ако бъдат приключени всички други производства за реализиране на други видове отговорност - наказателна, административнонаказателна и т.н. При наличие на предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР, законодателят не е предвидил правни възможности за преценка на административния орган за налагане на друг вид дисциплинарно наказание освен уволнение. Съдът е установил и нарушение на разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР при определяне на наказанието от страна на дисциплинарнонаказващият орган, при все, че в решението му изобщо липсват фактически установявания и мотиви за законосъобразността на наложеното наказание по същество при преценка на основанията за оспорване на заповедта по чл.146, т.4 и т.5 АПК. Липсват установявания и анализ, относно конкретно вмененото със заповедта дисциплинарно нарушение, описано както следва: младши инспектор К. Петров - командир на отделение в затвора в гр. [населено място] I - ва категория, в периода от 30.01.2021г. до 06.03.2021г. по време на службата си е осъществявал нерегламентирани контакти с лишени от свобода, като е използвал служебното си положение и им е разпореждал да му изработват изделия от метален и дървен материал, както и да му съдействат при внасяне и изнасяне на различни вещи. Това деяние, посочено в заповедта и събраните в тази връзка доказателства от ДНО, включително и от съда ( СТЕ, показания на свидетели и др.), не са анализирани в решението и обсъдени през призмата на посочените като нарушени разпоредби в заповедта - чл.291, т. 4 и т.6, чл.293, т.1, т.2, т.3 и т.6 и чл.294, т.1 от ППЗИНЗС , както и посочените разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители при ГД "Охрана" и ГД "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието, както и посочените разпоредби на чл.194, ал.2, т.2 и т.4 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР във вр. чл.203, ал.1, т.7, т.8 и т.13 от ЗМВР. С оглед изложените по - горе съображения, обжалваното решение е неправилно на посочените в касационната жалба основания по чл.209, т.3 АПК, поради което следва да бъде отменено. Предвид забраната за фактически установявания съгласно чл.220 от АПК и на основание чл.222, ал.2 от АПК делото следва да се върне за ново разглеждане за произнасяне по оспорването с оглед на чл.146, т.4 и т.5 АПК, тъй като липсват мотиви относно тези основания. Липсват съображения за доказаността на вмененото със заповедта нарушение и правилното приложение на материалния закон. При този изход на спора и на основание чл.226, ал.3 АПК, първоинстанционния съд следва да се произнесе и по искането за разноски за водене на делото във Върховния административен съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,