Решение № 3762 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9014/2014 г.

Решение № 3762 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9014/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), Община Пловдив и кмета на район "Източен" - Община Пловдив против решение № 2592 от 16.04.2014 г., постановено по адм. д. № 177/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът КЗЛД навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Касаторите Община гр. Пловдив и кмета на район "Източен" - Община Пловдив също твърдят, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост и молят за отмяната му. Ответникът Веско Алиев Мустафов, в писмено становище, оспорва касационните жалби. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за недопустимост на касационните жалби на Община Пловдив и на кмета на район "Източен" - Община Пловдив и за неоснователност на касационната жалба на КЗЛД. Касационните жалби на Община Пловдив и кмета на район "Източен" - Община Пловдив са подадени извън преклузивния 14-дневен срок и са недопустими. Община Пловдив и кмета на район "Източен" - Община Пловдив са уведомени за решението на 07.05.2014 г., като жалбите са постъпили съответно на 30.05.2014 г. и на 26.05.2014 г. Пощенското клеймо на жалбата на кмета на район "Източен" е 22.05.2014 г., а Община Пловдив е изпратила жалбата чрез куриер на 29.05.2014 г. Срокът за обжалване е изтекъл на 21.05.2014 г. - сряда - присъствен ден. Следователно касационните жалби са просрочени, поради което същите следва да се оставят без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Касационната жалба на КЗЛД е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил решение № Ж 346/03.12.2013 г. на КЗЛД, с което жалбата на Веско Алиев Мустафов за неправомерно обработване на личните му данни от Община Пловдив, в качеството й на администратор на лични данни и от район "Източен" - Община Пловдив, в качеството му на обработващ лични данни е отхвърлена. За да постанови този резултат съдът е прел, че обжалваното решение на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същото е постановено в нарушение на материалния закон. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. По несъмнен начин по делото е установено, че Веско Алиев Мустафов и съседите му са подали сигнал до Община Пловдив за незаконно строителство на постройки, част от които са построени върху тротоара и нарушаване на обществения ред от роми, живеещи в близост до домовете им. В сигнала са посочени имената на подателите му в т. ч. и на Веско Мустафов, както и адреса на същия. За изясняване на обстоятелствата по подадения сигнал район "Източен" - Община Пловдив е изпратил писмо до лицата, срещу които е подаден сигнал, в което е посочено, че се изпраща по повод подадена жалба срещу постройки, разположени върху източната част на тротоара на бул. "Източен", като се извършват проверки по документи и на място и е даден срок да се представят строителни книжа за сградите и документи за собственост. Копие от това писмо е адресирано до Веско Мутафов, като са посочени имената и адреса му. При тези данни КЗЛД е приела, че имената и адреса на Мутафов са лични данни, но същите са обработени правомерно на основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), тъй като жалбоподателят е посочил личния си адрес за кореспонденция във връзка с удовлетворяване искането в жалбата - премахването на незаконните постройки и по този начин е дал съгласие за обработване на личните му данни . При тези факти изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон е правилен и законосъобразен. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая не е налице изключението на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, а именно, че обработването на личните данни е допустимо само в случаите, когато физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие. Посочването в сигнала на имената и домашния адрес за кореспонденция не е равнозначно на даване на съгласие за обработване на лични данни. Напротив индивидуализиране на подателя на сигнала е условие за неговата допустимост съгласно изискването на чл. 111, ал. 4 от АПК, поради което посочването на имената и адреса в сигнала не може да се смята като изразено изрично съгласие за обработване на личните данни на подателя на сигнала. Незаконосъобразен е и изводът на КЗЛД, че в случая обработването на личните данни е направено в съответствие с чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, съгласно който личните данни трябва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. Искането за предоставяне на документи за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и най-вече за установяване на основателността на сигнала не налага обработване на личните данни на подателя на сигнала и конкретно тяхното разкриване на трети лица. Неправилно съдът е обсъждал наличие на част от хипотезите по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, тъй като съдът при проверка на административния акт е обвързан с посочените в същия фактически и правни основания за издаването му, като в случая КЗЛД е издала решението си като е приела, наличие на материалноправното основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, но това не води до незаконосъобразност на съдебния акт. Твърдението на касатора за законосъобразно обработване на личните данни на Мутафов с оглед изискването на чл. 35 от АПК, регламентиращ, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, са неоснователни. В случая не е подадено искане за издаване на индивидуален административен акт, а е подаден сигнал за незаконно строителство, поради което и подателя на сигнала в случай, че същият е основателен не е адресат на акта, който ще бъде издаден в последствие и при издаването, на който следва да бъдат спазени изискванията за постановяването му в т. ч. и чл. 35 от АПК. Освен това нормата на чл. 114, ал. 1 от АПК се отнася до заинтересуваните лица, които са подателят на сигнала и длъжностното лице, респективно администрацията към която са насочени, които се явяват страни по арг. на чл. 15, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че като е отменил оспорения акт и е върнал преписката за ново произнасяне Административен съд София - град е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Комисията за защита на личните данни да заплати на Веско Алиев Мустафов направените по делото разноски в размер на 500 лв., представляващи изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,