Решение № 17717 от 27.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5770/2019 г.

Решение № 17717 от 27.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5770/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на кмета на Столична община за отмяна на влязло в сила решение № 527 от 14.01.2019 г., постановено по адм. дело № 5791/2018 г. на Върховен административен съд, трето отделение. Искането е с правно основание чл. 239, т. 4 от АПК. Твърди се, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение № 13854 от 13.11.2018 г., постановено по адм. дело № 12257/2017 г. на Върховен административен съд, шесто отделение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Претендира се да бъде отменено влязлото в сила решение № 527 от 14.01.2019 г., постановено по адм. дело № 5791/2018 г. на Върховен административен съд, трето отделение. Ответникът по искането - Т. Павлов, счита искането за отмяна за основателно. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за които съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Според т. 4 на чл. 239 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да е налице соченото основание за отмяна - т. 4 на чл. 239 от АПК е необходимо по две отделни административни дела, между същите страни и с един и същ предмет, да са постановени противоречиви, влезли в сила съдебни решения. По въпроса дали нормата на чл. 239, т. 4 от АПК може да намери приложение при противоречиви влезли в сила съдебни решения е постановено Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по т. д. № 4/2010 г. Според него разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. А в мотивите към тълкувателното решение е посочено "за да е налице такова тъждество /между съдебните актове - б. а. /, е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на пресъдено нещо по първото дело, и правото, предмет на разглеждане от второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и с оглед времето, за което се претендира. Това Тълкувателно решение е задължително за съдилищата според чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. В случая решението, чиято отмяна се иска, е решение № 527 от 14.01.2019 г., постановено по адм. дело № 5791/2018 г. на ВАС. С него са разгледани две касационни жалби, подадени съответно от Т. Павлов и Столична община, срещу решение № 1226/26.02.2018 г., постановено по адм. дело № 3975/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, по което първоинстанционният съд е разгледал предявен от Т. Павлов иск за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във връзка с чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация. По първоинстанционното съдебно решение съдът е уважил предявения иск за сумата от 300 лв. и го е отхвърлил за разликата до предявения размер от 12000 лв. С касационното съдебно решение (чиято отмяна се иска) съставът на ВАС е увеличил размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 300 лв. на 900 лв. и е оставил в сила решението в останалата му част. Противопоставимото решение е решение № 13854 от 13.11.2018 г., постановено по адм. дело № 12257/2017 г. на ВАС. С него е оставено в сила решение № 3950/13.06.2017 г., постановено по адм. дело № 3271/2017 г. на Административен съд София град. Първоинстанционното производство е било по чл. 257, ал. 1 от АПК и по него съдът е разгледал жалбата на Т. Павлов срещу бездействието на Столична община по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Административният съд е отхвърлил жалбата на Т. Павлов и това решение е оставено в сила от касационния състав. Видно е, че общото между двете дела са само страните по тях. Но двете производства са различни и са с различен предмет. Затова не е налице идентичност между двете дела по смисъла на чл. 239, т. 4 от АПК. Постановените съдебни актове дори и не са противоречиви, тъй като по тях да решени различни правни спорове. Несъгласието на подателя на искането за отмяна кмета на Столична община с постановеното с влязлото в сила решение № 527 от 14.01.2019 г. по адм. дело № 5791/2018 г. на ВАС, не е основание за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК. Затова искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,