Решение № 11757 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9094/2015 г.

Решение № 11757 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9094/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните против решение № 1298 от 22.06.2015 г., постановено по адм. д. № 232/2015 г. по описа на Административен съд гр. П. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорените заповеди да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - И. Б. Ш., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № НК-1/13.01.2015 г. и заповед № ОСОС-4/14.01.2015 г., издадени от Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните, с които на И. Б. Ш. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови този резултат съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и на предписаната от закона форма. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на Административен съд гр. П., че в оспорената заповед не е посочена дата на извършване на дисциплинарните нарушения и същата е издадена в нарушение на императивното изискване на чл. 94, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл.), са незаконосъобразни и необосновани. В заповедта за налагане на дисциплинарното наказание изрично е посочено, че нарушенията са извършени в периода 13.11.2012 г. - 17.12.1013 г., а относно изводът, че заповедта е издадена извън преклузивния едногодишен срок от извършване на нарушението, то следва да се отбележи, че съдът не е изследвал дали държавният служител в едногодишния срок от извършване на нарушението е ползвал законоустановен отпуск, през което време съгласно нормата на чл. 94, ал. 1 ЗДСл. сроковете за налагане на дисциплинарното наказание не текат, поради което това заключение е незаконосъобразно и необосновано. Независимо от това изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта поради противоречието и с материалния закон е законосъобразен и обоснован. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Ш. утвърждава протоколите за бракуване на дълготрайни материални активи по време, когато изпълнява длъжността директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр. П., противно на приетото в заповедта, както и че поправката в номерацията на протоколите не може да му се вмени във вина. С показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че първо протоколите за брак се подписват от комисията, утвърждават се от директора, а в последствие се номерират, като при номерацията е допусната техническа грешка, поради което е променена нейната поредност. По делото не е установено, че подписа на един от членовете на комисията, определена да извърши номерацията не е на същия, а е поставен от трето лице и ако е така дали Ш. знае за този факт, за да се ангажира дисциплинарната му отговорност. Следователно посочените две нарушения не са извършени от служителя. Законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд, че не може да се вмени във вина на Ш. факта, че същият не е изискал от комисията да приложи към протоколите за брак експертни оценки или констативни протоколи от лицензирани или технически специалисти или представители на специализирани фирми, извършващи диагностика, преглед и поддръжка на активите, относно реалното състояние на бракуваните дълготрайни активи. Правилно съдът приема, че комисията, която следва да извърши инвентаризацията е назначена със заповед на предходния директор на областната дирекция, като със същата са определени комисиите и задълженията им и изрично в заповедта е посочено, че комисията има право при нужда да привлича и други специалисти, а контролът по изпълнението на заповедта е възложено на началник отдел "ФСД". Следователно в правомощията на комисията е да вземе решение дали при необходимост да привлече специалисти, а по делото не е установено началникът на отдел "ФСД" да е констатирал нередности в работата на комисията и да е предприел необходимите действия. Ето защо законосъобразно съдът приема, че за жалбоподателя не е налице задължение да осъществява пряк контрол върху работата на комисията в т.ч. и при определяне начина на бракуване, който също е възложен на началника на отдел "ФСД". От изложеното следва, че държавният служител не е извършил описаните в заповедта нарушения на служебната дисциплина. В тази връзка следва да се отбележи и че заповедта е издадена и в нарушение на императивното изискване на чл. 91 от ЗДСл., съгласно което при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид, тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител, което в случая не е сторено. Наложеното наказание е най-тежкото от изброените в чл. 90, ал. 1 от ЗДСл. видове дисциплинарни наказания, като в случая не са взети предвид нито едно от обстоятелствата визирани в нормата на чл. 91 от ЗДСл. При определяне вида на наказанието дисциплинарно наказващия орган не е взел предвид тежестта на нарушението, не са посочени какви са настъпилите от нарушението последици за държавната служба или за гражданите, формата на вината и обстоятелствата при които е извършено нарушението, което е кумулативна предпоставка към преценката за тежестта на извършеното нарушение. Допуснатото нарушение на административно производствените правила е съществено, тъй като води до необоснованост на вида на наложеното дисциплинарно наказание. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционния съд постановява решение в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е обосновано. При правилно установена фактическа обстановка направените от съда изводи са съответни на събраните по делото доказателства. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,