Решение № 7475 от 6.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД, подадена чрез процесуален представител против решение 1370/02.03.2023г. постановено по адм. д. 8317/2021г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на дружеството против т. III от Решение Ц-27 от 01.07.2021г. на Комисия за енергийно и водно регулиране, постановено по заявление с вх. Е-13-12-3 от 08.04.2021 г. от ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД за утвърждаване на цена за изкупуване на произведената от дружеството електрическа енергия от обществения доставчик. Касаторът ТЕЦ Марица изток 2 ЕАД чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Изтъква, че съдът не се е произнесъл по всички изложени в жалбата възражения, а именно по възражението, че дружеството попада в изключението на чл. 93а, ал.1 т.3 ЗЕ вр. чл. 21, ал.1 т.21 ЗЕ, както и по възраженията за липса на посочено правно основание и липса на конкретни мотиви в решението на КЕВР. Касаторът изтъква, че съдът не е обсъдил и кредитирал изслушаното по делото експертно заключение в неговата цялост, както и всички събрани писмени доказателства. Счита, че неправилно са приложени нормите на чл. 30, ал.1 т.1 и чл. 93а, ал.1 т.3 ЗЕ вр. чл. 21, ал.1 т.21 ЗЕ от Закона за енергетиката. Иска отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното решение на КЕВР и да се върне преписката на комисията за произнасяне; алтернативно да се върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на сторените разноски. Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. От фактическа страна съдът е установил, че със Заповед Е-РД-16-377/05.05.2021 г. е изменена Заповед Е-РД-16-295/25.06.2020 г. на министъра на енергетиката, като е определена обща годишна квота в размер на 2 900 000 MWh (вместо 2 600 000 MWh по първата заповед) за задължително изкупуване на електрическа енергия, произведена от местни първични енергийни източници на гориво, представляваща приблизително 9.08 % от цялата първична енергия, необходима за производство на електрическа енергия, консумирана в страната през 2019 г., която да бъде произведена от ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД за периода от 01.07.2020 г. до 30.06.2021 г. Със Заповед Е-РД-16-479/25.06.2021 г. е определена обща годишна квота в размер на 1 000 000 MWh за задължително изкупуване на нетна електрическа енергия, произведена от местни първични енергийни източници на гориво, представляваща приблизително 3.3 % от цялата първична енергия, необходима за производство на електрическа енергия, консумирана в страната през 2020 г., която да бъде произведена от ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. Със заявление с вх. Е-13-12-3 от 08.04.2021 г. по реда на чл. 41 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД е предложило за утвърждаване следните цени: цена за енергия - 143,02 лв./MWh, без ДДС; цена за разполагаемост - 31,48 лв./MWh, без ДДС; пълна цена за електрическа енергия - 193,40 лв./MWh, без ДДС. Комисията е извършила преценка, че цената на произведената електроенергия от дружеството е с 85.57 % по-висока от определената прогнозна пазарна цена за периода. Предвид това е формиран извод, че ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД не отговаря на условията за разполагаемост по чл. 21, ал. 1, т. 21, изр. първо от ЗЕ, поради което с т. III от диспозитива на решението е отказано утвърждаването на цени по отношение на този производител. От приетото и частично кредитирано експертно заключение по делото е установено, наред с останалото, че пълната цена на електрическата енергия на ТЕЦ МАРИЦА ИЗТОК 2 ЕАД за съответния период е в размер на: 222,27 лв./МВтч (без ДДС) и е с 0,65% или 1,44 лв./МВтч по-висока от цената цената, изчислена от КЕВР на стр.29 от Решение Ц-27/01.07.2021 г., която е в размер на 220,83 лв./МВтч. Съдът не е кредитирал частите от заключението, за които е счел, че съдържат отговори на правни въпроси. При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът е приел жалбата за допустима, но неоснователна. Изложил е съображения, че оспореното решение на КЕВР е прието от компетентен орган в предвидената от закона форма, при спазване на съдопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона. Съдът е обсъдил изрично нормите на чл. 21, ал. 1, т. 21 ЗЕ, чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗЕ КЕВР § 1, т. 48 от ДР на ЗЕ, чл. 93а, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ в относимите им редакции и е изложил съображения, че жалбоподателят не попада в изключенията предвидени в чл. 93а от ЗЕ. Приел е, че определените със Заповед Е-РД-16-377/05.05.2021 г., изменена със Заповед Е-РД-16-295/25.06.2020 г., и Заповед Е-РД-16-479/25.06.2021 г на министъра на енергетиката квоти за изкупуване на електрическа енергия по реда на чл. 4, ал. 2, т. 8 от ЗЕ се изкупуват от обществения доставчик на самостоятелно основание и адресат на задължението за изкупуване по чл. 93а, ал. 1, т. 3 е именно последният в лицето на НЕК ЕАД. Съдът е изложил и съображения, че определената от КЕВР по-висока цена на произведената електрическа енергия от жалбоподателя е по-благоприятна за него и в този смисъл има интерес да я реализира на свободен пазар вместо да бъде ограничен с конкретна по-ниска цена на изкупуване, регулирана от Комисията. При тези мотиви, подробно изложени в обжалваното решение, оспорването е било отхвърлено. Решението е правилно. Не са налице допуснати от съда нарушения, обуславящи наличието на касационни основания по чл.209,т.3 АПК Първоинстанционният съд е обсъдил всички доводи в жалбата до него и е изложил мотиви относно фактическите си установявания. При установената по делото фактическа обстановка съдът е извел правилен краен извод за неоснователност на оспорването. Не са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно съдът е отказал да кредитира експертното заключение в неговите части, които съдържат коментар на нормативната уредба. Приложението на закона е изцяло от компетентността на съда. АССГ е обсъдил и всички доводи на касатора, включително основния му довод, че попада в изключението на чл.21, ал.1, т.21 вр. чл. 93а, ал.1, т.3 ЗЕ и правилно е приел това възражение за неоснователно. Правилни са и изводите на съда по приложението на материалния закон. Продажбата на електрическа енергия по принцип се осъществява при условията на свободен пазар, с изключенията, посочени в чл. 30 ЗЕ. Съгласно чл. 30, ал.1 т.1 ЗЕ, КЕВР регулира само тези цени за продажба на електрическа енергия от производителите, по които те, в рамките на определената им от комисията разполагаемост по чл. 21, ал. 1, т. 21 продават електрическа енергия на обществения доставчик. Освен това, съгласно чл. 30, ал.1, т.6 ЗЕ, на регулация подлежат и цените, по които по които общественият доставчик продава на крайните снабдители изкупената на основание чл. 21, ал. 1, т. 21 електрическа енергия. Тази регулация се осъществява съгласно принципите на чл. 31 ЗЕ, сред които и покриване на разходите, произтичащи от изпълнение на задължения към обществото, свързани със сигурността на снабдяването, включително за защита на обектите, представляващи критична инфраструктура в енергетиката. Неоснователно касаторът претендира, че КЕВР следва да му определи прогнозна месечна разполагаемост за производство на електрическа енергия, така че общественият доставчик да изкупува от него електрическа енергия, поради това, че попада в изключенията по чл. 93а ЗЕ. Няма спор в процеса, че касаторът не отговаря на изискването по чл. 21, ал.1 т.21 ЗЕ прекалено високата цена за производство на електрическа енергия от него е потвърдена и от експертното заключение. Действително разпоредбата на чл. 93а, ал.1 т.3 ЗЕ касае именно ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД, тъй като общественият доставчик е задължен, по силата на представените по делото заповеди на Министъра на енергетиката, да изкупува от дружеството ел.енергия в количество, определено по реда на чл. 4, ал. 2, т. 8 ЗЕ. Разпоредбата на чл. 93а ЗЕ обаче следва да бъде тълкувана систематично с останалите относими норми в случая и от това систематично тълкуване, правилно извършено и от АССГ следва, че не е необходимо за лицата, за които са издадени заповеди по чл. 4, ал. 2, т. 8 ЗЕ, да се определя разполагаемост. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, чл. 93а, ал.2 не се отнася към отделните хипотези на ал.1 от същия текст, а представлява самостоятелно изискване към обществения доставчик. Логическият анализ на регулаторната функция на КЕВР съвместно със залегналата в закона роля на обществения доставчик и на производителите на ел. енергия, които продават на регулирани цени, сочи, че изключението, визирано в чл.21, ал.1, т.21 ЗЕ касае първото изречение от текста на тази норма, а не второто изречение. Става въпрос за изключение от задължението за определяне на разполагаемост, когато производителите са натоварени да произведат и продадат ел.енергия по чл. 93а, ал.1, т.3 ЗЕ, а не за изключение от правилото, че не се определя разполагаемост на производители, чиято регулирана цена надхвърля с повече от 10 на сто прогнозираната пазарна цена за регулаторния период. Произведената електрическа енергия въз основа на заповедите по чл. 4, ал. 2, т. 8 ЗЕ не се изкупува по договор за изкупуване на разполагаемост и електрическа енергия. С тези заповеди вече е определено количеството енергия, която касаторът трябва да произведе и продаде на обществения доставчик, поради което не е необходимо още веднъж или допълнително това количество енергия да бъде определяно чрез механизма на разполагаемостта, съгласно §1, т.48 ДР ЗЕ. Поради това съответства на закона изводът, че правилно КЕВР е отказала да определи разполагаемост и цена, по която дружеството да продава на регулирани цени на обществения доставчик, защото за него не са налице условията за това, предвид твърде високата цена, която то предлага. Това не означава, че то няма да продаде определените по министерските заповеди количества на тази цена, а че няма да може да продаде на тази цена по-големи количества от вече определените за изкупуване от НЕК. Що се отнася до цената, по която произведената въз основа на заповедите ел. енергия трябва да бъде продадена на НЕК, тя е определена от КЕВР, по-висока е от заявената от дружеството и е залегнала в регулираната цена, по която, по силата на обжалваното решение, НЕК ще изкупува ел. енергия от дружеството това е видно изрично от таблицата на л.44 от решението на КЕВР. Цената от 220, 83 лв/MWh за количество от 1 млн. мегаватчаса е част от разходите, участващи при формиране на миксовата цена на НЕК ЕАД за регулирания пазар. За очевидната разлика между изкупната цена и цената на регулирания пазар, по която НЕК ЕАД ще продава ел. енергия на крайните снабдители /таблица на л.45 от решението/, изрично е предвидено компенсиране на обществения доставчик от Фонд Сигурност на електроенергийната система. Това е в съответствие със задължението на КЕВР да регулира цените, по които общественият доставчик изкупува електрическа енергия от производителите и я продава на крайните снабдители, както и с чл. 36б, ал.1 ЗЕ. Извън хипотезата на чл. 4, ал.2, т.8 ЗЕ обаче няма законово, а икономическо основание общественият доставчик да бъде задължаван да купува енергия от дружеството при условията на разполагаемост на високата цена, която то предлага или още по-високата цена за произведената от него ел. енергия, определена от КЕВР. По изложените съображения решението на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение