Решение № 7373 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5169/2017 г.

Решение № 7373 от 4.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5169/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекст /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК С. срещу решение № 132/31.03.20-17 г. на Административен съд С. по адм дело № 36/2017 г. С него се отменя заповед за налагане на санкции № 21/РД-08-42/23.01.2017 г. на директора на РЗОК за налагане на санкции на "МБАЛ - Д." ЕАД гр. Д. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, МБАЛ -Д." ЕАД не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на представляващия МБАЛ Д. ЕАД срещу цитираната заповед с доводи за незаконосъобразност и искане за отмяната й. Видно от приложената заповед са описани две нарушения в хипотезата на чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО и чл. 185, ал. 3, т. 7 от НРД 2015 г. за медицински дейности. За тези две нарушения е наложена финасова неустойка размер на 400 лева на основание чл. 263, ал. 3 от решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК /ДВ бр. 24 от 2016 г./. Съдът е разгледал по същество жалбата, която отменил. Приел, че наложеното наказание за две нарушения без неговата индивидуализация за всяко от тях е съществено нарушение, налагащо отмяна на издадената заповед. Доводите, че са наложени две наказания в техния минимум от 200 лева приел за неоснователни, тъй като волята на наказващия орган не може да се предполага, а следва да е ясно изразена. Решението е правилно. Налице е санкционно производство, уредено в специални правила за което са приложими общите разпоредби на административно наказателното производство. Тези общи принципи правила се изразяват в това, че административното наказание финансова санкция следва да бъде индивидуализирано по размер, което е функция на обсъждането на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, начина, време и място на нарушението и характера на вредните последици. При това обсъждане наказващият орган следва да изложи мотиви за съставомерност на нарушението и дали то не представлава маловажен случай, за първи път ли е извършено и други обстоятелства, с които следва да характеризира тежестта на нарушението за да се прецени съответността/адекватността на наложената санкция. В случая не само, че това не е направено, но наказващия орган поддържа позиция да бъде предположено от съда и адресата на акта, че са наложени две санкции и че всяка от тях е в размера на минимума. Такова нарушение е от рода на съществените защото не позволява на санкционираното дружество да проведе защитата си, а на съда не дава възможност да провери законосъобразността на заповедта с оглед на изложените по горе обстоятелства, които следва да се изследват при налагане на санкциите. При това положение съдът правилно е отменил заповедта и решението следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховен административен съд шесто отделение