Решение № 10641 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11872/2012 г.

Решение № 10641 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11872/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград срещу решение № 1072 от 12.07.2012 г., постановено по адм. дело № 242/2012 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 8/10.01.2012 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район - Благоевград.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено, като, вместо него, Върховният административен съд да постанови друго по същество, с което да отхвърли жалбата на "Цемстрой" ООД- гр. София срещу АУПДВ № 8/10.01.2012 г.

Ответникът, "Цемстрой" ООД- гр. София, редовно призован, не се представлява. От същия чрез управителя му по делото е постъпило писмено становище по същество с доводи за правилност на обжалваното съдебно решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното съдебно решение АС-Благоевград е отменил горецитираният акт за установяване на публично държавно вземане, с който на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в", ал. 2 и ал. 3 от Закона за водите във вр. с чл. 166 от ДОПК и чл. 3, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 4 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., приложима на основание § 29 от ПЗРЗВ по отношение на "Цемстрой" ООД-гр. София е установена по основание и размер дължима сума за водовземане по Разрешително за водовземане от минерална вода № 001610237/19.08.2009 г. на министъра на околната среда и водите за периода: от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер на главницата: 19 206.60 лв.

За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че АУПДВ е постановен в нарушение на действащите материалноправни разпоредби. Административният орган незаконосъобразно е определил таксата за водоползване на минерална вода въз основа на формулата за това, посочена в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г. Въпреки, че тази Тарифа в приложената й част не е изрично отменена, същата според съда е неприложима и следва да се счита за мълчаливо отменена на основание чл. 13 във вр. с чл. 15 от Закона за нормативните актове, доколкото противоречи на новата редакция на разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите / изменена със ЗИДЗВ - бр. 65 от 11.08.2006 г., в сила от 11.08.2006 г./. След това изменение разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗВ предвижда, че таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода. Тъй като след изменението на чл. 194, ал. 3 от ЗВ не е приета нова тарифа, нито е извършена промяна на действащата, определяща размера на тази такса съгласно изискванията на чл. 194, ал. 6 от ЗВ, приложена е формулата по старата Тарифа, утвърдена с ПМС№ 154 от 28.07.2000 г. Определеният по тази формула размер на таксата, обаче, не съответства на новоприетата разпоредба на чл. 194, ал. 3 от ЗВ, тъй като формулата не включва втория, кумулативно предвиден в чл. 194, ал. 3 от ЗВ параметър за определяне на таксата - температурата на минералната вода. Въз основа на горното съдът е констатирал, че така фиксираната в АУПДВ такса за водоползване е незаконосъобразно определена, тъй като при определянето й, не е отчетен нововъдения с чл. 194, ал. 3 от ЗВ критерий "температура на минералната вода.

Така постановеното решение е правилно.

Законосъобразен е изводът на съда, че за периода, за който в АУПДВ е определена дължимата такса за водовземане от минерална вода, приложима е била разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от Закона за водите в редакцията й след изменението на закона с § 107 от ЗИДЗВ /, обн. в ДВ, бр. 65/2006 г., в сила от 11.08.2006 г./, с която се въвеждат нови критерии за определяне размера на тази такса - разрешен обем вода и температура на минералната вода. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 6 от ЗВ размерът на таксата се определя с тарифа на МС. Към периода, за който е изчислена като дължима таксата в обжалвания АУПДВ, е действала приетата на основание чл. 194, ал. 6 от ЗВ Тарифа за таксите за правото на водоползване и/ или разрешено ползване на воден обект, одобрена с ПМС № 154/28.07.2000 г., чийто чл. 3 не е променян след изменението на чл. 194, ал. 3 от ЗВ от 2006. Правилно съдът е приел, че посочената в чл. 3 от Тарифата от 2000 г. и приложена в АУПДВ формула за определяне таксата за водовземане от минерални води - изключителна държавна собственост /какъвто е изворът"Левуново" - № 40 по Приложение № 2/ противоречи на новата редакция на чл. 194, ал. 3 от ЗВ, тъй като не отчита новите критерии, определени в закона

• разрешен обем вода и температура на минералната вода. В приложената формула се използва критерий "ползван годишен воден обем" и липсва заложен критерий "температура на минералната вода".

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло становището на АС-Благоевград за това, че разпоредбата на чл. 3 от Тарифата, одобрена с ПМС № 154/28.07.2000г, по която е определен размерът на дължимата такса в АУПДВ, е неприложима като несъвместима с разпоредбите на новия закон, а именно: на чл. 194, ал. 3 от ЗВ и на Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. Същата тарифа в относимата към спорния случай част следва да се счита мълчаливо отменена на основание чл. 13, ал. 2 във вр. с чл. 15 от Закона за нормативните актове.

По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,