Решение № 7423 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2010 г.

Решение № 7423 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, л. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив касационна жалба срещу решение № 1235 от 09.09.2010 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 443/2010 г., с което е отменен като незаконосъобразен Акт за дерегистрация на "ТЕК. ИНТ. ТРАНСПОРТ" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. "Баба Вида" № 5 по ЗДДС по ЗДДС № 260990900006546 от 15.12.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП Хасково /сега ТД на НАП Пловдив/, потвърден с Решение № 79 от 02.02.2010 г. на Заместник Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив, при Централно управление на Национална агенция за приходите. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, разпоредбата на чл. 176, т. 4 от ЗДДС визира единствено наличието на данъчни задължения без да въвежда изрично изискването те да са установени с влязъл в сила ревизионен акт. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди Акт за дерегистрация по ЗДДС № 260990900006546 от 15.12.2009 г. Ответникът по касационната жалба - "ТЕК. ИНТ. ТРАНСПОРТ" ООД чрез процесуалния си представител адв. Н. Янева в писмено становище оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо А отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на Акт за дерегистрация на "ТЕК. ИНТ. ТРАНСПОРТ" ООД по ЗДДС № 260990900006546 от 15.12.2009 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП Хасково /сега ТД на НАП Пловдив/, потвърден с Решение № 79 от 02.02.2010 г. на Заместник Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив, при Централно управление на Национална агенция за приходите. За да отмени като незаконосъобразен акта, съдът е приел, че данъчните задължения на дружеството не са определени с влязъл в сила РА. Установено е, че Ревизионен акт № 260900433 от 02.02.2009 г. е обжалван пред адм. съд Пловдив, по което е образувано адм. д. № 453/2010 г., като производството по неговото оспорване не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което определените с него фискални задължения, не могат да бъдат основание за предприемане на действия по дерегистрация на данъчния субект, адресат на акта. Според настоящия съдебен състав на ВАС, Първо А отделение, правилни са изводите на административния съд относно основния правен спор по делото, свързан с това дали, за да се наложи санкцията по чл. 176 ЗДДС за прекратяване на регистрацията на основанието визирано в т. 4 от същия законов текст, е необходимо РА, с който са определени данъчните задължения да е влязъл в сила. Разпоредбата на чл. 176, т. 4 ЗДДС в приложимата редакция предвижда, че в условията на оперативна самостоятелност органа по приходите може да прекрати регистрацията по ЗДДС в случай, че лицето има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. Практиката на ВАС е категорична, че при позоваване на ревизионни актове, с които са определени данъчни задължения, последните следва да са влезли в сила, за да може да се приеме, че с тях са определели изискуеми публични задължения по смисъла на чл. 176, т. 4 ЗДДС. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо А отделение