Решение № 13358 от 23.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9621/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение 6569/ 16.07.2025 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. д. 1333/ 2024 г., с което съдът отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022 г., с изх. 02-260-6500/2261 от 13.11.2024 г., издадено от Заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие , в частта, в която е извършено прихващане на следните суми: по СЕПП 4453.94 лева, по Мярка 12/Натура 2000 977.79 лева, по СПП 3200.61 лева, по СЗ-МЗДП 579.19 лева, по СПК 206.15 лева, по ЗДП 2796.70 лева и възстановяване от ФД 117.48 лева. По делото е постъпила и частна жалба от ответника по касация, чрез адв. Д. Попов, срещу Определение 6930 от 11.08.2025 г., с което е оставена без уважение молба с вх. 10021/ 29.07.2025 г., подадена от адв. Д. Попов, пълномощник на А. В. И., съдържаща искане за изменение на Решение 6569/ 16.07.2025 г. по адм. дело 1333/ 2024 г. в частта на разноските за присъждане на жалбоподателя на пълния договорен размер за адвокатско възнаграждение от 1500.00 лв. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че УП е постановено при липса на конкретни фактически и правни съображения. Настоява, че представените по делото хронологични описи потвърждават, че всички прихващания са извършени преди издаването на Уведомителното писмо и процедурата е била съобразена с приложимите нормативни актове, че съществуването на това вземане е било факт към датата на прихващането, независимо че копие от акта - УП с изх. 01-6500/1946/ 15.04.2024 г. е представен по делото допълнително, т.е., че вземането е съществувало и е било годно за прихващане. Продължава, че с посоченото УП 01-6500/ 1946/ 15.04.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по ДПП за 2020 г. са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на 17 151.45 лв., които е възможно да бъдат прихванати от бъдещите плащания на бенефициента по ДПП в срок до три години, от което извежда, че оспореното по адм. дело 1333/ 2024 г. УП с 02-260-6500/2261 от 13.11.2024 г. е акт, с който Разплащателната агенция (РА) би могла да извърши законосъобразно прихващането на дължимата от земеделския производител (ЗП) сума. В тази връзка изразява становище, че представянето на доказателства за изясняване на обстоятелствата по делото по указание на съда е допустимо и не нарушава административнопроизводствените правила, липсата на цялостна документация в началния етап на административното производство не води непременно до порок на производството. Според касатора при извършване на прихващане административният орган има право да прихване част от публичното вземане, когато оторизираните субсидии не достигат или когато е налице частично постъпило вземане. В случая, оторизираната сума била разпределена между няколко прихващания, което било видно от хронологичния опис, като тази сума била конкретен дял от по-голяма обща сума за прихващане, което не означавало, че прихващането е незаконосъобразно, а само че е извършено частично. Отбелязва, че хронологичният опис на прихващанията е вътрешен помощен инструмент за осчетоводяване на приходите и не съставлява административен акт. Изтъква, че техническите документи и вътрешните справки, изготвени от администрацията, не създават права и задължения за гражданите и не подлежат на самостоятелно оспорване, а липсата на конкретни отбелязвания в опис не може да опорочи прихващането, стига вземането да е реално съществувало и да е годно за прихващане, от което извежда, че не е нарушено правото на защита на ЗП. Писмото в частта на прихващането било с уведомителен, а не с конститутивен характер, т.е. не пораждало права и задължения, настъпвало по силата на закона - наличие на изискуемо насрещно вземане и задължение, за което предпоставките били налице. Счита, че производството е следвало да бъде спряно до приключване на производството по жалба срещу УП 01-6500/ 1946/ 15.04.2024 г., а не да се отменя процесното УП. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира разноски за двете съдебни инстанции - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 250.00 лв. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Касаторът, като ответник по частната жалба, не изразява становище по нея. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. Ответникът по касация и частен жалбоподател, А. В. И., чрез адв. Д. Попов, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя молба, в която изразява становище по същество на касационната жалба и изявление, че поддържа частната жалба. Прилага списък на разноските. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил от фактическа страна следното: На 26.04.2022 г. от А. В. И. е подадено общо Заявление за подпомагане с вх. 19778358/ 26.04.2022 г., УИН [номер], с УРН [номер] (л. 17), съответно на 03.05.2022 г. и заявление за подпомагане 2022, форма за физически лица, за подпомагане за кампания 2022 г. по различни схеми, мерки и подмерки, сред които и СЕПП (Схема за единно плащане на площ), СПП (Схема за преразпределително плащане), ЗДП (Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания), СПК (Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури), ПНДП (Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар), Мярка 12 (Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите), като в табличен вид са посочени парцелите, които са били използвани през 2021 г. и ще се използват през 2022 г., в землищата на селата Белополяне, Драбишна, Одринци, Сив кладенец, със съответните земеделски култури на тях (по кодове). Подадено е на 18.05.2022 г. Заявление за подпомагане 2022, форма за физически лица за редакция на схеми/мерки. Във връзка с подадените заявления са извършени автоматични проверки на въведените данни, като резултатите от тях са представени по делото и жалбоподателката е била запозната с тях. Съдът е посочил, че на 13.11.2024 г. от Заместник - изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие е издадено оспореното Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2022, с изх. 02-260-6500/2261, с което, в обжалваната му част, са извършени прихващания на оторизираните със същото суми, като видно от съдържанието на Таблица 2: Извършени плащания (в лева), отбелязани са оторизирана сума и дата на оторизация, прихваната сума и/или удържан данък общ доход и изплатена сума поотделно за всяка схема/мярка, а именно: по СЕПП е оторизирана сума 4453.94 лева, прихваната сума 4453.94 лева и съответно изплатена сума 0; по Мярка 12/Натура 2000 е оторизирана сума 977.79 лева, прихваната сума 977.79 лева и съответно изплатена сума 0; по СПП е оторизирана сума 3200.61 лева, прихваната сума 3200.61 лева и съответно изплатена сума 0; по СЗ-МЗДП е оторизирана сума 579.19 лева, прихваната сума 579.19 лева и съответно изплатена сума 0; по СПК е оторизирана сума 206.15 лева, прихваната сума 206.15 лева и съответно изплатена сума 0; по ЗДП е оторизирана сума 2796.70 лева, прихваната сума 2796.70 лева и съответно изплатена сума 0 и за възстановяване от ФД е оторизирана сума 117.48 лева, прихваната сума 117.48 лева и съответно изплатена сума 0. Отразил е, че в УП е записано, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място на данните в подаденото заявление за подпомагане, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП; описани са и конкретните ставки за кампания 2022 по различните схеми/мерки; направени са пояснения по отношение съдържанието на Таблица 1: Оторизирани суми (в лева) и Таблица 2: Извършени плащания (в лева), че в поясненията към Таблица 2, колона 4 е отбелязано относно прихваната сума , че отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на наложени санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или удържан данък общ доход (отразява сумата на данъка, който на основание чл. 65, ал. 14, във връзка с чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ, се удържа и внася от ДФ Земеделие в качеството му на администратор на съответната помощ, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода), а съгласно чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от ЕФГЗ, от ЕФРСР и от държавния бюджет. Изложил е, че по делото е представено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2020, с изх. 01-6500/1946/ 15.04.2024 г., издадено от Зам. - изпълнителен Директор на ДФ Земеделие - РА, от което е видно, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията за Кампания 2020 са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на: СЗ-КЛЧ 14676.52 лв., СЗ-МЗДП 2404.74 лв. По схемите и мерките, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19а от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията за кампания 2020 са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер на: Мярка 12/Натура 2000 70.19 лв. Посочил е, че в писмото, с което това УП е изпратено по делото, е отбелязано, че е оспорено по съдебен ред, като пред Административен съд Хасково е образувано адм. д. 421/ 2024 г., което към момента на разглеждане на жалбата не е приключило с влязъл в сила акт. След извършена служебна справка съдът е установил, че към датата на даване на ход по същество на адм. дело 1333/ 24 г., е постановено решение по адм. дело 421/ 2024 г. по описа на Административен съд - Хасково, което не е влязло в сила. Съдът е съобразил, че по делото са представени и хронологични описи относно извършени през 2022 г. и 2023 г. прихващания, касаещи А. И.. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, като е съобразил, че според чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. Позовал се е на чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, в който е предвидена възможност изпълнителният директор на ДФЗ да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда, за да вземе предвид Заповед 03-РД/3203#1/ 24.07.2023 г., с която Изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на П. Славчева - Заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, правомощията да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, както и Решение по т. 12. 6. от Протокол 215 от 13.07.2023 г. от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, съгласно което П. Славчева е назначена за Заместник - изпълнителен директор на ДФЗ с ресори Директни плащания на площ и Информационни технологии , след което е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и представлява валидно волеизявление. Същевременно обаче, за да отмени УП, съдът е изложил, че при проверка на съдържащите се в административния акт фактически съображения, съобразно нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, е установил пълна липса на такива. Отбелязал е, че съгласно Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на Върховния съд, е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, но е изтъкнал, че административният орган е задължен да изложи коректно фактите, въз основа на които е формирал и своите правни изводи, още при издаване на административния акт, съответно, че е недопустимо осъществилата се фактическа обстановка да се установява въз основа на твърдения досежно фактите и обстоятелствата от значение за случая, изложени от страните за първи път в хода на съдебното производство, в което съдът осъществява контрол за законосъобразност на оспорения акт и няма как да допълва/изменя волята на административния орган, тъй като по този начин се подменят съображенията, мотивирали преценката на органа. Добавил е, че е недопустимо преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания, извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Така, според първоинстанционния съд, в Уведомителното писмо не се съдържат конкретни фактически и правни съображения, от които да стане ясно на база на какво конкретно основание е извършено процесното прихващане по посочените схеми/мерки налице са само общи изявления, че възможността за това произтича от приспаднати от оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или удържан данък общ доход. Изброени са фактически основания, без да е направено разграничение дали тези обстоятелства са налице едновременно, нито е разграничено дали прихванатите суми са в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ (такъв не е цитиран в УП), или от изискуеми задължения по други схеми и мерки (каквито също не са посочени в УП), т. е. - не е налице конкретика и яснота коя от изброените хипотези е относима към извършеното прихващане за всяка отделна схема/мярка. В УП, конкретно в оспорената му част, не са посочени никакви правни основания за издаването му, въз основа на които, прилагайки ги, органът е формирал волята си да не бъде изплатена оторизираната по заявлението на жалбоподателката сума. Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. В УП не се съдържа никакво изявление за конкретното основание, вкл. не е посочен актът, от който се черпи право за прихващане, респ. че този акт към датата на издаване на процесното УП е годно изпълнително основание и защо. В съдебното производство, в което е постановено обжалваното пред ВАС решение, за първи път се представя УП от 15.04.2024 г. за кампания 2020, с което се налагат санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по различни схеми и мерки, с различни стойности. Това УП обаче не фигурира в УП, чиято част е оспорена в първоинстанционното съдебно производство. Не е извършена и съпоставка между сумите, определени с УП за кампания 2020 г. и оторизираните с оспореното УП суми за кампания 2022 г., т.е. неясно е спрямо кои суми, по коя мярка от първото УП конкретно се извършва прихващането. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че по делото са представени хронологични описи, тъй като от съдържанието им не може да бъде установено на какво основание е прието наличието на ликвидно и изискуемо вземане към всяка една от датите на прихващане, подлежащо на прихващане. С оглед изложеното Решението е правилно при следните допълващи мотиви: Правилно решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но при липса на описано конкретно фактическо основание за издаването му, което е пречка за проверка на материалната законосъобразност на оспореното УП. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че този извод на съда е неправилен. Както вече беше казано, УП от 15.04.2024 г. не е посочено в обжалваното УП като правно основание за прихващането. Едва в хода на съдебното производство касаторът се позовава на него. Отделен е въпросът, че ако прихващането се основава на УП от 15.04.2024 г., то не е ясно коя сума от коя се извежда. Липсата на конкретни фактически основания за издаване на акта е нарушение на формата на административния акт, тъй като не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. В тази връзка неоснователно е възражението на касатора, че вместо да бъде отменено УП, е следвало да бъде спряно производството до приключване с окончателен съдебен акт на образуваното по жалба срещу УП от 15.04.2024 г. производство пред Административен съд Хасково. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба 5/2009 г.) е посочено, че Държавен фонд Земеделие" - Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване както на правни, така и на фактически основания за извършеното прихващане, за да може съдът да осъществи проверка налице ли е ликвидно и изискуемо вземане. Наличието им е гаранция и за правото на защита на земеделския производител. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в случая липсва позоваване в административния акт на този документ. Неоснователно е възражението във връзка с горното, че в съдебното производство е допустимо да се представят нови доказателства за изясняване на спора. Да, такива доказателства могат да се представят, ако в оспорения акт е налице позоваване на тях, но не са били приложени към административната преписка, каквато хипотеза в процесния казус не е налице. Неоснователно е възражението и относно това дали може пълно или частично прихващане да се извърши. Вярно е, че може да се извърши частично прихващане, но то трябва да е надлежно обосновано и конкретизирано по фактически, правни основания, дати и суми. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва обаче да се допълни, като делото като преписка се изпрати на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението, предвид чл. 173, ал. 2 АПК, тъй като спорът не може да бъде решен по същество от съда. С оглед изхода на спора, своевременно сторената претенция от ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер от 1200 лв., договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 25.07.2025 г. Бланкетното възражение за прекомерност на ответника е неоснователно. По отношение частната жалба съдът, за да се произнесе, съдът съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок, от пълномощника на жалбоподателката, засегната от решението в частта на разноските, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт по чл. 176а, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. В първоинстанционното производство А. И. се е представлявала от адвокат, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащане на договорената сума в размер на 1000.00 лв. в брой и 500.00 лв. по банков път, за което е приложено платежно нареждане (л. 113 от адм. дело 1333/ 24 г. на АдмС Хасково). С Решение 6569/ 16.07.2025 г. по адм. дело 1333/ 24 г. съдът е присъдил на жалбоподателката разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като е намалил размера на същото на 1000.00 лв., приемайки договорения за прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че пълномощникът на жалбоподателя се е явил в две от общо трите проведени съдебни заседания. С молба 10021/ 29.07.2025 г. пълномощникът на А. В. И. е поискал изменение на Решението, като е настоял, че делото е с материален интерес, състоящ се в отреченото право на финансово подпомагане, изразяващ се според частния жалбоподател цифрово в размера на намаленията на исканите суми и наложените за бъдещ период санкции, както и незаконосъобразно прихванатите такива, разпореден с УП, а именно от 12 331.25 лв. От този размер и Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е извел договорения размер като минимален по Наредбата. Добавил е, че според него делото е с фактическа и правна сложност, а инициативата за събиране на доказателства е била изцяло негова. При тези доводи е изложил, че счита за доказан и действително сторен претендираният размер. Първоинстанционният съд се е произнесъл с Определение 6930/ 11.08.2025 г. по адм. дело 1333/ 24 г., с което е отхвърлил искането за изменение на Решението в частта на разноските, като е приел, че от изложеното в молбата не са налице основания за промяна на възприетата от съда позиция относно присъдения размер. Обжалваното Определение е правилно. На първо място, неоснователно е възражението, че се касае за дело с материален интерес. Еднопосочна е съдебната практика на състава, че делата за оспорване на административен акт, издаден по реда на ЗПЗП (какъвто е процесният индивидуален административен акт - УП, издадено по реда на чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания), не са дела с определен материален интерес, поради което по отношение претенция за присъждане на разноски, касаещи разходи за адвокатско възнаграждение е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която по делата по ЗПЗП минимално предвиденият размер е от 800.00 лв., а съдът е присъдил над този размер. Като се съобрази броят на заседанията, предметът на делото и процесуалната активност, изводите на първоинстанционния съд са правилни. В този смисъл Определението на АдмС - Хасково, с което е оставена без уважение молбата на А. В. И. с вх. 10021/ 29.07.2025 г., подадена чрез пълномощника ѝ, за изменение на Решение 6569/ 16.07.2025 г. по адм. дело 1333/ 2024 г. в частта на разноските, следва да бъде оставено в сила, поради което разноски на частния жалбоподател не се дължат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК и във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,