Решение № 15442 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10454/2011 г.

Решение № 15442 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10454/2011 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на кмета на община Варна против решение № 1540 от 22.06.2011 г. по адм. дело № 3768/2010 г. на Административния съд - Варна, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необосновано. Съдебното решение се обжалва и от Кичка Върбанова, Йордан Николов и Марина Тодорова като неправилно поради наличието на същите отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответницата - Мариана Божилова изразява становище за неоснователност на касационните жалби, с искане за разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадените в срок касационни жалби, са неоснователни. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 145 АПК във вр. с чл. 65, ал. 4 ЗОС, съдът е упражнил съдебен контрол по жалба на Мариана Божкова на заповед № 3120/07.10.2010 г. на кмета на община - Варна, с което е наредено да се изземе завзетата част от имот, представляващ път с п. № 10135.2522.1161, находящ се в гр. Варна, ж. к "Изгрев-1", общинска собственост, като е отменил оспорената заповед. Относно незаконосъобразността й съдът е приел за установено, че процесната част от недвижимия имот, предмет на заповедта за изземване е вписан единствено в кадастралната карта като улица, но няма влезли в сила подробен устройствен план, план за улична регулация (ПУП - ПУР) или ПНИ, а съгласно чл. 16, ал. 5 ЗУТ общината придобива собствеността върху отстъпените й по ал. 1 части от датата на влизане в сила на плана. Липсва и съставен и вписан акт за общинска собственост, каквото е изискването на чл. 65, ал. 1 ЗОС. При така установените фактически обстоятелства съдът е констатирал, че липсват предпоставките на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Решението е правилно. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Установен е липсата на кумулативно изискуемите законови предпоставки за издаване на заповедта, а именно общината да е собственик на имота и същият да се владее или държи без правно основание на трето лице. В случая по делото липсват доказателства, установяващи собствеността на община Варна върху имот № 1161, предмет на изземване с оспорената заповед. Само в действащата КК и КР имотът е отразен като второстепенна улица - публична общинска собственост, при единствени изходни данни - геодезическо заснемане. Това вписване в регистъра на имотите към КК няма необходимата удостоверителна сила и не съставлява годно доказателство, установяващо правото на собственост на община Варна върху процесния имот № 1161. КК отразява местоположението, границите и размерите на имотите, такива каквито са към момента на нейното изработване и няма отчуждително и вещноправно действие, поради което едва с влизането в сила на ПУР, ПУП или ПНИ община Варна, може да отчужди за свои нужди определени имоти, респективно да придобие собственост върху отстъпени й части. В настоящия случай няма издаден акт за общинска собственост за имот № 1161. Неприложима е и разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗОС, доколкото общината не доказва, че иззетият имот представлява улица и е определен за такава по правилата на ЗУТ. За тази територия няма разработена, одобрена и влязла в сила каквато и да е устройствена схема или подробен усторйствен план, без каквито, съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗУТ, в територии с неурегулирани поземлени имоти (какъвто е настоящия случай), не могат да бъдат определяни площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, каквито са и улиците. При така изложените факти и констатации, правилно Варненския административен съд е приел, че не е налице първата от кумулативно дадените в чл. 65, ал. 1 ЗОС предпоставки за изземване на посочения в оспорената заповед имот, а именно същият да е общинска собственост. Доказателствата по делото сочат, че не са налице и другите предпоставки за прилагането на чл. 65, ал. 1 ЗОС, а именно, процесния имот № 1161 към момента на издаване на заповедта да се владее или държи без правно основание от трето лице. В представения делбен протокол оспорващата в границите на имот № 1164 попада площта на предметния на изземването недвижим имот. Община Варна следва да заплати на ответницата Мариана Иванова Божкова направените пред настоящата инстанция разходи съобразно представения списък по чл. 80 ГПК в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,