Решение № 7514 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14746/2019 г.

Решение № 7514 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14746/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-кмет "Устройство на територията, строителство и инвестиции" при община Стара Загора (уточнение с молба от 30.01.2020 г.) против решение № 392 от 04.11.2019 г. по адм. дело № 309/2019 г. на Административен съд – Стара Загора, с което е отменена заповед № 10-00-644/10.04.2019 г. на същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Й. Й. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на административния съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Законосъобразно е преценено, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, довели до противоречие на акта с материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд правилно приема, че заповедта не съдържа факти, които да обосновават нейното постановяване, а изложените в акта обстоятелства не кореспондират с посочените в заповедта правни основания. В обстоятелствената част на акта е посочено, че част от стрехата на полумасивната стопанска постройка в УПИ XIII-474, кв. 15 по плана на с. Богомилово, собственост на Й., навлиза в съседния УПИ XVII-935 и препятства изграждането от собственика на съседния имот на масивна ограда по вътрешната регулационна линия между двата имота, съгласно разрешение за строеж, тъй като стрехата е по- ниска от строящата се ограда с височина 2. 20 м. Отбелязано е също, че дъждовните води от половината покрив на стопанската постройка се оттичат в съседния УПИ XVII-935 и се изливат в основите на строящата се ограда и по този начин я увреждат и застрашават оградата и долепената до нея стопанската постройка, която ще е се изгради съгласно разрешение за строеж. При тези факти съдът аргументирано приема, че съдържанието на заповедта възпроизвежда изложеното в констативен протокол № 19-93-1/12.02.2019 г., като установените факти не попадат в нито една от самостоятелните хипотези по чл. 195, ал. 3, ал. 4 и ал. 5, посочени като правно основание за издаване на акта. Разпоредбите на чл. 195, ал. 3, ал. 4 ЗУТ предвиждат задължения за собствениците на строежи, застрашени от увреждане или разрушаване, а в случая фактическите обстоятелства, сочат, че вероятните щети ще бъдат за собственика на съседния имот. Нормата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ съдържа няколко хипотези и в случая не е изяснено дали строежът е приет за неподходящ по местонахождение или материалите, от които е изграден, са неподходящи. Правилно е прието, че допуснатите формални нарушения и разминаването между фактическото и правно основание водят до постановяване на административния акт при липса на мотиви, което е достатъчно условие за неговата отмяна. Изводът на административния съд за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на заповедта, също се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗУТ е императивна и предвижда, че комисията, която събира данни за вида и състоянието на строежа, изслушва заинтересованите лица преди съставяне на констативния акт. В случая в нарушение на цитирания текст жалбоподателят пред първоинстанционния съд не е изслушан преди съставяне на констативния акт. Смисълът на разпоредбата е да осигури пълно и обективно установяване на релевантните факти и да защити правата на заинтересованите лица. В случая това не е направено. В този смисъл са и доводите на Й., изразени във възражението от 13.03.2019 г. Първоинстанционният съд правилно приема, че допуснатото нарушение на процедурата по издаване на заповедта е съществено, тъй като ограничава правото на защита на жалбоподателя и се отразява на правилността на постановения административен акт. Изводът на административния съд за постановяване на оспорената заповед при отсъствие на материалноправните основания за това, също е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. С административния акт Й. Й., жалбоподател пред първата инстанция и ответник в касационното производство, е задължен да "премахне стрехата на стопанска сграда, навлизаща в съседен имот и да отведе дъждовните води от покрива й в собствения си имот". Заповедта е издадена на основание чл. 195, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ЗУТ, като всяка от цитираните разпоредби съдържа различни материалноправни предпоставки. Нормите на чл. 195, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ предвиждат задължения за собствениците на строежи, които са застрашени от увреждане и разрушаване и в случая са неприложими, тъй като вменените на Й. със заповедта задължения засягат строежи в съседния имот, собственост на трето лице. Предпоставките на чл. 195, ал. 5 ЗУТ също не са изпълнени. Съгласно цитирания текст кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират, неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и други обекти по чл. 151, ал. 1, временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения. В случая не е установено описаният в заповедта строеж да е неподходящ по местонахождение, вид и материали, а квалифицирането му като незаконен не е основание за прилагане на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява решение при правилно прилагане на материалния закон. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва проверка за законосъобразността на оспорената заповед на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Обсъдени са подробно нарушенията във формата на акта и тези на административнопроизводствените правила, както и противоречието на заповедта с материалноправни разпоредби, като са изложени конкретни съображения за причините, поради които съдът приема, че са налице основания за отмяна на административния акт. Ето защо доводите на касационния жалбоподател, че решението на съда не съдържа мотиви, са неоснователни. Поради всичко изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,