Решение № 14536 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5870/2010 г.

Решение № 14536 от 30.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5870/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите, във връзка с чл. 176, ал. II от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Пантелеев Каменов от гр. София, против Решение № 14/25.02.2010 г., постановено в производство по чл. 176 от АПК по адм. д. № 4306/2009 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена молбата му за допълване на Решение от 14.12.2009 г. по същото дело. С жалбата се релевират касационни основания, като се поддържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост (чл. 209, т. 3 от АПК). Касаторът счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с основното решение по делото е обхванал целия спорен предмет, въведен с жалбата му против решение № 65/27-05-2009 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби, поради което не е намерил основание да постанови допълващо решение. Недоволен от този резултат, с настоящата жалба моли, да бъде отменено атакуваното решение на АССГ. Ответникът по касация - Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската Народна Армия, оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, трето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли молбата на касатора от 07.01.2010 г., подадена по реда на чл. 176 АПК, с искане за допълване на постановеното Решение № 130/14.12.2009 г. по адм. д. № 4306/2009 г., първоинстанционният съд е приел, че последното не е непълно, тъй като с него е изчерпан предмета на делото и след произнасянето му няма част от спора, която да е останала висяща. Прието е, че фактически не се търси допълване на решението, а преразглеждане на съдебния акт и постановяване на диспозитив, с който оспорването на Каменов бъде уважено и решението на сочената комисия - отменено. Правилен извод на съда. Резултатът, който цели касатора с така формулираното искане в молбата си по чл. 176 АПК, е не допълване на решението, а постановяване на друго такова, с което спора бъде разрешен в обратен смисъл- вместо отхвърляне на жалбата, нейното уважаване и отмяна на административния акт. Като основание за това искане касатора сочи, че съда не се е произнесъл по всички негови искания и най- вече дали оспореното решение на комисията е в разрез с разпоредбата на чл. 29, ал. 2, т. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА - доколкото не сочи информация за кариерното развитие на Каменов. Аналогични са твърденията на последния и в касационната жалба. Твърдението е неоснователно. Съда е проверил законосъобразността на атакувания индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като е изложил подробни мотиви за всички твърдени от жалбоподателят пороци, включително и по чл. 29 от закона. Напълно обосновано, като резултат от развитите съображения, е държал решаващ диспозитив, с който е отхвърлил искането на касатора. Недопустимо е по пътя на допълването, този диспозитив да бъде променян; вместо отхвърляне на оспорването, същото да бъде уважено. Ето защо, с оспореното пред настоящата инстанция допълнително решение- съда законосъобразно е отхвърлил молбата за допълване на основното решение по делото, което е обхванало целия спорен предмет. Предвид изложеното, касационният съдебен състав приема, че обжалваното решение на Административен съд София-град, постановено в производство по чл. 176, ал. II АПК, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. II, във връзка с чл. 176, ал. II АПК, Върховният административен съд, трето отделение