Решение № 930 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4620/2019 г.

Решение № 930 от 21.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4620/2019 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/ и е образувано по касационната жалба Г. Вълев против решение № 24/19.02.2019 година, постановено по адм. дело № 63/2017 година на Административен съд - Ловеч. Релевират се оплаквания за неговата неправилност и сек иска отмяната му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Главна Дирекция "Охрана" към Министрество на правосъдието оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока почл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Ловеч е отхвърлил предявения на осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от Г. Вълев против Главна Дирекция "Охрана" към Министрество на правосъдието иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 1 271 400 лева /един милион двеста седемдесет и една хиляди и четиристотин лв. / ведно със законната лихва върху главницата от 29.11.2016 г. и мораторна лихва за забава в размер на 848 564 лв. /осемстотин четиридесет и осем хиляди петстотин шестдесет и четири лв. / от датата на увреждането 27.06.2011 г. до окончателното изплащане на сумите. Обезщетението се претендира за претърпени от ищеца неимуществени вреди, последица от престоя му в съдебната зала при проведените 95 броя открити съдебни заседания на Окръжен съд Шумен по НОХД № 303/2011 г. по описа на ШОС в периода 27.06.2011 г. – 28.09.2011 г. окован с белезници и колан на кръста, и в периода от 29.09.2011 г. до 29.11.2012 г. окован с белезници без колан на кръста, като твърди, че е прекарал в това състояние общо 652 часа. За да отхвърли исковата претенция съдът е приел, че неса налице основания по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата и общините за вреди в резултат от незаконосъбразна административна дейност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът правилно и обосновано е приел, че не е доказано наличието на първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 204, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразно действие или бездействие на служители и органи на ответниците Главна дирекция "Охрана" – София и Министерство на правосъдието, съгласно твърденията в предявения иск. Действията и бездействията на служителите на ГДО при ползване на средства за конвоиране белезници /фиксирани към колан или не/, в посочения в исковата молба период по време на откритите съдебни заседания по НОХД № 303/2011 г. по описа на ШОС, почиват изцяло на действащите към този момент законови разпоредби, и са в изпълнение на задължителните за всички присъстващи в съдебната зала изрични разпореждания на председателя на състава и определения на съда, съответстват и на целта на закона, т. е. не са в изпълнение на административна дейност по см. на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, като е установил като безспорни факти, че във всички открити съдебни заседания открити по разглеждането на н. о. х. д. № 303/2017 г. на Шуменския окръжен съд, по което ищецът Г. Вълев е бил подсъдим, проведени в периода от 27.06.2011 г. до 29.11.2012 г., той е бил с белезници, съответно, от 27.06.2011 г. до 28.09.2011 г. с белезници и колан на кръста, а в периода от 29.09.2011 г. до 29.11.2012 г. с белезници и без колан на кръста и по този въпрос няма спор между страните. протоколите от проведените открити съдебни заседания, установяват, че разпореждането подсъдимите по делото, сред които е бил Г. Вълев, да бъдат с белезници по време на целия процес, е отдадено от председателя на съдебния състав, а не от конвоиращите лицето служители на ГД "Охрана" и че това е направено в изпълнение на правомощията му, произтичащи от чл. 266, ал. 2 и 3 НПК и чл. 135, ал. 2 и 3 ЗСВ /Председателят на състава поддържа реда в съдебната зала; Разпорежданията на председателя са задължителни за всички, които се намират в съдебната зала/. С оглед на това и предвид изричната разпоредба на чл. 18, ал. 4 от Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойна дейност, включително мерките за изолация и охрана от служителите на Главна дирекция "Охрана" към МП /издадени на основание чл. 36, ал. 16 от УП на МП/, която в съответствие с посочените законови разпоредби определя, че при отвеждането на конвоирани лица пред орган на съдебна власт /какъвто е настоящият случай/, свалянето на белезниците се извършва след изричното разпореждане на съдията, прокурора или следователя. По тази причина не е налице незаконосъобразно действие или бездействие, извършени от органите на Главна дирекция "Охрана" – София. В хипотеза като тази, при която лицето е пребивавало с помощни средства по време на съдебните процеси по разпореждане на председателя на съдебния състав по делото, служителите на Главна дирекция "Охрана" – София, охраняващи касационния жалбоподател не разполагат право на преценка нито изобщо дали да приложат специалните средства, нито в каква степен - за ръце и крака или и двете, съобразно конкретното поведение на подсъдимия. Самите служители на Главна дирекция "Охрана" – София са подчинени изцяло на разпореждането на председателя на съдебния състав, на когото законът е възложил правото да преценява по какъв начин и с какви средства следва да се осигури реда в съдебната зала, опазването на живота, здравето и безопасността на присъстващите там лица, превенция от бягство и извършване на други престъпления, предвид характера на съдебното производство, повдигнатото обвинение, за което лицето е подсъдимо и другите обстоятелства, съдържащи се в кориците на делото. С оглед на горното, решението на АС - Ловеч следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд