Решение № 13055 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8620/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЧСИ А. П. срещу решение 21525/23.06.2025 г., постановено по адм. д.2121/2025 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е недопустимо, а при условията на евентуалност неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, поради което иска да бъде обезсилено или отменено, съответно прекратено производството по делото или оставена без уважение жалбата. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна П. Д. П. оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение 21525/23.06.2025 г., постановено по адм. д.2121/2025 г. по описа на АССГ по жалба на П. Д. П. е отменен частичен отказ на ЧСИ А. П., рег.849, район на действие СГС, за предоставяне на информация по заявление за достъп до лични данни, обективиран в писмо от 29.01.2025 г., изпратена е преписката на ЧСИ А. П., рег.849, район на действие СГС за ново произнасяне по молбата при съобразяване на дадените с мотивите на настоящото решение указания по тълкуване и прилагане на закона и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че ЧСИ А. П. в качеството си на администратор на лични данни не е изпълнил в пълнота искането на субект на данни като по този начин е лишил П. П. от правото на защита на личните й данни, което има според чл.8, § , от Хартата на основните права на Европейския съюз като не е предоставил пълната информация, свързана с воденото от ЧСИ А. П. изпълнително дело, с което той е нарушил задължението си по чл. 12, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните). Така постановеното съдебно решение е валидно, но недопустимо. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав на местно и родово компетентен съд, но в изпълнение на задължението по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че е недопустимо, но не по изложените в касационната жалба оплаквания. АССГ е сезиран с жалба на П. П. с доводи, че се атакува акт на администратор на лични данни, който е индивидуализиран като отказ от 29.01.2025 г. на ЧСИ А. П. да удовлетвори в цялост упражненото от нея на 24.01.2025 г. право на достъп по чл. 15, § 3 от ОРЗД. С разпореждането за насрочване на делото 12158/08.04.2025 г. първоинстанционният съд не е определил прецизно предмета на спора, това не е направено и в откритото съдебно заседание на 21.05.2025 г., а и в обжалваното съдебно решение. Първоначално съдът посочва, че се оспорва отказ на ЧСИ А. П., но след това отменя частичен отказ, независимо, че в мотивите на решението се съдържа изречение: оспореното писмо за предоставяне на пълен достъп до данните обработвани от ответника се явява незаконосъобразен. От описаните осъществени процесуални действия на първата инстанция се констатира несъответствие между съдържанието на жалбата и решението, постановено по нея, което е основание за неговата процесуална недопустимост съдът се е произнесъл по непредявени оплаквания и искания, а диспозитивът на съдебния акт е неконкретизиран и абсолютно неясен. При наличие на основание по чл. 209, т. 2 от АПК за обезсилване на съдебното решение, не се дължи произнасяне по наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото да се върне на АССГ за ново разглеждане от друг състав, при което да се уточни предмета на спора, включително и при съобразяване фактическите твърдения, изложени както в жалбата до АССГ, така и в касационната жалба, които са заявени за първи път в нея, но се отнасят и до обстоятелства, за които на основание чл. 168, ал. 2 от АПК съдът е длъжен да следи служебно. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни, а направените трябва да бъдат съобразени при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,