Решение № 9291 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2058/2009 г.

Решение № 9291 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2058/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Диляна Маринова Петрова от гр. Плевен против решение от 18.11.2008 г., постановено по адм. дело № 351/2008 г. на Административен съд (АС) - град Плевен. Оплакванията в касационната жалба са за недопустимост на решението и неправилност на същото, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът - директорът на Областна дирекция "Полиция" (ОДП) - град Плевен, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. АС - Плевен е установил, че със заповед № 201/28.01.2008 г., на основание чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), директорът на ОДП - Плевен е наложил на Диляна Маринова Петрова забрана за напускане на страната поради наличието на парични задължения в големи размери към юридическо лице "Веге - Интеркомерс" ООД - град Стара Загора, установени по съдебен ред и задължението не е обезпечено. Заповедта е била издадена въз основа на писмо на съдия - изпълнител с район на действие Плевенския окръжен съд, с което се установява, че по силата на издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. 513/2006 г. на Старозагорския районен съд жалбоподателката е осъдена да заплати на "Веге - Интеркомерс" ООД град Стара Загора в качеството й на поръчител на длъжника Калоян Емилов Марков сумата от 7000 лева, заедно със законната лихва върху тях, считано от 28.03.2006 г. и 144 лева разноски по делото. На основание на посоченото писмо е изготвено предложение за налагане на ограничение за пътуване и е издадена обжалваната заповед. По същество съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, като постановен от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Спазени са административнопроизводствените правила, тъй като преценката на административния орган дали да наложи предвидената принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съдът е приел и наличие на материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед - наличие на парично задължение в големи размери към юридическо лице, установено по съдебен ред и липса на доказателства за лично имущество, което да покрива задължението или представено надлежно обезпечение. Касационната инстанция намира така постановеното решение за допустимо и правилно. В касационната жалба се прави оплакване, че с постановление на Върховната касационна прокуратура е разпоредено извършване на проверка по жалба на касаторката за извършено престъпление във връзка с дължимата от нея сума, като твърденията й са в насока, че доказателствата сочат за наличие на престъпление във връзка с обстоятелствата, въз основа на които е издаден изпълнителния лист за дължимата сума. Разпоредбата на чл. 76, т. 3 от ЗБДС изисква наличието на две кумулативни предпоставки, за да бъде наложена принудителна административна мярка: 1. парични задължения в големи размери към български физически или юридически лица или чуждестранни такива, установени по съдебен ред и 2. липса на лично имущество, което да покрива задължението или липса на надлежно обезпечение. По отношение на жалбоподателката са налице и двете кумулативни предпоставки - наличие на парично задължение към юридическо лице в големи размери, установено по съдебен ред. Ирелантни за правния спор за доводите за наличие на висящо наказателно прозиводство, предвид на факта, че същото не е завършило с влязъл в сила акт и не може да се обсъжда във връзка със законосъобразността на заповедта за налагане на забрана за напускане на страната от жалбоподателката на основание чл. 76, т. 3 от ЗБДС. Предвид на изложеното, обжалваното решение като допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение