Решение № 4004 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2014 г.

ВАСVI отделение08.04.2015 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5040 от 21.07.2014 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 6548 по описа за 2013 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4004 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12673/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - София - град против решение № 5040 от 21.07.2014 г. по адм. дело № 6548 по описа за 2013 г. на Административен съд София - град, с което е отменено издаденото от касатора решение № РО-292/9.05.2013 г. и потвърденото с него разпореждане № 5202126530/3.01.2013 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, а административната преписка е изпратена на ръководителя по пенсионно осигуряване за издаване на ново разпореждане при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО във вр. с чл. 41, ал. 2 от отменения ППЗП (Правилник за прилагане на Закона за пенсиите) и чл. 2 от отменения ЗНП (Закон за народната просвета) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Нина Троянова Кирова от гр. София е оспорила касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО - 292 от 9.05.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ)-София-град и потвърденото с него разпореждане № 5202126530 от 3.01.2013 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж възраст на Нина Троянова Кирова от гр. София, в частта, с която на пенсионера е отказано отпускане на добавка от учителския пенсионен фонд съгласно § 5, ал. 3 от ПЗР на КСО, с мотиви, че няма придобит учителски стаж с изискуемата продължителност от 25 години и 4 месеца. За да отмени оспорените административни актове, Административен съд София - град след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства е стигнал до правилния извод, че придобитият от лицето осигурителен стаж на длъжност "преподавател" в Научно-изследователски институт по сугестология (НИИС) през периода 1.10.1982 г. - 3.10.1991 г. следва да бъде зачетен като учителски. Съдът е приложил правилно действащите през периода на полагане на труда материалноправни разпоредби на Закона за народната просвета (обн. ДВ, бр. 218 от 1948 г., отменен със Закон за народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от 18.10.1991 г.) и Указ № ЗЗ0 за народната просвета (обн. - Изв., бр. 90 от 1954 г., отм. ДВ, бр. 86/1991 г.). Научно-изследователският институт по сугестология, създаден с Разпореждане № 103 на Комитета за стопанска координация към Министерски съвет от 9 март 1971 г., е имал статут на учебно-възпитателно заведение в системата на Министерството на народната просвета, със заетост по норматив на преподавателите в института от 846 часа (доклад М-16 от 20.09.1973 г. до председателя на Министерски съвет и министъра на народната просвета). Нормите за учебно - преподавателската заетост и заплатите на преподавателите в института са били определени на база нормите и заплатите на преподавателските длъжности за полувисшите институти. Съгласно удостоверение от 15.03.2013 г., издадено от ЦКОКУО в качеството му на правоприемник на част от архива на НИИС с приемо-предавателен протокол от 14.07.2005 г., ответницата по касация е изпълнявала пълната норма за задължителна преподавателска дейност, а незапазването в цялост на архива е обстоятелство, което не може да бъде вменено в нейна вина. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО във вр. с чл. 41, ал. 2 от отменения ППЗП (Правилник за прилагане на Закона за пенсиите) и чл. 2 от отменения ЗНП (Закон за народната просвета). Съгласно § 9 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по кодекса се признава времето до 31 декември 1999 г., което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране съгласно действащите дотогава разпоредби. Както разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), така и разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ППЗСП (нова, ДВ, бр. 10 от 1998 г.), нямат придадено обратно действие по отношение на трудовите и осигурителните правоотношения на лицата през периода 1.10.1982 г. - 3.10.1991 г. По аргумент от Решение № 71 от 12.VII.1985 г. по гр. д. № 51/85 г., ОСГК на ВС на НРБ, на което се е позовал първоинстанционният административен съд, правото на добавка към пенсията, предвидено от действащата към онзи момент норма на чл. 10, ал. 3 от ЗП, възниква за лицата, които непосредствено се занимават с обучение на ученици, деца и други, работят с аудитория и извършват преподавателска, учебно-възпитателна и педагогическа работа (т. е., учителстват). По делото са събрани достатъчно доказателства, че като преподавател по френски език в Научно-изследователския институт по сугестология ответницата по касация се е числяла към "учителските кадри" по смисъла на Наредба № 7 от 22.06.1989 г. за условията и реда за възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения с учителските кадри (обн., ДВ, бр. 55 от 18.07.1989 г., в сила до 17.06.1991 г.), чиято дейност е била свързана с обучение и възпитание в "учебно-възпитателно учреждение", независимо от ведомствената му принадлежност. При извършената справка в Централния държавен архив на Република България е установено, че Научно-изследователският институт по сугестология е бил създаден през 1971 г. като структурно звено в състава на Министерството на народната просвета с организиран сугестопедичен учебен процес. За експериментално-преподавателската дейност на института са били предоставени 11 преподавателски щатни бройки с разпореждане заплащането на преподавателския персонал да се извършва съобразно щатните таблици на преподавателите във висшите и полувисшите учебни заведения. Съгласно Разпореждане № 27 на Бюрото на МС от 21.05.1990 г. за определяне числеността на персонала на Централното управление на Министерството на народната просвета (Обн., ДВ, бр. 44 от 1.06.1990 г.) Научноизследователският институт по сугестология с център за изучаване на чужди езици е с предмет на дейност: преподавателска, научноизследователска и експериментална дейност в областта на сугестологията. С оспорените административни актове незаконосъобразно е отказано признаване на учителски стаж за времето, през което лицето е работило като преподавател в учебно звено в системата на народната просвета. Като е уважил жалбата и е изпратил административната преписка на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания, Административен съд София - град е постановил правилно и обосновано решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2