Решение № 1989 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4325/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител, срещу решение 206 от 21.03.2023г., по адм.д.1215/2022г. на Административен съд- Хасково/АС-Хасково/, с което по жалба на Семира ИнвестмънтООД, е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г., с изх.02-260-2600/3618#11 от 07.12.2022г. на Зам. ИД на ДФЗ, в частта, на извършено намаление на субсидията в размер на 14478.29 лева по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши), и в частта на наложената санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 14478.29 лева, и преписката е върната на АО за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от Семира ИнвестмънтООД заявление за подпомагане за кампания 2020г. по СЗ-МЗДП. С цитираното УП, издадено във вр. с влязло в сила решение 472 от 04.07.2022г. по а.д. 240/2022г. на АС-Хасково, е извършено намаление на искани суми за финансиране по СЗ-МЗДП в размер на 14478.29 лева, и по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014г. на Комисията са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, в размер в размер на 14478.29 лева по СЗ-МЗДП. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът- Семира ИнвестмънтООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в изискуемият писмен вид. Съдът е счел, че посочените от органа в обжалваното УП правни основания не водят до изпълнение на въведеното с чл.59, ал.2, т.4 АПК задължение за излагане на фактически съображения за издаване на акта, тъй като въз основа на тях волята на органа не може да бъде проверена. Съдът е посочил, че от изложението в УП фактически съображения, поради което АО е приел, че на земеделския производител /ЗП/ не се следва подпомагане по СЗ-МЗДП, се свеждат до това, че не са спазени минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите и по-конкретно оптималните норми на сеитба за получаване на минималния изискуем добив от културата, посочен в приложение 5 от Наредба 3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, от 1.5 до 4 кг/ха. съобразно указанията на МЗХГ, а проверките не е задължително да бъдат извършвани в периода на вегетация на културите. Според съда от приложимата нормативна уредба - чл.1, т.6 вр. чл.18, т.14 и чл.30в, ал.1 и ал.2 от Наредба 3/17.02.2015г., по аргумент на противното следва, че не съществува законодателно въведен критерий за недопустима за подпомагане да се счита площта по отношение на която не са осъществени необходимите агротехнически мероприятия, конкретно по отношение спазването на сеитбените норми, а подпомагането по схемата е обвързано с произведено количество продукция, минимална площ на засетия парцел и липса на други установени на същия култури. АС-Хасково е достигнал до извод, че макар при новото си произнасяне АО да е спазил задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени във влязлото в сила решение по адм.д.240/20220г. на АС-Хасково, като е мотивирал акта си съобразно посоченото в същия съдебен акт, , то изложените в УП основания за намаления по схемата и налагане на санкции за бъдещ период са несъответни на материалноправните предпоставки, обосноваващи отказ за подпомагане по СЗ-МЗДП съобразно чл.30в от Наредба 3. Решението е правилно като краен резултат. В процесния казус правните основания, възприети от АО за извършеното намаление на исканата сума по СЗ-МЗДП, са чл.43, ал.3, т.4 ЗПЗП заявени площи, неотговарящи на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40. Условията за подпомагане по СЗ-МЗДП са посочени в разпоредбата на чл.30в, ал.1 и ал.2 от Наредба 3/17.02.2015г. / в приложимата редакция/, а именно: -ЗП, стопанисващи минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи със зеленчуци - полско производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: моркови, зеле, дини, пъпеши, картофи, лук, чесън, домати, краставици, корнишони, патладжан, пипер, и/или със зеленчуци - оранжерийно производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: домати, пипер, краставици. -заявените площи от кандидатите по схемата да са заети с моркови, зеле, дини и пъпеши и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; площи; да отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) 1307/2013; през годината на заявяване да е получен и реализиран на пазара добив от допустимите площи със заявените за подпомагане моркови, зеле, дини и пъпеши съгласно приложение 5. От съдържанието на УП /стр.3/ е видно, че АО визира резултати от осъществен контрол чрез метод проверка на място по см. на чл.31а, ал.3, предл. второ от Наредба 3/17.02.2015г., вр. чл.37, ал.3 ЗПЗП. С този метод е допустим контрол за: наличие на заявената култура; спазване на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите; следи от растителни остатъци от заявената култура. Според АО при извършена проверка на място на осн. чл.31а, ал.3, за контрол за заявените площи е установено, че няма индикации за извършени на заявените площи необходими агротехнически мероприятия за получаване на добив от пъпеши. Безспорно е установено по делото, че в настоящия казус контрола от ДФЗ-РА е извършен след прибрана реколта с добив от пъпеши над минимално допустимите по Наредбата (8400 кг./ха), който добив е реализиран на пазара и доказателства за това са представени пред АО. Фактът на доказан получен и реализиран на пазара добив от заявените площи на засадената култура (пъпеши) съобразно нормативните изисквания изключва контрола за спазване на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, защото целта на този контрол е именно доказване възможността за получаване на продукция/добив/ от площите, а установеният факт на нейното получаване практически доказва че агротехническите мероприятия по см. на легалната дефиниция, дадена в §1, т.19 от ДР на Наредбата, са спазени в достатъчна степен, и осъществяване на контрол за наличие на този параметър е безпредметно и противоречащо на целите на проверките за спазване условията за подпомагане по см. на чл.32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) 1307/2013. При данни по делото, установяващи спазени условия за подпомагане от ЗП Семира ИнвестмънтООД по см. на чл.30в, ал.1 и ал.2 от Наредба 3/17.02.2015г., верен е извода на първостепенния съд за материална незаконосъобразност на оспорения акт, включително в частта на наложената санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 14478.29 лева, защото предвид установена като допустима за подпомагане площ не е налице хипотезата на чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014г. за налагане на административни санкции при свръхдеклариране. Не се кредитират доводите на касатора. Действително проверките от ДФЗ-РА трябва да обхващат всички елементи, свързани с условията за допустимост за подпомагане на площи, които е възможно и целесъобразно да бъдат контролирани, но не и такива, изключващи целесъобразността на избрания метод на проверка, какъвто е настоящият случай. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АС-Хасково е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, и този съдебен акт трябва да бъде оставен в сила, включително частта относно присъдените от първоинстанционния съд разноски в полза на Семира ИнвестмънтООД, за размера на които липсва възражение. Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната по касация страна за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 800 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правни услуги и съдействие от 22.01.2024г. с адвокат Д. Якимов при претендирана сума от 2950 лева, като възражението на касатора за прекомерност се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при отчитане на обстоятелството, че делата по ЗПЗП са без определен материален интерес по см. на чл.8, ал.1 от цитираната наредба. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,