Решение № 336 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7277/2008 г.

Решение № 336 от 9.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7277/2008 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Арахангел Владимиров Игнатов от гр. Перник против решение № 152 от 27.02.2008 г. по адм. д. № 219 по описа за 2007 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 4510103803 от 19.01.2007 г. на ръководителя на ТП на НОИ, гр. Перник и потвърденото с него разпореждане № 4510103803 от 6.01.2006 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Посочените пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на РУ "Социално осигуряване", гр. Перник, е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Пернишкия окръжен съд е решение № 4510103803 от 19.01.2007 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване", гр. Перник и потвърденото с него разпореждане № 4510103803 от 06.01.2006 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, с което на Арахангел Владимиров Игнатов от гр. Перник е отказано отпускане на добавка по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ и изменение на получаваната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при зачитане за трудов стаж на времето, през което лицето е изтърпявало наказание "лишаване от свобода" въз основа на присъда № 84 от 21.10.1976 г. и присъда № 23 от 10.02.1981 г. Отказът е обоснован с липсата на категорични данни за упражнена репресия върху заявителя, който не е представил изисканите от осигурителния орган документи в тримесечния срок по чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). С постановеното решение Пернишкият окръжен съд е отхвърлил изцяло жалбата като неоснователна, след като необосновано е приел, че събраните в хода на съдебното производство доказателства не установяват твърдения от жалбоподателя факт на упражнена върху него репресия по политически причини. Окръжният съд е обосновал този свой извод върху изисканите в хода на съдебното производство присъди заедно с мотивите към тях и незаконосъобразно е пренебрегнал доказателствената стойност на останалите събрани писмени доказателства - протокол от разпит на 14.11.1980 г. в Главно следствено управление на МВР, писмо от 30.06.1999 г. на Комисия по ЗДДБДС, писмо № 2980 / 26.04.1979 г. на първи зам. началник на Кремиковско районно управление на МВР с гриф "строго секретно", писмо рег. № 3033 / 30.06. 1979 г. на зам. началник на Кремиковско районно управление на МВР, справка на районен инспектор от 30.06.1979 г. С чл. 1, т. 11 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) е обявена политическа и гражданска реабилитация на осъдените за опит за бягство или бягство през границата при обстоятелства, свързани с техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания. В хода на административното производство жалбоподателят е представил 2 бр. бюлетина за съдимост, удостоверяващи осъждането му с влезли в сила присъди за престъпления по чл. 279, ал. 1 от Наказателния кодекс (ДВ, бр. 26 от 1968 г.) - излизане през границата на страната в бивша Югославия през 1976 г. без разрешение на надлежните органи на властта и извършен опит през 1980 г. С присъда № 84 от 21.10.1976 г. по нохд № 297 / 1976 г. на Кюстендилския окръжен съд е бил осъден да изтърпи наказание три години "лишаване от свобода" при строг режим и да заплати глоба от 500 лв., а с присъда № 23 от 10.02.1981 г. по нохд № СА 1 / 81 г. на Софийския градски съд, изменена с решение № 18 от 23.04.1981 г. на Върховния съд, е бил осъден на три години "лишаване от свобода" при строг режим и на глоба от 250 лв. Поради засекретяването на делата жалбоподателят е бил в обективна невъзможност да се снабди с присъдите и мотивите към тях в 3-месечния срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Това е наложило в хода на съдебното производство окръжният съд да изиска присъдите служебно с писмо № 219 / 21.09.2007 г., изпратено до председателя на Комисията по чл. 4 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. С писмо № КИ-07-2605 / 17.09.2007 г. Комисията е изпратила удостоверителни документи, издадени от МВР и мотивите към присъдите. В мотивите към присъдата от 1976 г. е прието, че подсъдимият е действал умишлено и е желаел настъпването на общественоопасните последици от деянието, а като отегчаващи обстоятелства са посочени мотивите му, изолацията от колектива по месторабота и необходимостта да бъде приучен да спазва правилата на социалистическото общежитие. От цитираните по-горе писма на МВР се установява, че след изтърпяване на наказанието през 1979 г. жалбоподателят Игнатов е постъпил на работа в ЗМК - Кремиковци (писмо № 2980 / 26.04.1979 г.), но от м. април 1979 г. му било издадено "авизо" - забрана да посещава гр. София поради осъждането му за бягство през граница. Видно от протокола за разпит, проведен на 14.11.1980 г. в Главно следствено управление на МВР, на въпроса на следователя за причините за извършения през същия месец опит за бягство през граница обвиняемият е отговорил, че от дълго време към него е било проявявано негативно отношение от различни хора от властта. Това отношение той си е обяснявал с обстоятелството, че дядо му е бил кмет на с. Мошино, сега квартал на гр. Перник и след 9.09.1944 г. е бил съден от Народния съд. С това обстоятелство си е обяснявал и издаваните му неблагоприятни характеристики, като през 1976 г. е бил принуден да напусне работата си като киномеханик в Дома на металурга. В мотивите на осъдителната присъда от 10.02.1981 г. е прието за установено, че престъплението е било извършено, защото подсъдимият е искал да се установи да живее в капиталистическа държава. Пред окръжния съд е представено и писмо от 30.06.1999 г. на Комисията по ЗДДБДС за наличие на данни за събирана информация за жалбоподателя от бившата ДС. Преценката на гореизложените факти и обстоятелства води до извода, че касаторът Игнатов е лице от кръга на посочените в чл. 1, т. 11 от ЗПГРРЛ - осъдено за опит за бягство и за бягство през границата, извършени при обстоятелства, свързани с неговия произход и политически убеждения. Като е отхвърлил подадената от него жалба като неоснователна, Пернишкият окръжен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго решение, с което оспорените административни актове бъдат отменени, а преписката се върне на ръководителя на пенсионното осигуряване за ново произнасяне по молба № 14284 / 28.06.2005 г. за изменение на пенсията за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 7 от ЗПГРРЛ и за отпускане на добавка на основание чл. 9 от ЗПГРРЛ. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,