Решение № 8557 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4862/2014 г.

Решение № 8557 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4862/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" /СП/ - гр. Ямбол, чрез пълномощника юрисконсулт Валентин Атанасов, против решение № 22/21.02.2014 г., постановено по адм. дело № 275/2013 г. по описа на Административен съд гр. Ямбол, с което е отменена заповед № 28633/27.09.2013 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Ямбол. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответникът по касационната жалба - Николай Вълканов Вълканов от гр. Ямбол не е изразил нарочно становище по жалбата. От същия, чрез пълномощника му Владимир Николаев Вълканов, е подадена касационна жалба против решението, която, с определение от 2.06.2013 г. по настоящото дело, е оставена без разглеждане като недопустима, поради липса на правен интерес. Изложените в тази жалба съображения по своята същност представляват несъгласие с обжалвания пред съда административен акт и обосновават основателност на искането за предоставяне на целева помощ. Поради това настоящият състав приема, че като ответник по касационната жалба на директора на дирекция "СП" - гр. Ямбол, Николай Вълканов оспорва същата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба на директора на дирекция "СП" гр. Ямбол е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Ямбол е отменена заповед № 28633/27.09.2013 г. на директора на дирекция "СП" - гр. Ямбол, потвърдена с решение № РД 07-0047/6.11.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ - гр. Ямбол и преписката е изпратена на директора на дирекция "СП" - гр. Ямбол за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че с оспорената заповед незаконосъобразно е отказано отпускане на целева помощ на Николай Вълканов Вълканов по чл. 44, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/, тъй като не е изяснено дали помощното средство, за което е поискана помощта е включено в списъка на медицинските изделия и помощни средства, предназначени за хора с увреждания, който ежегодно се утвърждава от министъра на труда и социалната политика, съгласно чл. 35а, ал. 1, т. 2 ЗИХУ. Според съда представената по делото заповед № РД 01/329 от 14.04.2008 г., издадена на това основание, не може да бъде кредитирана, тъй като от издаването й е изминал продължителен период от време, а според цитираната норма, списъкът следва да се утвърждава ежегодно. Така постановеното решение е правилно като краен резултат, но по различни от изложените от съда съображения. От фактическа страна по делото е безспорно, че Николай Вълканов Вълканов е подал заявление-декларация с вх. № ПС-1046/27.09.2013 г. до директора на дирекция "СП" гр. Ямбол с искане да му бъде отпусната целева помощ за закупуване на "седалка тоалетна повдигаща". Към заявлението е приложено заверено копие от медицински протокол на травматологична лекарска консултативна комисия /ЛКК/ при Военномедицинска академия - МБАЛ гр. София № 244/18.09.2013 г., с който е дадено заключение да се отпуснат медицински консумативи, изброени подробно, като по т. 2 е предвидено: "тоалетен стол и стол за баня - комбиниран вариант"; в заключението изрично е посочено, че консумативите са съгласно приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ /Правилника за прилагане на ЗИХУ/. По делото няма спор, че Николай Вълканов е осигуряван за всички социални рискове. Поисканата целева помощ е отказана със заповед № 28633/27.09.2013 г. на директора на дирекция "СП" гр. Ямбол, която е предмет на оспорването пред съда. Като мотиви на заповедта е посочено, че лицето няма право на седалка тоалетна повдигаща, тъй като помощното средство не е посочено в приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ. При обжалването по административен ред заповедта е потвърдена с решение № РД 07-0047/6.11.2013 г. на директора на РДСП гр. Ямбол, в която като допълнително основание за отказа е посочено, че установената от компетентния орган необходимост е за друг вид помощно средство. От правна страна, в чл. 44, ал. 2 ЗИХУ /в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 46/2007 г./, е предвидено, че хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1, с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса. Според чл. 44, ал. 5 ЗИХУ, условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето и прекратяването на целевите помощи и размерите на целевите помощи по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона. В чл. 39 ППЗИХУ е регламентирано, че хората с увреждания имат право на целева помощ за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1 ЗИХУ, а според чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които лицата ползват целева помощ, са посочени в приложение № 7. В чл. 35а, ал. 1 ЗИХУ /в приложимата за случая редакция съгласно ДВ, бр. 46/2007 г./, е предвидено, че министърът на труда и социалната политика съгласувано с министъра на здравеопазването утвърждава ежегодно: 1. списъци на помощните средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания; 2. медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания. /Сега действащата редакция на чл. 44, ал. 2 ЗИХУ, съгласно ДВ, бр. 27/2014 г. препраща към разпоредбата чл. 35г, ал. 1, която предвижда утвърждаването на същите списъци/ . В първоинстанционното съдебно производство е представена заповед № РД 01/329/14.04.2008 г., подписана от министъра на труда и социалната политика, издадена на основание чл. 35а, ал. 1, т. 2 ЗИХУ. Според изричното изявление на административния орган, направено чрез пълномощника му в първоинстанционното производство /в писмена молба с вх. № 97/17.01.2014 г./ тази заповед е актуална към момента на издаване на обжалваната пред съда заповед № 28633/27.09.2013 г. на директора на дирекция "СП", като в същия смисъл е и поддържаното в касационната жалба становище. В случая действието на посочената заповед на министъра на труда и социалната политика не е ограничено със срок нито по силата на законова норма, нито по разпореждане на органа, който я е издал. Наред с това заповедта не е отменена нито изрично, нито мълчаливо с издаването на последваща заповед на същото правно основание. Поради това, първоинстанционният съд неоснователно е игнорирал тази заповед, като е приел, че същата не е меродавна, след като според нормата на чл. 35а, ал. 1, т. 2 ЗИХУ такава заповед следвало да се издава ежегодно. В този смисъл съдът неправилно е отменил обжалваната заповед на директора на дирекция "СП" гр. Ямбол само поради това, че не е представена заповед по чл. 35а, ал. 1, т. 2 ЗИХУ, издадена през 2013 г. От съдържанието на заповед № РД 01/329/14.04.2008 г. е видно, че с нея е утвърден списък на медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания, на основание на чл. 35а, ал. 1, т. 2 ЗИХУ. В т. 14 от този списък е предвидено следното медицинско изделие: "тоалетен стол и стол за баня или комбиниран вариант". От министъра на труда и социалната политика е издадена и заповед № РД 01/328/14.04.2008 г., на основание чл. 35а, ал. 1, т. 1 ЗИХУ, с която е утвърден списък на помощните средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания, в който са посочени: 1. батерии за слухов апарат, 2. акумулаторни батерии за инвалидни колички и 3. приспособления за управление на лек автомобил от лица с дисфункция на горни и долни крайници. Тази заповед е допълнена със заповед № РД 01/514/9.06.2008 г., като е създадена т. 4 - акумулаторни батерии за протеза за горен крайник с електронно устройство. Видно е от съдържанието на тези заповеди, че министърът на труда и социалната политика е включил "тоалетен стол и стол за баня или комбиниран вариант" в списъка на медицинските изделия, а не в списъка на помощните средства, приспособления и съоръжения. Това няма съществено значение за настоящия правен спор. В чл. 35а, ал. 2 ЗИХУ /в приложимата редакция/ е предвидено, че в случай на съмнение дали един продукт е медицинско изделие или помощно средство, приспособление или съоръжение за хора с увреждания, междуведомствена експертна комисия, създадена със заповед на министъра на труда и социалната политика и на министъра на здравеопазването, дава окончателно становище. В конкретния случай, доколкото и двете страни в процеса използват понятието "помощно средство" за означаване на поисканата от Николай Вълканов "седалка тоалетна повдигаща", то в настоящото решение също се използва това понятие. Последното се излага само за яснота, тъй като използването на това понятие /или на друго/ няма решаващо значение по спора. Поради това, че в приложимата разпоредбата на чл. чл. 44, ал. 2 ЗИХУ /както и в идентичната разпоредба на чл. 39 ППЗИХУ/ е предвидено, че хората с увреждания имат право на целеви помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1 ЗИХУ, то именно този списък е меродавен при преценката дали следва да бъде предоставена целевата помощ за съответното помощно средство, приспособление или медицинско изделие. Както е видно от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ, в приложение № 7 се посочват медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които лицата ползват целева помощ. В този смисъл, в обжалваната пред съда заповед неточно е посочено, че поисканото помощно средство следва да е предвидено в приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ. Видовете помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които се предоставя целева помощ са определени в списъците по чл. 35а, ал. 1 ЗИХУ, а в приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ се определят само медицинските условия, експлоатационните условия и необходимите медицински документи за предоставянето им. Предвид изложеното, доколкото в обжалваната пред съда заповед като основание за отказа за предоставяне на целева помощ е изложено, че поисканото помощно средство - "седалка тоалетна повдигаща" не е посочено в приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ, то спорът по делото е свързан с отговора на въпроса дали поисканото помощно средство е включено в действащия приложим списък по чл. 35а, ал. 1 ЗИХУ, утвърден със заповед на министъра на труда и социалната политика, и съответно - дали Николай Вълканов има право на поисканата целева помощ. Както се посочи по-горе, в т. 14 от заповед № РД 01/329/14.04.2008 г. на министъра на труда и социалната политика, издадена на основание чл. 35а, ал. 1, т. 2 ЗИХУ, е предвидено медицинско изделие "тоалетен стол и стол за баня или комбиниран вариант". В т. 13 от приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ в графата "Видове помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия" е предвидено: "тоалетен стол и стол за баня или комбиниран вариант"; в графата "Медицински условия за отпускане" е предвидено: "Частична /пълна/ парализа на долни крайници или други увреждания, при които самостоятелното придвижване е невъзможно"; в графата "Необходими документи" е предвидено: "Медицински протокол от специализирана ЛКК по профила на заболяването, издаден от ДКЦ /МЦ/ на областна МБАЛ, УМБАЛ или УСБАЛ, или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК". От описанието на помощното средство по т. 14 от заповедта по чл. 35а, ал. 1, т. 2 ЗИХУ, както и по т. 13 от приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ, е видно, че поисканото от Николай Вълканов помощно средство "седалка тоалетна повдигаща" не съответства точно на това описание. В съответствие със задължението си по чл. 35 АПК да издаде индивидуалния административен акт след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени, административният орган е следвало да осъществи по-задълбочено обсъждане на релевантните факти и обстоятелства по подаденото от Николай Вълканов искане за отпускане на целева помощ за помощно средство, вместо да го откаже на формалното основание, че поисканото помощно средство не е предвидено в приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ. Предвидените в раздел V от Закона за интеграция на хората с увреждания мерки за социално-икономическа защита на хората с увреждания, несъмнено са насочени към осъществяване на основната цел на закона да се създадат условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания, за тяхната социална интеграция и упражняване на правата им, за интеграцията им в работна среда, както и за подкрепа на хората с увреждания и техните семейства. Затова, при преценката по основателността на конкретно искане, подадено от лице с увреждане при упражняване на предоставеното му от закона право, съответният административен орган следва във всички случаи да отчита особеностите на регламентираните със ЗИХУ и ППЗИХУ обществени отношения, както и да съобрази дали с издавания от него административен акт се осъществява целта на закона. В тази връзка следва да се отбележи, че съответствието на административния акт с целта на закона /има се предвид съответния материален закон/ е изискване за законосъобразност на всички административни актове и нарушението на това изискване представлява основание за отмяна на акта, съгласно чл. 146, т. 5 АПК. В съответствие с изложеното, в конкретния случай административният орган е следвало да обсъди и да направи обоснован извод по въпроса дали поисканото помощно средство или изделие попада в обхвата на описаните в списъка по чл. 35а, ал. 1, т. 2 ЗИХУ, съответно - в приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ. От представените по делото доказателства се налага извода, че отговорът на този въпрос е положителен. Въпреки, че в т. 14 на заповед № РД 01/329/14.04.2008 г., съответно в т. 13 на приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 ППЗИХУ, не е описано помощно средство точно като това, което е поискано от Николай Вълканов, то посоченото в тези точки помощно средство /или изделие/ и поисканото от същия несъмнено са предназначени за едни и същи цели - да подпомогнат /улеснят/ лицето с увреждане при осъществяване на тоалетните му нужди. Предоставянето на помощно средство не е самоцелно, а е свързано с конкретното увреждане на лицето, както и с конкретните му потребности, включително с оглед възможностите на средата, съответно - на жилището, в което живее. Затова ограничаването на избора на лицето до един единствен вариант за помощно средство /или изделие/ не изпълнява целите на закона като цяло и в частност - тези на целевата помощ по чл. 44, ал. 2 ЗИХУ. Следва изрично да се отбележи, че в случая не става въпрос за предоставяне на помощно средство /или изделие/, което не е предвидено по съответния ред, а за конкретна преценка дали поисканото помощно средство съответства на регламентирано средство предвид неговата същност, предназначение и функционални особености. Именно при тази преценка в случая се налага извода, че помощното средство /или изделие/, за което е поискана помощта - "седалка тоалетна повдигаща", съответства на изделието, регламентирано в т. 14 от заповед № РД 01/329/14.04.2008 г. Необходимостта от ползване на такова помощно средство е удостоверена с представения от лицето протокол на специализирана ЛКК. Допълнително изложеният в решението на директора на РДСП довод, че необходимостта от поисканото помощно средство не е установена от компетентния орган, се основава на формалистичен подход при оценката на подаденото искане, довел в случая до постановяване на акт, който не съответства на целта на закона. Както вече се посочи, необходимостта от ползване на помощно средство /тоалетен стол - за тоалетна и баня/ е удостоверена с протокола на ЛКК и по същество необходимостта от ползване на такова помощно средство изобщо не е спорна по делото. Седалката за тоалетна чиния, която има допълнителни приспособления и е предназначена за използване от хора с увреждания, служи за същите цели, за които и тоалетния стол, а твърдението, че необходимостта от такова помощно средство не е установена, не съответства на обективните факти и обстоятелства по делото. По изложените съображения, отказът на директора на дирекция "СП" гр. Ямбол за предоставяне на целева помощ по заповед № 28633/27.09.2013 г. е незаконосъобразен, като постановен при съществено нарушение на административнопроизводствени правила, на материалния закон и на целта на закона. Поради това, първоинстанционният съд правилно го е отменил като незаконосъобразен, макар и по съображения, различни от изложените. Въпреки неправилността на част от изводите на съда, крайният резултат по спора е правилен и затова решението не следва да бъде отменяно. При новото произнасяне на административния орган следва да бъдат съобразени указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като бъде отпусканата поисканата целева помощ. Разноски за настоящото производство не се възлагат, тъй като не са поискани от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение