Решение № 10679 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11606/2010 г.

Решение № 10679 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11606/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Анета Веселинова Димитрова от град София против решение от 06.07.2010 г., постановено по адм. дело № 307/2010 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - главният секретар на ДНСК град София не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отменил мълчалив и изричен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в решение № ГС 05-021/31.07.2008 г. на главния секретар на ДНСК София, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № СВ-1865-14-566/19.10.2007 г. касационната жалбоподателка е поискала от началника на ДНСК - София да й бъде предоставен достъп до обществена информация, относно следното: 1. брой на прозирни огради с телена мрежа между съседни имоти, без излаз на улица територията на община Мездра за последните две години; 2.брой на съставени констативни актове за горни прозирни огради на територията на община Мездра за последните две години; 3. законово основание на съставените констативни актове за прозирни огради с телена мрежа; 4. брой на съставени констативни актове, подписани от специалиста по прозирни огради при РДНСК - Враца Пл. Костов за същия период и 5. брой на заповедите за премахване на тези прозирни огради и основанието за премахването им. С решение № ГС 05-021/31.07.2008 г. на главния секретар на ДНСК София е разрешил достъп до обществена информация, съдържащи се в преписките на ДНСК както следва: "на територията на община Мездра за последните две години съставен констативен акт № I-04/16.10.2007 г. за строеж "Прозирна ограда в УПИ -Х-1394, кв. 67 по плана на град Мездра" с извършител Иванка Веселинова Димитрова и Анета Веселинова Димитрова. За същия строеж е издадена заповед за премахване № ДК-02-ВР-2/12.02.2008 г. на началника на РДНСК - Враца. Други констативни актове и заповеди за премахване на прозирни огради не са съставяни от органите на ДНСК." В мотивите на решението е прието, че решението представлява изричен отказ за предоставяне на обществена информация, и същият е незаконосъобразен по отношение на исканията по т. 3, 4 и 5 от заявлението на Димитрова, като издаден в противоречие с разпоредбите на чл. 28, ал. 2, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от ЗДОИ. Прието е също така, че исканата информация представлява "обществена информация" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, както и че органа е задължения субект по чл. 3 от ЗДОИ да съхранява исканата информация със заявлението и да я предостави на заявителя. По тези съображения изричният отказ е отменен и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането на заявителя, с дадени указания по тълкуване и прилагане на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за недопустимо. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АССГ неправилно е прието, че изричния отказ да бъде предоставена обществена информация е незаконосъобразен и че е налице мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по т. 3, 4 и 5 от заявлението. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ е държавният орган по чл. 3, съхраняващ информацията или упълномощено лице, и в случая това е главния секретар на ДНСК София е длъжен да предостави съхраняваната в президентството обществена информация, която ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на този задължен субект. Цитираното решение има белезите на индивидуален административен акт, както по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, така и по чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ. С него административния орган се е произнесъл по направено искане за достъп до обществена информация и то съдържа всички изисквания за форма и съдържание. Същото е издадено от компетентния орган, и съдържа изискуемите се елементи по чл. 34, ал. 1 от ЗДОИ. Решението съдържа ясни и конкретни мотиви, които се отнасят до исканата от заявителката информация. От мотивите на оспореното решение, че с него се дава информацията, поискана от жалбоподателката, като по т. 1 и 2 на заявлението, така и т. 3, 4 и 5, тъй като административният орган е заявил, че освен предоставените от него констативен акт и заповед за премахване на незаконен строеж, за посочения период от две години на територията на община Мездра няма други съставени такива актове, с оглед на което не би могло да се посочи основание, на което са издадени и лицето, което ги е съставило. От друга страна за касаторката не е налице правен интерес да оспорва решението в частта, в която жалбата й е уважена. С оглед на изложените мотиви в решението на ДНСК София, настоящата инстанция счита, че главният секретар на ДНСК София е удовлетворил исканията в заявлението. В този смисъл решението е положителен за жалбоподателката административен акт, с който административният орган е удовлетворил искането й. При положение, че задълженият субект не съхранява и не създава поисканата в заявлението информация, то той не може да бъде задължен да я предостави. Предвид на изложеното, оспореното решение на АССГ е недопустимо, като постановено по недопустима жалба, предвид наличието на положително за жалбоподателката решение, което тя е оспорила. Същото следва да бъде отменено и вместо него настоящият състав да постанови друго по съществото на спора, като остави без разглеждане жалбата на Анета Веселинова Димитрова срещу решение № ГС-05-021/31.07.2008 г. на главния секретар на ДНСК София и да прекрати производството по тази жалба. Разноски от касатора не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение