Решение № 11988 от 24.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3624/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Директорът на Териториална дирекция Митница София, чрез юрисконсулт Кожухарова, обжалва решение 154/11.01.2021 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 7806/2020 г., с което, по жалбата на Милки груп био ЕАД, гр. София, е отменено Решение РЗМ-5800-337/32-201323/ 14.07.2020г., издадено от директора на ТД Югозападна Агенция Митници, с което е коригирана митническа декларация MRN20BG005808031725R7/27.04.2020 г. чрез увеличаване на данъчната основа със сумата по фактура 003010/21.04.2020 г. в размер на 1055 лв. и е отменен начисленият с решението ДДС за довнасяне от Милки груп био ЕАД в размер на 211 лв. В касационната жалба са наведени трите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Те са аргументирни с довод за приложимост на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗДДС, доколкото разходите за превоз, документирани с тази фактура, са свързани с транспортирането на стоките след пристигането им в гр. Бургас съгласно условието на доставката CIF Бургас, както и разходи, свързани с митническото оформяне на контейнера и стоките. Същите са превозени от Бургас до София, където са оформени на режим допускане за свободно обращение в ТД Югозападна МБ София Изток и тези разходи са направени след достигане на стоките до тяхното първо местоназначение по смисъла на § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС. Искането до съда е за отмяна на решението и отхвърляне на подадената от дружеството жалба. Претендират се разноски. Ответникът - "Милки груп био" ЕАД, не ангажира становище по делото. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е, че решението е правилно постановено. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поддържа се от юрисконсулт Кожухарова, пълномощник на директора на ТД Митница София, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било Решение РЗМ-5800-337/32-201323/ 14.07.2020г., издадено от директора на ТД Югозападна, сега ТД Митница София Агенция Митници, с което на основание чл. 29 във връзка с чл. 22, чл. 98, § 1, чл. 117, § 1 от Регламент /ЕС/ 952/2013, както и чл. 124, § 1, б. б от същия е коригирана митническа декларация MRN20BG005808031725R7/27.04.2020 г. със сбора от данъчните основи по 5 фактури, сред които и издадената от Маргейт транс ООД 003010/ 21.04.2020 г. с предмет автотранспорт пристанище Бургас София на контейнер MNBU0464860, с данъчна основа 1055 лв. За да отмени оспорения индивидуален административен акт в разглежданата част, съдът е приел, че предоставената транспортна услуга е извършена след първото местоназначение на стоките по смисъла на § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС, което е пристанище Бургас. По силата на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС транспортът на стоките, извършен след тяхното първо местоназначение, в случая от Бургас до София, не следва да се включва в данъчната основа, тъй като този транспорт е осъществен след като стоките вече са освободени за потребление и за тях е оформен режим внос. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Внос на стоки по смисъла на ЗДДС е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната чл. 16, ал. 1 ЗДДС. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква, и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула. По силата на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчната основа при внос е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея: мита, акциз и други такси, дължими при внос на територията на страната. Хипотезата е неотносима към разглеждания случай, доколкото в обхвата й са налози от публичен характер, каквито са митата, акцизите и таксите арг. чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 ДОПК. Правилен е изводът на първостепенния съд за приложимост на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС, определящ, че данъчната основа при внос е митническата стойност, увеличена със, доколкото вече не са включени в нея свързани с вноса разходи, като комисиона, опаковка, транспорт и застраховка, направени до първото местоназначение на стоките на територията на страната. Такива са разходите по издадената от Маргейт транс ООД фактура 003010/ 21.04.2020 г. с предмет автотранспорт пристанище Бургас София. При това положение е дължима преценка кое е първото местоназначение на стоките на територията на страната. Легалната дефиниция на понятието е дадена в § 1, т. 72 от ДР на ЗДДС: мястото, посочено в товарителницата или в друг документ, с който стоките се внасят на територията на страната. Когато това място не е посочено в нито един от придружаващите стоките документи, за първо местоназначение се смята мястото, където стоките за първи път се претоварват от едно превозно средство на друго на територията на страната. Видно от фактура 92001300/ 14.04.2020 г., издадена от VAN AERDE N.V. /л.24 от първоинстанционното дело/, тя съдържа отразяване CIF Бургас съгласно кодировката на условията за международна доставка INCOTERMS 2010. Това означава, че първото местоназначение на стоките е Пристанище Бургас, така че превозът им до гр. София е извън обхвата на чл. 55, ал. 1, т. 2 ЗДДС. По изложените съображения решението на АССГ в обжалваната част на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,