Решение № 13749 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2775/2013 г.
ВАСI отделение22.10.2013 г.докладчик Маруся Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7263/27.12.2012 г. по адм. д. № 6227/2012 г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13749 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2775/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 229 и сл. АПК. Касаторът Валентин Русев моли да бъде отменено решение № 7263/27.12.2012 г. по адм. д. № 6227/2012 г. на АССГ, с което е изменен РА № 2001102233/13.01.2012 г. на ТД на НАП - София като е определено задължение по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. 3517,40 лв. със съответни лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Съображения излага в жалбата си. Моли делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане и назначаване на счетоводна експертиза. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е изменил РА № 2001102233/13.01.2012 г. на ТД на НАП -София като е определил задължение по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. 3517,40 лв. със съответни лихви, с което е намалил определеното в РА задължение с 0,05 лв. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е определил правилно дължимият за 2005 г. данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Законосъобразен е изводът на съда, че тежестта на доказване факта на извършени плащания, погасяващи данъчното задължение, е върху касатора. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК да даде указания на жалбоподателя да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. В производството пред съда не е поискано назначаване на счетоводна експертиза. Правилен е изводът на съда, че внесената сума от 3058 лв е отнесена за погасяване на задължението по ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в същия размер. Твърденията в жалбата, че отбелязването в графа "дебит" на сумата 3517,45 лв. означава, че е извършено плащане на тази сума противоречи на съдържанието на счетоводното понятие "дебит". Според тълковния речник "дебит" означава разход, дълг, а понятието "кредит" означава постъпила сума и се отбелязва в лявата страна. Видно от данъчната сметка на Русев сумата 3517,45 лв. е отразена в лявата колона - дебит като задължение на лицето. Доводът на касатора, че това отразяване на сумата означава, че е платена е неоснователен. При липса на довод за допуснати съществени процесуални нарушения от съда не може да се иска връщане на делото за ново разглеждане и назначаване на експертиза предвид чл. 222, ал. 2 АПК. В случая не са допуснати такива нарушения от съда, тъй като е спазен чл. 171, ал. 4 АПК. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,