Решение № 15602 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5265/2018 г.

Решение № 15602 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5265/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Й.М.от [населено място], подадена чрез пълномощник адвокат Божкова, против Решение № 69/06.03.2018 г., постановено по административно дело № 623/2017 г. по описа на Административен съд – Перник. С оспореното решение е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 628/02.10.2017 г. на Кмета на Община Радомир, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Пристройка към жилищна сграда и стреха", находяща се в УПИ VII – 457, кв. 59 по плана на [населено място]. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, както и възраженията на страните. Сочи се нарушение в процедурата по издаване на заповедта, изразяващо се в неуведомяване на всички собственици на имота за проверката, както и съставяне на непълен и необоснован констативен акт. Иска се отмяна на съдебното решение, ведно с последиците от това. Касационната жалба се поддържа от адвокат Божкова, която моли да бъде уважена по съображения, изложени в писмена защита. Ответната страна – Кметът на Община Радомир, чрез възражение и писмени бележки, представени по делото оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Перник е заповед, издадена от Кмета на Община Радомир, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на М. Й.Л.да премахне находящ се в собствения й имот строеж, квалифициран като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Неоснователно се твърди, че съставеният констативен акт, предхождащ издаването на процесната заповед бил непълен. Видно от съдържанието на същия е, че в този акт са описани подробно относимите факти, свързани с местонахождението, размерите и характеристиките на строежа, представляващ пристройка – баня и тоалетна, изградена към съществуваща жилищна сграда на регулационната линия със съседния имот, с размери 2 м. / 1, 70 м., с височина 2, 60 м. до 3, 40 м. и стреха 0, 60 м. Посочено е, че строежът е собственост на М. Йорданова Лазова, която на това основание е определена като негов възложител, както и, че е извършен през 2000 г. по нейни данни, без строителни книжа - в нарушение на чл. 142, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Тези факти не са били опровергани от страна на жалбоподателката в хода на съдебното производство, както правилно е приел съдът. Другото основно възражение, съдържащо се в касационната жалба относно наличието и на други съсобственици на поземления имот, не е подкрепено с надлежни доказателства. Представени са нотариален акт и справка от Национална база данни "Население", видно от които единствен собственик на имота е М. Й.Л./Михайлова/, тъй като другият съсобственик Й. Янев Лазов е починал и е оставил същата за негов наследник. По принцип това възражение не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед, дори и да бе основателно, тъй като след анализ на всички събрани доказателства, правилно съдът е установил, че именно жалбоподателката притежава качеството на възложител на строежа, в което качество е посочена като адресат на задължението за премахването му, като без значение е фактът кои са лицата, които са го финансирали и изпълнили. Освен това, в настоящия процес, оспорващата не може да брани права на трети лица, каквито се явяват сочените от нея съсобственици на имота, които не били уведомени за административното производство, дори и да се игнорира обстоятелството, че това твърдение е останало недоказано. Правилни са съжденията на съда относно отсъствието на търпимост на строежа в приложимата за случая хипотеза на § 16, ал. 3 ДР ЗУТ, тъй като не са налице и двете условия, разписани в тази норма. С оглед разположението на пристройката, а именно на регулационната линия със съседен имот, без да покрива калканни стени на заварени сгради в този имот, е налице несъответствие както с правилото в този смисъл, разписано в чл. 113, ал. 1 от Наредба № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по ТСУ, така и със съответното му по чл. 42, ал. 2 ЗУТ. Освен това не се установява и второто условие за търпимост на строежа – да е деклариран като незаконен пред одобряващите органи до 31.12.1998 г. Не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежа, поради което същият като изграден без строителни книжа, не "търпим" и не "узаконен", подлежи на премахване. Въз основа на изложените мотиви, неоснователни са твърденията на касационните жалбоподатели за неправилност на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Настоящата съдебна инстанция не установи допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Правилно е разпределена доказателствената тежест и са дадени указания на страните в този смисъл, проведени са три открити съдебни заседания, в хода на които са уважени доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения, приетите доказателства са допустими и са относими към правния спор, обсъдени са от съда, който е постановил мотивиран съдебен акт. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,