Решение № 396 от 14.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2014 г.

Решение № 396 от 14.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6030/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на началник отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора против решение по адм. д. № 434/2013 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Иска отмяна на решението с оплакване, че АУЗД е издаден въз основа на незакрита партида за имота като собственост на "Видес-94" ООД и данъчна декларация от 12.01.2000 г. Твърди, че е налице правно основание за издаването на административния акт, а именно: попълнена от собственика данъчна декларация и данни, че имотът е притежаван от "Видес-94" ООД. Издаването на акта преследва фискална цел. Продавачът на имота е имал възможност да уведоми органа по приходи за извършената продажба и не го е направил. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Ответната страна иска оставяне на решението в сила. Актът е издаден без материалноправна опора, защото "Видес 94" ООД не е собственик и не е данъчнозадължен субект. Иска присъждане на разноски за двете инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и развива подробни съображения. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. С решение № 51/26.03.2014 г. по адм. д. № 434/2013 г. по описа на Административен съд-Стара Загора е прогласена нищожността на АУЗД № 7537/24.08.2011 г. на старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" община Стара Загора, мълчаливо потвърден от началник на отдел "МДТ", с който по отношение на "Видес 94 " ООД са установени задължения за данък върху недвижими имоти за 2010 г., ведно с лихвите и такса битови отпадъци, ведно с лихвите. Тъй като жалбоподателят е изпуснал преклузивния срок за оспорване пред административния съд унищожаемостта на административния акт, съдебното производство е останало висящо по жалба с искане за прогласяване на нищожност. За да приеме, че АУЗД е нищожен съдът е приел, че търговското дружество не е данъчно задължен субект, защото към 2010 г. вече не е собственик и следователно административният акт е издаден при пълна липса на условията и предпоставките, посочени в чл. 11, чл. 10, ал. 1 и чл. 62 от ЗМДТ. Решението е материално незаконосъобразно. Не е спорно по делото, че приходният орган при община Стара Загора е издал процесния акт за определяне на местни данъци и такса битови отпадъци за периода 2010 г. на "Видес-94" ООД, който към този период не е бил собственик на два недвижими имота - ателиета в гр. Стара Загора, продадени на 6.06.2008 г. с нот. акт № 46/ т. III, н. д. № 361/2008 г. на физическо лице. След като през 2008 г. собствеността е прехвърлена, за процесния период от време 2010 г. дружеството не е имало качеството на данъчно задължено лице, поради което постановената с АУЗД дължимост на публичното общинско вземане за данък и ТБО е в нарушение на материалните разпоредби на чл. 11, ал. 1, чл. 10 и чл. 62 от ЗМДТ. Но в случая нарушението на материалния закон не обуславя нищожност, в какъвто смисъл са правните изводи на съда. Съгласно чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ в редакция ДВ, бр. 117/97 г., сегашна ал. 3, продавачът на имота има задължението да декларира извършената продажба на двете ателиета, което в случая не е извършено. Поради това не може да се приеме, че приходният орган е упражнил превратно властта си- основание за нищожност по чл. 146, т. 5 от АПК. Задълженото лице за плащане на данъка върху недвижимите имоти и ТБО е собственикът, като данъчните органи определят задължението въз основа на декларираните през 2000 г. обстоятелства за притежавани от дружеството недвижими имоти. Критерият за разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове е степента на допуснатото нарушение на закона при издаването им. В случая е налице материална незаконосъобразност, която не се намира в тежка степен на нетърпимост от правния ред и не може да обоснове нищожност на процесния акт за установяване на задължение по декларация. При издаването му са съобразени декларираните и непроменени от търговското дружество обстоятелства. Административният орган не е бил информиран за настъпилия нов юридически факт във връзка с промяната на собствеността върху недвижимите имоти, поради което не може да бъде споделен направения правен извод, че изначално АУЗД е лишен от всякаква законова опора и се явява нетърпим в правния мир. Нарушената материалноправна разпоредба сочи за основание за унищожаемост, но предвид подаването на жалбата след преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, административният съд и настоящата съдебна инстанция не могат да бъде отменят административния акт. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение