Решение № 12162 от 9.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10873/2017 г.
ВАСV отделение09.09.2019 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4287 от 26.06.2017 г., постановено по адм. дело № 4604/2017 г., по описа на Административен съд - София град. ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на М. Шавова, сумата от 500, 00 (петстотин) лева, съдебни разноски за касационната съдебна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12162 от 9.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10873/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Владимиров, в качеството му на член на Комисията за енергийно и водно регулиране срещу решение № 4287 от 26.06.2017 г. по адм. дело № 4604/2017 г., по описа на Административен съд - София град. С него е отменено по жалба на М. Шавова негово решение № ДОИ – 23 от 05.04.2017 г. относно отказан достъп до поисканата от нея със заявление № ДОИ – 15 от 07.02.2017 г. обществена информация и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по процесното заявление. На М. Шавова е присъдена сума в размер на 10, 00 (десет) лева, представляваща заплатена държавна такса. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и необоснованост, които съставляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна М. Шавова, чрез пълномощника й адв. Д. Димитров в депозирания отговор по касационната жалба я оспорва като неоснователна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, и с оглед на чл. 218 от АПК, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № ДОИ –23 от 05.04.2017 г., издадено от В. Владимиров като член на Комисията за енергийно и водно регулиране. С него е отказан достъп до исканата със заявление с вх. № ДОИ – 15 от 07.03.2017 г. от М. Шавова обществена информация, съдържащо искане за предоставяне на заверени преписи от разпоредителните части на всички лицензии, издадени на "ЧЕЗ Електро България" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД и е върнал делото като административна преписка на органа за ново произнасяне при съобразяване на мотивите дадени в съдебното решение. За да постанови обжалвания правен резултат, административният съд приема, че поисканите от М. Шавова по реда на ЗДОИ заверени преписи от разпоредителните части на процесните лицензии обективират надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДРЗДОИ, и отказът на задължения субект да бъде предоставена исканата информация е незаконосъобразен. Също така приема, че поисканата информация ще позволи на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект – комисията, а именно при какви специални условия са издадени лицензиите на двете електроразпределителни дружества и по този начин ще се повиши прозрачността и отчетността на КЕВР. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Изводите на първостепенния съд за незаконосъобразност на административния акт са направени при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната норма на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, регламентиращ основание за отказ за предоставяне на обществена информация по реда на закона, в случаите, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставянето й, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В случая е поискан достъп до обществена информация досежно разпоредителните части на всички лицензии, издадени на "ЧЕЗ Електро България" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД. С тази част се определят специалните условия за осъществяване на съответната лицензионна дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания. Изрично е посочено, че под разпоредителна част на лицензията да се разбира съдържанието по чл. 49, ал. 1, т. 9 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. В цитираната норма законодателят е посочил какво съдържа лицензията, като в т. 9 от същата е предвидено, че съдържа разпоредителна част, с която се определят специалните условия за осъществяване на лицензионната дейност, според вида на лицензията и специалните изисквания, в т. ч. за координатор на балансираща група, определени в действащите нормативни, общи и индивидуални административни актове. Правилно административният съд е определил, че М. Шавова е поискала достъп именно до тази разпоредителна част. Тази информация не се публикува в публичните регистри. Специалните условия по лицензията се определят в зависимост от лицензионната дейност с оглед на чл. 51 от Наредба № 3/2013 г. Поради това, правилен е изводът на инстанцията по същество, че поисканата информация е официална по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ и чл. 10 от посочения закон, доколкото на основание чл. 39, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), лицензията е неразделна част от решението за издаването й. Издаването на лицензията за пренос и разпределение на електрическа енергия, безспорно засяга обществения живот в страната и предоставянето на информация за конкретните й параметри дава възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на специализирания държавен орган. Установено е, че исканата информация се отнася за трето лице. Съгласно чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ при неполучаване на съгласие от третото лице в срока по чл. 31, ал. 1 от ЗДОИ или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и начин, който не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. Обоснован е изводът на административния съд, че сезираният орган не е анализирал поради какви причини третите лица не дават съгласие - търговска тайна или поради нелоялна конкуренция (по арг. на чл. 17, ал. 3 от ЗДОИ, във връзка с ал. 2). При излагане на подробна аргументация с оглед посочените две хипотези, исканата информация може да се откаже, но действително такъв анализ липсва, както изрично съдът посочил в мотивно- съобразителната част на атакуваното решение. Също така в ЗДОИ е предвидено изключение от общия принцип с чл. 17, ал. 2, предл. последно от ЗДОИ и чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, според които съществува задължение за предоставяне, ако е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на такава информация. Такъв интерес се предполага до доказване на противното в случаите на § 1, т. 5 от ДР на ЗДОИ. С т. 5 от § 1 от ДР на ЗДОИ е създадена оборима презумпция за доказване на противното. Правната последицата от последната е, че обръща тежестта на доказване, установена с чл. 170 от АПК, като в случая не заявителят, а органът следва да установи, че не е налице надделяващ обществен интерес. Посоченото нарушение е от категорията на съществените и е нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно първостепенният съд е посочил, че пълната липса на мотиви са основание за отмяна на оспорения административен акт. Оплакванията на касатора за нарушение на материалния закон също са неоснователни. Административен съд - София град при правилно тълкуване и прилагане на текста на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ е изложил съображения, че е налице надделяващ обществен интерес, поради което законосъобразен е и изводът за приложение на чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, а именно не е необходимо съгласието на трето лице, когато е налице надделяващ обществен интерес от разкриването на такава информация. С оглед изложеното, настоящият тричленен състав на пето отделение счита, че оспореното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора и своевременно заявената претенция на ответната страна в касационното производство, следва да се осъди Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на М. Шавова, сумата от 500, 00 (петстотин) лева, съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция, а именно адвокатско възнаграждение, при отчитане направеното възражение за неговата прекомерност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,