Решение № 791 от 25.1.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 77/27.04.2022 г. на Административен съд (АС) Ямбол постановено по адм. дело 198/2021 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2016 г. изх. 02-280-6500/3189#6 от 03.06.2021 г (наричано за краткост УП изх. 02-280-6500/3189#6/03.06.2021 г.) на изпълнителния директор на ДФЗ, преписката е върната на административния орган за ново произнасяне и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че от доказателствата по делото, вкл. приетата експертиза, се установявало, че са налице недопустими площи, поради факта, че същите се намират извън слоя Площи допустими за подпомагане и извън слоя Постоянно затревени площи. Липсвали доказателства, че жалбоподателят е обжалвал заповедта, с която са одобрени тези слоеве и че площите са вкарани в тях. Счита, че при наличие на изначална недопустимост, проверката на място само е потвърдила, че заявените парцели не отговарят на критериите за допустимост на земеделските площи. В тази връзка твърди, че съдът е игнорирал част от доказателствения материал, което е нарушение на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че проверката на място е проведена при спазване на нормативните изисквания и няма нередности при извършването ѝ. Сочи, че липсва нормативно изискване за наличие на GPS-координати на всяка снимка, както и за предоставяне на снимковия материал на заявителя. Оспорва изводите на съда, че няма никакви данни за местоположението на снимките. Счита, че по делото не са събрани каквито и да е доказателства, които да опровергават установените при проверката на място основания за недопустимост на площите. Сочи, че съгласно експертното заключение, констатациите и измерванията от контролния лист съответстват напълно на констатациите в уведомителното писмо за кампания 2016 г. Излага твърдения, че административният акт е мотивиран. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса. Представя списък на разноските. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Москова. Ответникът по касация А. Моллов оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от адв. Кралева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени УП изх. 02-280-6500/3189#6/03.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, първоинстанционният съд, след като е установил фактите по делото, е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон и в разрез с целта на закона. Решението е правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното решение. Противно на изложеното от касатора съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при събирането на доказателствата и тяхната преценка, поради което решението му не е и необосновано. При установяване на релевантните към спора факти, решаващият съд е взел предвид всички събрани доказателства и ги е обсъдил, вкл. приетите съдебно техническа експертиза (СТЕ) изготвена от вещото лице инж. Русев и съдебно агрономическа експертиза (САЕ) изготвена от вещото лице Пройкова-Пещерска, с оглед изложените от административния орган мотиви. В УП изх. 02-280-6500/3189#6/03.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ липсват каквито и да е мотиви, че заявените парцели или части от тях попадат/непопадат в специализираните слоеве Площи допустими за подпомагане и Постоянно затревени площи, поради което не може да се приеме, че съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като не е коментирал установеното по делото, че са налице недопустими площи, поради това, че същите се намират извън слоя Площи допустими за подпомагане и слоя Постоянно затревени площи. Следва да се отбележи, че от СТЕ изготвена от вещото лице инж. Русев се установява, че заявените парцели 15 броя, са извън слоя Постоянно затревените площи, но част от заявените парцели 69674-755-8-1; 69674-735-30-1; 69674-668-5-1; 69674-613-9-1; 69674-602-9-1; 69674-602-8-1; 69674-579-3-1; 69674-810-22-1 попадат в слоя Площи допустими за подпомагане. Поради това твърдението на касационния жалбоподател, че е налице изначална недопустимост на заявените площи, поради непопадането им в специализирания слой, което само било потвърдено от проверката на място, е неоснователно и противоречи на доказателствата по делото. Предвид разпоредбите на чл. 33, ал. 4, чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 25 от Наредба 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба 105/2006 г.) при извършване на проверки на място одобрението за подпомагане се базира на резултатите от тези проверки, а не на данните от специализирания слой. Поради това правилно е прието от съда, че при проверката на материалната законосъобразност на оспореното уведомително писмо следва да се изхожда от посочените от органа основания за отказа за подпомагане, а именно разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, отменена ДВ бр. 29 от 30.03.2018 г., в сила от 30.03.2018 г., наричана за краткост Наредба 2/2015 г. (отм.), които основания са установени при извършената проверка на място. В тази връзка са били и указанията дадени на административния орган с Решение 3237/11.03.2021 г. по адм. дело 11173/2020 г., което решение е посочено от органа като основание за издаване на административния акт. Изводите на съда, че УП изх. 02-280-6500/3189#6/03.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е издадено при неправилно приложение на материалния закон и в разрез с целта на закона, са правилни. Правилно съдът е приел, че с оглед посочената като основание за недопустимост на площите, съответно за отказа за плащане, разпоредба на чл. 9, ал. 3 от Наредба 2/2015 г. (отм.), е необходимо безспорно да бъде установено, че в конкретния случай е осъществено нарушение от страна на земеделския производител на визираните в нормата изисквания по отношение на заявените за подпомагане парцели. Правилно решаващият съд е приел, че от административния орган не е доказано по несъмнен начин, че заявените от А. Моллов парцели не отговарят на заложените в разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Наредба 2/2015 г. (отм.) изисквания за тревостой. За да достигне до този извод, съдът правилно се е позовал на приетите по делото СТЕ и САЕ. Правилни и съответни на събраните по делото доказателства са изводите му, че няма обективни доказателства, че представените като част от административната преписка снимки, се отнасят за проверяваните парцели. Изложените в касационната жалба съображения за обратното не намират подкрепа в доказателствата по делото. В устния си доклад (о.с.з на 01.04.2022 г.) вещото лице инж. Русев е дало разяснения относно наличието на трайни топографски елементи в парцелите, но е посочило, че в случая от данните, с които разполага не може да се установи дали има идентичност между имотите по снимката и посочените като БЗС-та и номер в уведомителното писмо, т. е. че са обследвани и обходени точно тези парцели. Дори и да се приеме, че снимките отразяват парцелите или част от тях (по логиката на организация на файловете, каквото предположение изразява вещото лице инж. Русев), заявени от А. Моллов, от доказателствата по делото се установява, че не може категорично да се установи, че не е спазено изискването на чл. 9, ал. 3 Наредба 2/2015 г. (отм.). Вещото лице по приетата САЕ е категорично, че при огледа на снимките не е възможно да се каже точно колко откоса е извършвано в процесните имоти. Посочило е, че не се наблюдават розетки на орлова папрат (Pteridium aquilinum), което води до извода, че е имало сенокос. Вещото лице изготвило СТЕ - инж. Русев, по наличните изображения в Google Earth е посочило, че няма как да се прецени дали са извършени коситби, които осигуряват максимална височина на тревостоя 0,7 м във всеки момент на годината, в случая 2016 г. По отношение на броя на дърветата и храстите е посочил, че парцелите изпълняват условието за бр./ха. В заключението на вещото лице Пройкова-Пещерска е посочено, че при прегледа на снимките се установява, че растителността (тревостоя) е с различна височина и етап в развитието си. От снимките не е възможно да се придобие цялостна представа за състоянието на тревостоя и съответно дърветата и храстите. В много от тях се наблюдава основно снежна покривка. Посочило е още, че без поставена мерна единица не би могло да се отчете височината на тревостоя в направените снимки. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и такива следва да му се присъдят в доказан по делото размер 900 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ответника действия, бланкетното възражение за прекомерност направено от касатора, е неоснователно и не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение