Решение № 10028 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9267/2011 г.

Решение № 10028 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9267/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалба на "ЕВН България Електроразпределение" АД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Христо Данов" № 37, подадена чрез процесуалния му представител адвокат Свилен Тодоров, против решение № ТЕ-020/29.06.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР, Комисията/, в частта му по т. 9 и т. 10, в която са определени количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на това електроразпределително дружество по преноса през електроразпределителната мрежа, съответно за второто полугодие на 2011 г. - 682 601 MWh и за първото полугодие на 2012 г. - 713 293 MWh. Наведени са доводи, че решението на ДКЕВР, в оспорените части, не е издадено от компетентен орган, в съответната форма, постановено е при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми и целта на закона, по които се претендира отмяната им и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания за разглеждане на заявлението на дружеството за утвърждаване количества на електрическата енергия и произнасяне с решение, с което именно тези количества да бъдат утвърдени. Жалбоподателят претендира направените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в писмено становище и в открито съдебно заседание по съществото на спора, чрез процесуалния си представител адвокат Петьо Славов, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, както и за присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, счита жалбата за допустима като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С решение № ТЕ-020/29.06.2011 г., на посочено основание чл. 21, ал. 1, т. 17а от Закона за енергетиката /ЗЕ/, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране определя считано от 01.07.2011 г. разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която производителите са длъжни да сключват сделки по регулирани цени с обществения доставчик, както и неговото участие за покриване на потреблението на крайните снабдители до 30.06.2012 г.; количествата електрическа енергия, които обществения доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители за второто полугодие на 2011 г. и първото полугодие на 2012 г.; количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества по преноса през електроразпределителните мрежи за второто полугодие на 2011 г. и за първото полугодие на 2012 г. Във връзка с необходимостта от определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, т. е. количествата, които следва да бъдат осигурени от производителите на електрическа енергия и обществения доставчик за покриване на нуждите на регулирания пазар за второто полугодие на 2011 г. и първото полугодие на 2012 г., административният орган в изпълнение на задължението си по чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ /в приложимата редакция на закона/ и в съответствие с чл. 14, ал. 1, т. 1 от Методиката за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени, приета с негово протоколно решение № 31/09.03.2009 г., отправя писма, с които иска от електроразпределителните дружества информация за количествата електрическа енергия, необходими за покриване на технологичните им разходи по разпределителните мрежи за периода 01.07.2011 г. - 01.07.2012 г., съответно от крайните снабдители - информация относно количествата електрическа енергия, необходима им за покриване на потреблението за същия период. Всички адресати са предоставили поисканите данни, в т. ч. с писмо вх. № Е-13-48-15/18.04.2011 г. "ЕВН България Електроразпределение" АД определя прогнозни количества електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните му разходи по преноса на електроразпределителната мрежа, дадени по месеци и възлизащи за второто полугодие на 2011 г. на 556 000 MWh, а за първото полугодие на 2012 г. - на 581 000 MWh или общо 1 137 000 MWh. Постъпилите в Комисията писма, изпратени от крайните снабдители, електроразпределителните дружества и обществения доставчик са обсъдени от дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна" на ДКЕВР, при което е направен обстоен анализ на база данните за общото количество електрическа енергия, което ще бъде произведено в страната за ценовия период след определяне на нетната разполагаемост на електрическите централи, предложен е размер на квотите за регулирания пазар за разглеждания период за крайните снабдители, и размер на количествата електрическа енергия, необходими за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества. Докладът на експертите вх. № Е-Дк-274/20.05.2011 г., е приет на закрито заседание на комисията, проведено на 25.05.2011 г., за което е съставен протокол № 77 от същата дата. На 29.06.2011 г. ДКЕВР провежда закрито заседание, на което е разгледан посочения доклад от 20.05.2011 г. и е обсъден проект на решение относно определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик за периода 01.07.2011 г. - 01.07.2012 г. и е взето решение № ТЕ-020/29.06.2011 г., с което по т. 9 и т. 10, предмет на оспорването, са определени количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества по преноса на електроразпределителните мрежи, в т. ч. за жалбоподателя "ЕВН България Електроразпределение" АД за второто полугодие на 2011 г. и за първото полугодие на 2012 г., както следва: 682 601 MWh и 713 293 MWh. Решението е взето единодушно от шестимата членове на комисията, участващи в заседанието, от които четирима са със стаж в енергетиката. По делото са допуснати и изслушани първоначална и допълнителна, съдебно-икономически експертизи, заключенията по които не са оспорени от страните и са възприети от настоящия състав, като обективно и компетентно дадени, с изключение на частите, съставляващи отговор на правни въпроси, които са от компетентността на съда. Видно от данните по делото, в т. ч. и приетите заключения на вещото лице, определените за "ЕВН България Електроразпределение" АД количества електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните му разходи по пренос през електроразпределителната мрежа за процесния четвърти ценови период от втория регулаторен период - общо от 1 395 894 MWh, от които за второто полугодие на 2011 г. - 682 601 MWh и за първото полугодие на 2012 г. - 713 293 MWh, са различни от прогнозираните и предложени от дружеството разходи. Отклонението е налице, както по отношение на разходите в размер общо на 1 137 000 MWh /556 000 MWh за второто полугодие на 2011 г. и 581 000 MWh за първото полугодие на 2012 г./, обективирани в писмо вх. № Е-13-48-15/18.04.2011 г., така и спрямо тези, в размер общо на 1 677 893 MWh, определени от дружеството за същия период, като 17.5 % от електроенергията на входа на електроразпределителната мрежа - 9 587 961 MWh с негово писмо вх. № Е-13-48-32/15.06.2011 г. /допълнително депозирано като неразделна част от заявлението му за утвърждаване на цени за този ценови период, в което пък са прогнозирани пренесено количество енергия 7 543 508 MWh и количество за технологични разходи - 17.5 % или 1 677 893 MWh/. От ДКЕВР е съобразено, че писмото от 15.06.2011 г. съдържа подробна прогнозна структура на пренесената електроенергия с количество за крайни потребители от 7 910 068 MWh за периода 01.07.2011 г. - 01.07.2012 г., въз основа на което са изчислени и оспорените от "ЕВН България Електроразпределение" АД количества електрическа енергия за технологични разходи за четвъртия ценови период /01.07.2011 г. - 01.07.2012 г./ - в размер на 15 %, съгласно влязло в сила решение на ДКЕВР, взето по т. 1 от протокол № 77/25.05.2011 г., с което такъв процент технологични разходи е определен както за дружеството-жалбоподател, така и за "Е. ОН България Мрежи" АД, сега "Енерго-Про" АД. Последното решение е приложимо за четвъртия ценови период от втория регулаторен период, както при определяне на необходимите на електроразпределителните дружества приходи в процедурата по утвърждаване на цени, така и при изчисляване на необходимите количества електрическа енергия за покриване на разходите им по електроразпределителните мрежи при определянето на разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. Поради това, без правно значение е обстоятелството, че приетото с протоколно решение № 94/25.06.2010 г., изменение на т. 38 от Указанията за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходите" за втория регулаторен период, което е в идентичен смисъл /с него определеният с първоначалната редакция на текста допустим размер на технологични разходи, които могат да бъдат включени в утвърждаваните цени от 17.51 %, е намален до 15 %, включително за разглежданото дружество/, е отменено понастоящем с влязло в сила съдебно решение № 10927/27.07.2011 г. постановено по адм. дело № 10928/2010 г. на ВАС, V отделение. Установената по делото фактическа обстановка налага извода, че оспореното решение е издадено от компетентен орган - в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ /в редакцията по ДВ бр. 35/2011 г./ по определяне разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик и в изпълнение на функциите на комисията за регулиране на дейностите по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия и осигуряване на справедливо разпределение на икономическите последици от либерализирането на пазара между всички страни по сделките с електрическа енергия /чл. 21, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЕ/. В този смисъл, решението включително в атакуваните части е постановено от оправомощения за това орган, в рамките на предоставената му със закон компетентност, а доводите на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни. Решението на регулаторния орган е постановено в предвидената от закона форма, като съдържа визираните от чл. 59, ал. 2 АПК, реквизити: наименование на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, фактическите и правни основания за постановяване на решението, разпоредителна част, определяща правата и задълженията, начина и срока на изпълнение, срока и начина на обжалване и е подписано от председателя на колективния орган. Другояче казано, нормативноустановената форма за издаване на решението е спазена, а доводите за липса на такава са неоснователни. Оспореното решение съдържа подробни мотиви, обосноваващи заключението на административния орган. Посочени са правните и фактически основания за издаване на административния акт, като следва да се има предвид, че такива се съдържат и в съпровождащите го документи /доклад, протоколни решения/, обсъдени са прогнозите на енергийните дружества, като са изложени съображения, обосноваващи изводите на Комисията относно начина на определяне на количествата електрическа енергия за разглеждания период, които общественият доставчик е длъжен да осигури за покриване на потреблението на крайните снабдители и технологичните разходи на електроразпределителните дружества, в т. ч. конкретно за жалбоподателя "ЕВН България Електроразпределение" АД. Ето защо доводът на жалбоподателя, че решението не съдържа мотиви, е неоснователен. Решението на ДКЕВР в оспорените части е постановено и при спазване на административнопроизводствените правила. Същото е прието в закрито заседание на Комисията, проведено в присъствието на шестима нейни членове, четирима от които със стаж в областта на енергетиката - в съответствие с всички изисквания за кворум и мнозинство, въведени с чл. 13, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ. Решението в обжалваните части е постановено и при спазване на процедурните изисквания, установени с приетата от Комисията, Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия в съответствие, с която всеки производител е длъжен да сключва сделки по регулирани цени. Според изискванията на чл. 14 от Методиката, разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик, е определена въз основа на получената от Комисията информация от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за ценовия период, данните от електроразпределителните дружества относно количествата електрическа енергия за технологични разходи и информацията от обществения доставчик относно количествата енергия за изтеклия период и такава от електроенергийния системен оператор за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Решението е прието въз основа съвкупната преценка на горепосочените данни, в изпълнение на регулаторните функции на Комисията и правомощието й по чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ /действаща норма в приложимата редакция на закона/, според която само ДКЕВР разполага с компетентността да определи разполагаемостта за производство на електрическа енергия, по която всеки производител е длъжен да сключва сделки с крайния снабдител. Докладът на специалистите от дирекции "Електроенергетика", "Икономически анализи и работа с потребители" и "Правна", подпомага Комисията при вземането на решение в тази насока, без да е задължителен за регулаторния орган, още повече, че в случая утвърдените количества електроенергия изцяло кореспондират с посочените в доклада. Предвид изложеното съдът приема, че в случая не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на атакуваното решение на ДКЕВР. Не намира правно основание и наведеното с жалбата основно възражение, че разполагаемостта се определя от енергийните дружества, а Комисията ги регулира със задължителни указания, но без да ги променя. Действително ДКЕВР дава задължителни указания на енергийните дружества по силата на закона, но това не отменя правото й да определи разполагаемост съобразно нормативноустановените методи и изисквания. Решението в оспорените части е постановено и при спазване на материалноправните разпоредби. По смисъла на. § 1, т. 48 от ДР на ЗЕ, "разполагаемост" е способност на производител да осигурява мощност на разположение през определен период от време, за да доставя електрическа енергия. Съгласно посоченото правно основание за издаване на процесното решение - чл. 21, ал. 1, т. 17а ЗЕ /в приложимата в случая законова редакция преди изм. по ДВ бр. 54/2012 г./, ДКЕВР определя разполагаемостта за производство на електрическа енергия или количествата електрическа енергия, в съответствие с която всеки производител е задължен да сключва сделки с крайните снабдители и/или обществения доставчик с оглед изпълнението на принципите по чл. 24, ал. 1 ЗЕ. Целта на разпоредбата е да гарантира необходимите на крайните снабдители количества електрическа енергия за нуждите на битовите потребители и за нуждите на малките и средни предприятия по регулирани цени, както и необходимите на електроразпределителните дружества количества електрическа енергия за покриване на технологичните им разходи. Поради това и при определянето на разполагаемостта се вземат предвид не само прогнозните количества, посочени от дружествата и конкретно от жалбоподателя, но и данните от заявленията на електроснабдителните предприятия относно количествата енергия, които тези предприятия ще предоставят на потребителите по регулирани цени за същия период. При съпоставка на представените данни са констатирани съществени различия в количествата електрическа енергия, които дружеството заявява като необходими за покриване на технологичните му разходи в подадените до ДКЕВР писма и заявления относно процесния, четвърти ценови период, предхождащи издаването на процесното решение. Поради това, правилно Комисията е определила количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи по преноса през електроразпределителната мрежа съобразно правомощията си на регулатор, в съответствие с принципите, посочени в закона и приетата за това Методика за определяне на разполагаемостта за производство на електрическа енергия. Решението на ДКЕВР в оспорените части, в които са определени, считано от 01.07.2011 г. количествата електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните разходи на електроразпределителните дружества по преноса през електроразпределителните мрежи за второто полугодие на 2011 г. и за първото полугодие на 2012 г. по отношение на "ЕВН България Електроразпределение" АД, е съобразено с изискванията на чл. 14 от Методиката, доколкото е взето след анализ и преценка на информацията, предоставена от крайните снабдители относно общото прогнозно потребление за ценовия период, съответно от електроразпределителните дружества - относно количествата електрическа енергия за технологични разходи, от обществения доставчик - относно количествата енергия за изтеклия период и от електроенергийния системен оператор - за съгласуваната разполагаемост на производителите за периода. Спазени са и изискванията и на чл. 15 от Методиката, като освен прогнозните количества, заявени от дружеството, са съобразени и количествата енергия, посочени в предложението му за утвърждаване на цени за същия период. Във връзка с оплакванията в жалбата следва да се отбележи, че правилно при приемане на решението е отчетена разликата в информацията, обективирана в писмата и заявленията, подадени от дружеството относно количествата енергия, необходими за покриване на технологичните му разходи за обсъждания период. Още повече, че чл. 15 от Методиката налага предоставяната от електроразпределителните дружества информация за необходимите им количества електрическа енергия за покриване на технологични разходи да съответства на тази, съдържаща се в заявленията им за утвърждаване на цени за същия ценови период. Поради това, не би могло да се приеме застъпеното от жалбоподателя схващане, че несъобразяването му с горепосоченото императивно правило, влече изгодни за него правни последици, а не дава възможност на регулаторния орган сам да определи различни от прогнозираните от електроразпределителното дружество, количества енергия за покриване на технологичните му разходи по преноса. По този начин са спазени и принципите на чл. 24, ал. 1, т. т. 1, 2, 3 и 4 ЗЕ. Разполагаемостта за производство на електрическа енергия се определя за да се осигури определено количество на пазара, което да се предостави по регулирани цени на определени групи потребители - на битови потребители и на предприятия с по-малко от 50 души нает персонал и оборот до 19.5 млн. лв. Квотите са формирани в съответствие с необходимостта от запазване на енергийния баланс в страната, тъй като са съобразени с данните за общото количество, произведена енергия в страната за периода, с общото количество, необходимо на крайните снабдители за регулирания пазар, при отчитане на енергията, необходима за технологични разходи, както и със заявените от снабдителите прогнозни количества, необходими за нуждите на потребителите. Отчетено е участието на пазара на електрическа енергия на отделните предприятия и влиянието на техните индивидуални квоти върху регулираната цена, по която обществения доставчик продава електрическата енергия на крайните снабдители. Ето защо доводите на жалбоподателя за нарушение на принципите, визирани в разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗЕ са неоснователни. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че разполагаемостта за производство на електрическа енергия, в която на дружеството-жалбоподател след регулиране, са включени количества електрическа енергия, предназначени за покриване на технологичните му разходи по преноса през електроразпределителната мрежа за второто полугодие на 2011 г. и първото полугодие на 2012 г., е определена при спазване на нормативните изисквания, в съответствие с правомощията на комисията и в изпълнение на изискванията за регулиране на дейностите по разпределение и снабдяване с електрическа енергия при баланс между интересите на енергийните предприятия и потребителите, осигуряване на равнопоставеност между отделните категории предприятия и потребители и създаване на стимули за ефективна дейност. По този начин са осъществени и целите на ЗЕ, предвидени в чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 - качествено и сигурно задоволяване на потребностите от електроенергия; енергийно развитие при ефективно използване на енергията и създаване на конкурентен и финансово стабилен енергиен пазар. Следователно, доводите на жалбоподателя за несъответствие на решението в атакуваните части с целта на закона също са неоснователни. Водим от горното съдът приема, че не са налице основания за отмяна на административния акт в атакуваните части. Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода от спора, основателно е искането на ответната страна, предявено чрез адвокат Славов, за присъждане на направените по делото разноски в размер общо на 2 100 лв, от които 2 000 лв. изплатен адвокатски хонорар и 100 лв. - депозит за вещо лице по допусната СИЕ, установени по приложените по делото договор за адвокатска защита и банкови документи. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение