Решение № 14301 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 65/2013 г.

Решение № 14301 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 65/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) против решение № 5805 от 1.11.2012 г. по адм. дело № 5672/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № РД-16-099/15.05.2012 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) на Мирослав Павлинов Павлов е наложено дисциплинарно наказание "отлагане на повишението в ранг с една година". Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон, тъй като заповедта е мотивирана, издадена е след изпълнение на процедурата по налагане на наказание и след като е установено неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Павлов против заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган, при спазване на установената в чл. 97, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, в сроковете, предвидени в чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, при спазване на процедурата по чл. 93, ал. 1 от закона (наказанието е наложено след като служителят е изслушан от дисциплинарно наказващия орган и са приети писмените обяснения) и след проведено производство пред дисциплинарния състав. При правилно тълкуване и прилагане на закона е направено и заключението, че въпреки изложеното по-горе заповедта следва да бъде отменена, тъй като е постановена при отсъствие на материалноправните предпоставки за това. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от закона. В случая правилно първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени допуснати нарушения на служебните задължения от страна на служителя. По делото е установено, че Павлов, заемащ длъжността "главен инспектор" в регионален отдел София към РДНСК Югозападен район, заедно с младши инспектор от същия отдел участва в проверка за изпълнение на заповед № ДК-02-СО-175/10.12.2008 г., издадена от началника на Столична РДНСК, с която е разпоредено да бъде премахната плътна ограда в УПИ IV-1665 в кв. 126 по плана на с. Лозен, изпълнена без строителна книжа. При проверката на 21.10.2011 г. служителите установяват, че оградата е премахната до кота терен, за което съставят констативен протокол № ДК-02-СО-175/21.10.2011 г. Последващата проверка от служители на дирекцията, извършена на 12.03.2012 г. обаче установява, че между УПИ IV-1665 и УПИ IХ-1666 има изградена плътна, измазана ограда. Поради това е направен извод, че в съставения от Павлов констативен протокол не е отразено вярно състоянието на незаконния строеж - нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл и на т. 5.1 и т. 5.6 от длъжностната характеристика и на служителя следва да бъде наложено дисциплинарно наказание. При тези данни правилно съдът приема, че от страна на служителя не е допуснато неизпълнение на служебните задължения, обосноваващо санкциониране по дисциплинарен ред. Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно, в съответствие със законите на страната. В случая не са налице доказателства, които да сочат, че установеното от Павлов в протокола от 21.10.2011 г. не отразява действителното състояние на строежа към датата на проверката. Констатациите при извършената 6 месеца по-късно проверка не опровергават изложеното от служителя, тъй като са направени след продължителен период от време, през който в състоянието на обекта е могло да настъпят промени, без пряк достъп до оградата и липса на възможност за непосредствено възприемане на обекта (констативен протокол от 12.03.2012 г.). Освен това в подкрепа на констатираното от Павлов при проверката на 21.10.2011 г. е и изложеното в декларациите от 20.10.2011 г. на съседи на имота, включително на лицето, сезирало дирекцията за незаконния строеж, в които се съдържат данни, че оградата е премахната. Ето защо не може да се приеме, че е налице недобросъвестно изпълнение от страна на служителя в нарушение на нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДСл. Не са установени и нарушения на т. 5.1 и т. 5.6 от длъжностната характеристика. Според първата норма служителят организира, контролира и осъществява дейностите на РО НСК при упражнение на държавния контрол по устройство на територията, строителството и експлоатацията на завършените строежи, както и съответствието им със съществените изисквания за строежите. В случая според изложеното в заповедта нарушение на цитирания текст очевидно не е допуснато, тъй като проверката на 21.10.2011 г., в която служителят участва не засяга изпълнението на завършен строеж, а изпълнението на заповед за премахване на незаконен строеж. Според разпоредбата на т. 5.6 от длъжностната характеристика служителят следва да организира действията на РО НСК за контрол и привеждане в изпълнение, в т. ч. принудително на издадени индивидуални административни актове от органите на ДНСК, да организира освобождаването на строителни площадки, както и използването на специалните средства, посочени в Закона за устройство на територията (ЗУТ). В случая, както е установено, служителят ръководи проверка за изпълнението на заповед за премахване на незаконен строеж, констатира, че строежът е премахнат и съставя протокол в този смисъл. Липсата на снимков материал към протокола не представлява неизпълнение на служебните задължения, тъй като изисквания за подобно документиране не се съдържат в длъжностната характеристика, а също и в разпоредбите на ЗУТ. Специалните средства, споменати в длъжностната характеристика, са тези, изброени в нормата на чл. 222, ал. 3 от ЗУТ и не включват заснемане на обекта и изготвяне на снимков материал. Поради всичко изложено следва да се приеме, че от страна на служителя не е допуснато неизпълнение на служебните задължения, което да се квалифицира като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, а следователно на са налице основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност. Ето защо като отменя оспорената заповед на това основание, съставът на Административен съд София - град постановява акт в съответствие със закона. По тази причина доводите на касатора в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Касационният довод за необоснованост на съдебния също е неоснователен. Изводите на първоинстанционния съд са в съответствие с представените по делото доказателства. Заключението, че посочените в заповедта за налагане на наказание дисциплинарни нарушения не са установени, следва от съдържанието на представените по делото писмени доказателства и липсата на такива, които да сочат по категоричен начин за това, че отразеното в протокола от 21.10.2011 г. не отговаря на действителното фактическо положение на строежа. Анализът на всички събрани доказателства, мотивира първоинстанционния съд да приеме, че посочените в заповедта за налагане на наказание нарушения на служебните задължения не са установени. Изложеното налага извода, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при отсъствие на останалите, посочени от касатора и в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При липсата на данни за действително направени разноски в касационното производство, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъждани на ответника по касационната жалба въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,