Решение № 306 от 29.5.2024 г. на ВКС по н.д. № 20248002200297/2024 г.

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от защитниците на подс.К. Ч. и подс.Р. М.- адв.С. и адв.В., срещу въззивна присъда № 33 от 08.11.2023г. на Апелативен съд -София, НО, 6 въззивен състав, постановена по ВНОХД № 637/23г. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 НПК. Твърди се, че въззивният съд е излязъл извън фактическата рамка, очертана от обвинителния акт, че е основал заключенията си на базата на експертни предположения, че не са обсъдени съществени доводи на защитата и противоречиви доказателства. Посочва се, че в нарушение на материалния закон подсъдимите са признати за виновни, без да е налице извършено от тях нарушение на трудовото законодателство и без да е установена причинно-следствена връзка между визираните нарушения на законови и подзаконови актове и съставомерния резултат. В подкрепа на тезата, че е налице и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, защитниците посочват, че срокът на определените пробационни мерки е несправедливо дълъг. Иска се от касационната инстанция при условия на алтернативност: да отмени въззивната присъда и да оправдае двамата подсъдими, да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция или да измени присъдата като намали наложените наказания. Постъпило е възражение от страна на повереника на частните обвинители, с което се оспорват доводите на защитниците, сочи се, че възраженията с касационната жалба са схематично маркирани, без да са подкрепени с доводи. Подчертава се, че присъдата на въззивния съд не страда от пороци свързани с процесуална незаконосъобразност на доказателствената дейност, нито е допуснато нарушение на материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитниците на подсъдимите- адв.С. и адв.В. заявяват, че поддържат касационната жалба. Представят ново допълнение към същата, в което са доразвити оплакванията им за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наказанията. Подсъдимите М. и Ч. заявяват, че поддържат доводите на защитниците си. Представителят на Върховната прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Не споделя съображенията в същата, като се спира подробно на обстоятелството, че не е налице съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия. С оглед на липсата на нарушения на материалния и процесуалния закон, предлага въззивната присъда да се остави в сила. Частните обвинители- Г. и М. М.и и Н. М., не се явяват пред касационната инстанция. Повереникът им- адв.И., възразява срещу доводите на защитниците, изложени в последното допълнение към касационната жалба. Счита, че законът е приложен правилно с признаването на подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение по чл.123 НК, като подчертава, че въззивният съд правилно е формулирал допуснатите от тях нарушения на трудовото законодателство и по-специално на нормите, относими към безопасните условия на труд и че това е сторено поради немарливост, а не в резултат на незнание. Оспорва се твърдението на защитата за съпричиняване на съставомерния резултат от страна на пострадалия. Споделяйки мотивите на втората инстанция относно липсата на високо качество на обвинителния акт, то същият според повереника съдържа достатъчно факти, които да послужат за постановяване на осъдителна присъда. Отправя искане за оставяне в сила на въззивната присъда и желае присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция. Като последна дума подсъдимите отправят искане до касационния съд да отмени осъдителната присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба на подсъдимите, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 166 от 17.12.2022г. постановена по НОХД №599/2022 год. по описа Софийски градски съд, наказателно отделение, 11 с-в, подсъдимите К. Ч. и Р. М. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения по чл.123 НК. Протест от представителя на прокуратурата и въззивна жалба от частните обвинители са инициирала въззивна проверка на първоинстанционния акт. С присъда № 33 от 08.11.2023г. на Софийски апелативен съд, присъдата на Софийски градски съд е била отменена. Вместо нея апелативната инстанция е постановила нова, с която е признала подсъдимите за виновни в това, че на 07.12.2018г. в гр.София, като работодатели, управители и собственици на „Б. П.“ ООД, поради немарливо изпълнение на дейност, представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на чл.166, ал.2, чл.166, ал.3, чл.168а, ал.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и чл.16, ал.1, т.6 от Закона на здравословни и безопасни условия на труд / ЗЗБУТ/, причинили смъртта на К. М., като след деянието са направили всичко зависещо от тях за спасяване на пострадалия и на основани чл.123, ал.4, вр. ал.1 и във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК са осъдени на: пробация с приложението на пробационните мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две години за подс.М. и пробация с приложението на пробационните мерки- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от едни година и шест месеца два пъти седмично, както и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от едни година и шест месеца за подс.Ч.. Подсъдимите за оправдани по първоначално повдигнатото обвинени деянието да е извършено при нарушение на чл.12 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценката на риска, на чл.166, ал.1, чл.177, ал.1, т.1, чл.177, ал.1, т.3, чл.177, ал.4, чл.164, ал.1, чл.164, ал.3, т.2 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и на чл.8, ал.1 и ал.3 и чл.18 от ЗЗБУТ, както и по фактическото обвинение деянието да е свързано със занятие, представляващо източник на повишена опасност. Със същата присъда подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски. Касационната жалба на подсъдимите е неоснователна. Относно касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. Приоритетното разглеждане на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения се обуславя от определящото им значение по отношение на останалите две касационни основания. Защитата съзира съществени процесуални пропуски, допуснати от въззивния съд в няколко насоки, които могат да се обединят в следните групи: -такива рефлектиращи негативно върху правото на защита на подсъдимите, - твърдения за липса на мотиви към атакувания съдебен акт, тъй като не са обсъдени направени възражения. В първата група оплаквания се обединяват твърденията на защитата, че апелативният съд е включил в приетата за установена фактическа обстановка факти, които са извън рамката на обвинителния акт или са изведени по недопустим начин от изложените в обстоятелствената му част съждения на прокурора. Евентуалното наличие на посочените пропуски би имало своето значение, като обстоятелство, рефлектиращо негативно върху правото на защита на подсъдимите, доколкото същите следва да са запознати с фактите, срещу които се защитават. Но такова нарушение касационният съд не намира да е допуснато. Въпросите за фактическата рамка на обвинението и процесуалната годност на обвинителния инструмент да послужи за постановяване на осъдителна присъда, са разгледани подробно от въззивния съд. Затова и проверката на настоящата инстанция се осъществява, както във връзка с гарантиране правото на защита на подсъдимите, така и относно спазеното от въззивния съд задължение да отговори на направени от страните възражения. Действително, обвинителният акт не е особено подробен, но основният въпрос, поставен във фокуса на вниманието е бил, доколко съдържа нужният обем факти, обуславящи изводи за авторство на деянието, респективно отговаря ли на минималните стандарти за точност и конкретика на обвинението. Утвърдителният отговор, даден от въззивната инстанция почива на правилна интерпретация на законовите изисквания в тази насока, относими към ясното дефиниране на няколко важни фактически моменти, които имат отношение към съставомерността на деянието, осъществено от подсъдимите и те са: въпросите касаещи извършваната от тях дейност, като собственици и управители на дружеството, стопанисвало бар „П.“, служебната им връзка с пострадалия / последният е работел по силата на трудов договор като барман в заведението/, действията по боравене с платформата, които пострадалият е осъществявал / възложени от работодателя да се извършват от барманите/, причините за инцидента, довел до смъртта на пострадалия. Не на последно място са изведени като значими фактите, свързани с нарушенията, които са допуснати от подсъдимите, обуславящи и причинната връзка с настъпилия съставомерен резултат. Относно тези моменти обвинителният акт съдържа факти и въззивният съд правилно е заключил, че правото на защита на подсъдимите не е било нарушено, като е гарантирана възможността им да се защитават адекватно. Изводите на контролираната инстанция, не са произволни и неверни, а отговарят на действителното съдържане на обвинителния акт, който трябва да се приема като единство на обстоятелствена част и диспозитив. С достатъчна точност е визирано от държавното обвинение, че подс.Ч. и подс.М. са били собственици и управители на търговското дружество, стопанисващо заведението бар „П.“, че трудовият договор, по силата на който пострадалият е започнал работа като барман, е сключен с представляваното от тях дружество. Аргументите на въззивния съд относно качеството на работодатели, които подсъдимите имат и смисълът на това понятие вложен според Закона за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, е направено като отговор на оплаквания на защитата, че подсъдимите не биха могли да са субект на престъплението и не е разширило рамките на обвинението. За разлика от дефиницията по § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ, на плоскостта на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, понятието "работодател" е с по-голям обхват. Освен хипотезите на наличие на трудово правоотношение с наетия работник като задължителна предпоставка по КТ, обхваща и "всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията" (§ 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗЗБУТ).