Решение № 14353 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10587/2017 г.

Решение № 14353 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10587/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 95, ал. 2 КСО. Образувано е по касационна жалба на С. В., от [населено място], подадена чрез адв. И. А., пълномощник и на К. В., С. И., М. С. В. и М. В., конституирани в качеството им на законни наследници на починалия С. В., срещу решение № 271/20.07.2017 г., постановено по адм. дело № 207/2017 г. на Административен съд гр. С.. Навеждат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – С., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд гр. С. е отхвърлил жалбата на С. В. срещу решение № 1012-20-31#1/02.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ гр. С., с което е потвърдено разпореждане № [ЕГН] / 04.04.2017 г. на ръководителя "ПО" в същото ТП на НОИ, с което на С. В., на основание чл. 95, ал. 2 КСО е спряна от 01.05.2017 г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, отпусната пожизнено по чл. 68, ал. 1, 2 КСО с разпореждане № 5/07.03.2014 г. на ръководителя "ПО" в ТП на НОИ – С.. Със същото решение съдът е осъдил С. В. да заплати 150 лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са налице обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на отпуснатата пенсия, а именно наличието на основателно съмнение относно достоверността на данните за осигурителен стаж и доход в удостоверенията, представени от осигурителите "Железопътен завод "Г. Димитров" ООД, гр. С., "Г. Е." ООД, с. Г. и "Памукотекс инженеринг" ООД, гр. С.. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че с разпореждане № 5/07.03.2014 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ – С., на С. В., пожизнено по чл. 68, ал. 1, 2 КСО, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установено е още, че на 15.03.2017 г. в ТП на НОИ – С. е получено писмо на старши разследващ полицай при ОД на МВР – С., с което уведомяват за образувано досъдебно производство № ЗМ-18/2017 г. по описа на ОД на МВР – С., прокурорска преписка с вх. № 73/2017 г. по описа на Районната прокуратура – С. относно представени от С. В. документи за осигурителен доход и стаж, положен в осигурителя "Железопътен завод "Г. Д." – гр. С., "Г. Е." ООД, с. Г. и "Памукотекс инженеринг" ООД, гр. С.. Също така в писмо изх. № 1030-40-777#1/29.03.2017 г. и писмо изх. № 1029-40-12024#3/30.03.2017 г., и писмо изх. № 1030-40511#/11.09.2015 г., Дирекция "Пенсии" в Централно управление на НОИ сигнализират, че в списъка на рисковите осигурители, от името на които са издавани документи със съмнение за неистинност или е подавана недостоверна информация за Регистъра на осигурените лица са добавени осигурителите "Железопътен завод "Г. Д." – гр. С., ДФ "Строймашининженеринг" СМИ "Строймашремонт" – гр. С. и "Г. Е." ООД, с. Г.. Установено е още, че с писмо изх. № 4022-21-156#/16.02.2016 г. Дирекция "Краткосрочни плащания и контрол" към ТП на НОИ- С.-град уведомява ТП на НОИ – С., че не може да бъде извършена проверка за достоверността на данните, съдържащи се в представените от лицето документи за осигурителен стаж, издадени от "Железопътен завод "Г. Д." – гр. С.. По този повод е издадено разпореждането за спиране на пенсията на С. В.. При обжалването му по административен ред разпореждането е потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ – С., предмет на оспорване пред съда. Освен изложеното по-горе, в решението е посочено още, че при извършената проверка от длъжностни лица на ТП на НОИ – С. по разплащателната документация на АПК – Н. се установява, че за периода от 1973 – 1988 г., както и за периода 09/1977 – 01/1987 името на С. В. се открива в "Р. – Н" ЕООД – Н.. Изведен е извод, че за времето, през което лицето е представило документи за осигурителен стаж от осигурителите "Железопътен завод "Г. Д." – гр. С., "Г. Е." ООД, с. Г. и "Памукотекс инженеринг" ООД, гр. С., със съмнения относно тяхната неистинност, името му фигурира в разплащателната документация на АПК –Н. и "Р. – Н" ЕООД – Н.. Първоинстанционният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, а именно дали са били налице основания за спиране на изплащането на пенсията и специално основанието по чл. 95, ал. 2 във вр. с чл. 96, ал. 1 КСО. Обосновано е приел, че към момента на постановяване на разпореждането и потвърждаването му в рамките на административния контрол, са налице достатъчно доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на пенсията по чл. 96, ал. 1 КСО, вкл. релевантната хипотеза на т. 4 – пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването й. Предвид конкретните данни по делото, обстоятелствата, които могат да доведат до прекратяване на пенсията на С. В. са свързани с липсата на необходимия осигурителен стаж за отпускане на пенсията поради неяснота относно данните за стажа за конкретните периоди и наличието на основателно съмнение за достоверността на данните в удостоверенията, представени от осигурителите "Железопътен завод "Г. Д." – гр. С., "Г. Е." ООД, с. Г. и "Памукотекс инженеринг" ООД, гр. С.. Следователно, правилна е преценката на административния орган и на съда, че е било налице основанието за спиране на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на С. В.. В касационната жалба се твърди, че административният орган в нарушение на чл. 35 и 36 АПК не е изпълнил задължението си да събере всички доказателства за конкретния случай. Така наведените оплаквания са неоснователни. Анализът на чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, приложен във вр. с чл. 95, ал. 2 обосновава извод, че компетентният орган може да постанови спиране на пенсията при установени обстоятелства, предвидени в закона като водещи до прекратяването й. В конкретната хипотеза тези обстоятелства са установени, включително и с образуваното досъдебно производство. Не е необходимо лицето да е привлечено като обвиняем, за да се приложи спиране на пенсията, а само да са установени обстоятелства, които биха могли да доведат до прекратяването й. В тази връзка е неоснователен и доводът за нарушение на чл. 7, ал. 1 АПК (принципът на истинност), т. к. са установени действителни факти, релевантни за случая и въз основа на това е постановено спирането. Не може да се приеме за основателен и доводът за неспазване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Издаденият акт не засяга правата и законните интереси на лицето в по-голяма степен от необходимото за целта изплащането на пенсията да се извършва при осъществяване на предпоставките за възникване на това право. Освен това при отпадане на основанието за спиране (чл. 97 КСО), възстановяването на пенсията се извършва от деня на отпадане на основанието, което е част от нормите, предвидени да защитят правата на засегнатите. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания, а при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,