Решение № 12302 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5582/2009 г.

Решение № 12302 от 20.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5582/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс . Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Ангел Василев Петров срещу решение от 6.02.2009 г. постановено от Административен съд Монтана по адм. д. № 789/2008 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са и съображения за недопустимост на съдебното решение като постановено по недопустима за разглеждане жалба - касационно отменително основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът Юлка Борисова Георгиева, с представена по делото писмена защита, мотивира доводи за неоснователност на касационната жалба. Ответникът кмета на община Монтана не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на Заповед № 2710 от 02.10.2008 г., с която кмета на община Монтана е признал правото на ползвателя Ангел Василев Петров да придобие собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на имот № 1282 по помощен план на зона "Парта", м. "Над Младост", землището на гр. Монтана. Със същата заповед е възложено изготвяне на оценка за 500 кв. м. от този имот. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да стигне до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, решаващият съд е приел, че правото на ползвателя да придобие собственост по реда на § 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ не е възникнало, тъй като молбата за трансформация е подадена през 1992 г. По тази молба има позитивно произнасяне - определена е оценка на имота. Определената оценка не е внесена по вина на правоимащия. С предвидения нов ред § 61 - § 63 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е дадена възможност на лицата, които не са заявили правата си, в новия срок да поискат трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Жалбоподателят не попада в тази категория, поради което заповедта с която е признато право му да придобие собственост е отменена като незаконосъобразна. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Съгласно разпоредбата на § 5, ал. 3 (отм.) от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията обнародвана в Държавен вестник бр. 34/1992 г. гражданите, на които е било предоставено право на ползване на основание на нормативните актове, посочени в § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, в срок от 3 месеца от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28 от 1992 г.) подават молба в техническата служба на общините по местоположението на имота, като в двумесечен срок от постъпване на молбата общината определя оценката на имота. Обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че по отношение на заявените права на жалбоподателя се прилага именно тази процедура, тъй като молбата по която се е произнесъл административния орган е подадена на 02.06.1992 г. В тази процедура има позитивно произнасяне за признаване на правата на ползвателя - издаден е оценителен протокол с определена оценка за имота в размер на 31 800 лв. Поради бездействие на правоимащия определената оценка не е внесена в неколкократно новираните срокове, последния от които до 30.09.1994 г. С това бездействие правото му да придобие собственост по отношение на предоставен за ползване имот по предвидения преференциален ред е преклудирано. Преклудирана е възможността на административния орган да се произнесе по предвидения нов ред, приет с разпоредбите на § 61 и сл. от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, тъй като по заявеното право вече е имало произнасяне. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на обжалваното съдебно решение като постановено по недопустима за разглеждане жалба. По делото е представено протоколно Решение № 26Н от 23.12.1992 г. на ПК, сега ОСЗ, Монтана, с което на наследници на Георги Иванов Петров е отказано възстановяване на имот - нива от 13 дка в м. Парта, тъй като имота попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В същото решение изрично е предвидено условие, че този имот ще се възстанови в реални граници след уреждане на взаимоотношенията с ползвателите. Видно от представеното удостоверение за смърт и наследници жалбоподателката Юлка Борисова Георгиева е наследника на бившия собственик. Касационният жалбоподател като ползвател е имал възможност да придобие собственост като заплати определената оценка. След като това не е било сторено е отпаднала отрицателната предпоставка за признаване на правата на бившия собственик респ. на неговите наследници, поради което не може да се приеме довода, че жалбоподателката не е процесуално легитимирана да оспори заповедта за трансформиране на правото по ползване в право на собственост. Следва да се отбележи, че със законодателна промяна е приет нов текст - чл. 18ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, обнародван в Държавен вестник, бр. 113/1999 г., който изрично предвижда в случаите при които се възстановят права на собственици за имоти, намиращи се в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответната общинска служба по земеделие да постановява решение, с което се признават правата им, но собствеността да се възстанови с последващо решение след уреждане на отношенията с ползвателите. До приемането на тази изрична разпоредба възстановяването на правата на бившите собственици е обусловено от приключване на процедурите за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. В случая за касационния жалбоподател тази процедура е приключила с издаване на оценителния протокол. Поради незаплащането на определената оценка признатите му права са погасени. При отпадане на преференцията за ползвателя, правата на бившите собственици се възстановяват в стари реални граници. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение