Решение № 3017 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12293/2020 г.

Решение № 3017 от 8.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12293/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Шукриев от [населено място], обл. Търговище, срещу решение № 87 от 31.08.2020 г., постановено по административно дело № 101/2020 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена като неоснователна исковата молба на О. Шукриев против директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Търговище с искане с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК за обявяване на нищожността на решение № 3676/13.03.2019 г., постановено по административно дело № 1025/2019 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), както и на решение № 72/10.05.2019 г., постановено по административно дело № 64/2019 г. по описа на Административен съд - Търговище. В касационната жалба се изложени оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са съображения, според които с обжалваното първоинстанционно решение неправилно е отхвърлено искането за обявяването на нищожността на решението на Върховния административен съд, тъй като решение № 3676/13.03.2019 г. на ВАС е било постановено извън правораздавателната власт на касационната инстанция, предвид изменението на чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и изключването на касационното оспорване на тези решения. Според касатора, към момента на постановяване на процесното решение на ВАС е била налице абсолютна процесуална пречка за допускане на касационен контрол по смисъла на чл. 215, т. 4 от АПК. Касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което да бъдат обявени за нищожни решение № 3676/13.03.2019 г. по административно дело № 1025/2019 г. на Върховния административен съд и решение № 72/10.05.2019 г. по административно дело № 64/2019 г. на Административен съд - Търговище. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – Търговище, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба, не се явява и не се представлява в производството пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение на Търговищкия административен съд да се остави в сила като правилно. Върховният административен съд, шесто отделение, като прецени наведените в жалбите касационни основания и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК съобразно доказателствата по делото, приема следното: За да отхвърли искането за обявяване нищожността на посочените две съдебни решения, първоинстанционният съд е приел, че съдебните решения, чиято нищожност се иска да бъде обявена, са постановени от компетентни съдилища, от надлежни съдебни състави - от съдии, които са назначени по съответния ред, определени на принципа на случайното разпределение на делото. Спазени са изискванията за писмена форма и решенията са подписани от членовете на състава. Не се твърдят и не се констатирани пороци, водещи до неразбираемост на изразената в съдебните решения воля на съда. Твърдяните в исковата молба пороци, които според ищеца обосновават извод за нищожност, са относими изцяло към съществото на спора, решен от ВАС. Наведените от ищеца доводи за нищожност на съдебното решение на ВАС, с коментар на неговата допустимост, биха могли да се обсъждат, ако се проверява правилността на съдебния акт. Това обаче съгласно нормативната уредба е изключително правомощие само на касационната инстанция, а не и на съда, разглеждащ иска за обявяване на нищожност на съдебното решение, като правилността на първоинстанционния съдебен акт може да се проверява от касационния съд, но решението на последната инстанция не подлежи на проверка за правилност (законосъобразност) от друга съдебна инстанция, с изключение на производствата по реда на Глава ХІV от АПК "Отмяна на влезли в сила съдебни актове", каквото хипотеза не е налице в случая. С оглед гореизложеното съдът е направил извод, че проверка на правилността на касационния съдебен акт е недопустима, защото първоинстанционният съд не разполага с подобни правомощия. Посочено е също така, че съображенията на ищеца за недопустимост на постановения съдебен акт поради излизането на касационния съд извън правораздавателната му власт, по същество са възражения по законосъобразността на съдебното решение, а административния съд в исковото производство не е компетентен да разгледа и разреши въпроси, свързани с правилността, в т. ч. и със законосъобразността на касационния съдебен акт на ВАС, предвид императивната разпоредба на чл. 223 от АПК, указваща, че този акт е окончателен. Несъгласието на ищцовата страна с възприетите от касационния съдебен състав факти и обстоятелства, респективно направените изводи по съществото на правния спор, не може да обуслови наличие на основание за обявяване нищожност на този съдебен акт. На основание посочените обстоятелства решаващият съд е направил крайния си правен извод за липса на пороци, свързани с валидността на съдебното решение от 13.03.2019 г. на касационния съд, което изключва и нищожност на решението от 10.05.2019 г. на Търговищкия административен съд, постановено при новото разглеждане на делото след връщането му от ВАС. Това е обусловило окончателната му преценка, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционното съдебно производство е образувано по искане на О. Шукриев за обявяване нищожността на решение № 3676/13.03.2019 г. по адм. дело № 1025/2019 г. на ВАС, постановено от състав на шесто отделение, и на решение № 72/10.05.2019 г. по адм. дело № 64/2019 г. по описа на Административен съд – Търговище, постановено от друг състав на съда при новото разглеждане на делото след връщането му за ново разглеждане с процесното касационно решение. С посоченото решение на тричленния състав на ВАС е отменено решение № 119/17.12.2018 г. по адм. дело № 193/2018 г. на Административен съд – Търговище, с което е отменено по жалба на О. Шукриев решение № 1040-25-24/31.10.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Търговище, потвърдило разпореждане № 0-25-000-00-01247040/14.09.2018 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Търговище за отказ за отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Търговище. При новото разглеждане на делото е постановено решение № 72/10.05.2019 г. по адм. дело № 64/2019 г. по описа на Административен съд – Търговище, с което жалбата на Шукриев срещу цитираните административни актове е отхвърлена, а с определение № 12136 от 05.09.2019 г. по адм. дело № 8909/2019 г., VІ отд. на ВАС, е оставена без разглеждане касационната жалба на Шукриев срещу първоинстанционното решение. С определение № 17098 от 13.12.2019 г. по адм. дело № 12907/2019 г., 5 чл. с-в на ВАС, е оставена без уважение подадената срещу прекратителното определение частна жалба. Процесните съдебни решения, прогласяването на чиято нищожност се иска, са постановени в производство, стартирало по жалба срещу решение, издадено по оспорване на административен акт, с който е отказано отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност, т. е. в хипотезата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване, в редакцията обн. в ДВ бр. 77 от 2018 г. и влязла в сила от 01.01.2019 г., решенията на административния съд по чл. 118 от КСО подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, с изключение на постановените по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 1 и т. 2, буква "б", буква "д" – за суми до 1000 лв., букви "е" и "ж" от КСО. Съгласно § 149, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (ЗИДАПК), обн. ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. ДВ, бр. 36 от 2019 г., образуваните преди влизането в сила на този закон административни дела в административните съдилища и във Върховния административен съд се довършват в същите съдилища по досегашния ред. Според преобладаващата практика на ВАС, обективирана в определение № 8969 от 13.06.2019 г. по адм. д. № 5996/2019 г., 5 чл. с-в на ВАС, определение № 6747 от 08.05.2019 г. по адм. д. № 3879/2019 г., 5 чл. с-в на ВАС, определение № 9131 от 17.06.2019 г. по адм. д. № 6604/2019 г., 5 чл. с-в на ВАС, определение № 9946 от 27.06.2019 г. по адм. д. № 6900/2019 г., 5 чл. с-в на ВАС, и др., правилото на горецитирания § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) свързва споровете с образуваните (неприключили пред съответните инстанции) дела, а не с момента на подаване на касационната жалба. Противното становище е застъпено в определение № 10091 от 01.07.2019 г. по адм. д. № 3857/2019 г., 5 чл. с-в на ВАС и определение № 6789 от 08.05.2019 г. по адм. д. № 3096/2019 г., 5 чл. с-в на ВАС, според които релевантната дата за образуване на производството е тази на постъпване на касационната жалба. Според цитираните съдебни актове, в които е застъпено първото схващане, което се споделя от настоящата касационна инстанция, за разлика от § 2 към ПЗР на ГПК (обн. ДВ бр. 59/2007 г.), в § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) е избран друг критерий и той не е във връзка с момента на подаване на касационната жалба. Делото е висящо до постановяване на влязло в законна сила решение, но се счита за образувано от извършване на съответното администриране на жалбата (съдебните книжа) по правилата на чл. 157, ал. 1 от АПК. С термина "дело" се означава: 1) канцеларското досие, образувано от последователното подреждане на съдебните книжа, документиращи процесуалните действия; 2) отделното съдебно производство; 3). предметът, с който съдът е сезиран. В нормата на § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), уреждайки довършването на заварените от новия процесуален ред съдебни производства, законодателят е употребил термина "дела", визирайки образуваните отделни съдебни производства пред съответните съдебни инстанции, а не висящите дела въобще (до окончателното им приключване с изчерпване на инстанционния контрол). Всяко от съдебните производства пред съответната инстанция е самостоятелно и има различен предмет, обусловен от обхвата на осъществявания правораздавателен надзор. По подадената от директора на ТП на НОИ – Търговище касационна жалба против решение № 119/17.12.2018 г. по адм. дело № 193/2018 г. на Административен съд – Търговище, е образувано дело във ВАС на 08.02.2019 г. (касационната жалба, макар и подадена на 31.12.2018 г., е постъпила във ВАС на 24.01.2019 г.), производството по което, по аргумент на противното от § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), се подчинява на въведения след 01.01.2019 г. процесуален ред. Към датата на образуване на делото е била в сила и новата разпоредба на чл. 119 от КСО и по аргумент от чл. 157, ал. 1 от АПК и т. 21. 2 на Вътрешните правила за документооборота на Върховния административен съд, утвърдени със заповед № 1369/07.09.2016 г. на председателя на съда, съгласно които образуването на делото се извършва като се постави върху съпроводителното писмо печат за ход в открито или закрито заседание, към тази дата решението на административния съд е окончателно и влязло в сила. Това е така, тъй като касационният контрол се обвързва с образуване на дело пред ВАС, не с датата на образуване на делото пред съответния административен съд, нито с датата на постановяване на първоинстанционния акт, нито с датата на депозиране на касационна жалба. От друга страна, предвид настъпилото по време на висящността на производството пред ВАС изменение в подсъдността на делата по чл. 119 от КСО в сила от 01.01.2019 г., предвиждаща едноинстанционност на съдебното производство по жалби срещу актовете по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "е", обстоятелството, че нормата е процесуална и същата има незабавно действие, включително и по отношение на висящите съдебни производства, поради липса на други разпоредби, уреждащи приключването им по досегашния ред, поради което делото не е подлежало на касационно разглеждане. С оглед гореизложените съображения ирелевантно е обстоятелството дали разпоредбата на § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИДАПК (обн. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) в случая е относима към изменението на чл. 119 от КСО (както е прието в определение № 2764 от 25.02.2019 г. по адм. д. № 1137/2019 г., VІ отд. на ВАС) или не е (така в определение № 2867 от 24.02.2020 г. по адм. д. № 1672/2020 г., 5 чл. с-в на ВАС). Безсрочната възможност по чл. 128 а във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК е открита само за нищожните решения, тъй като те не са годни да породят целените правни последици. Нищожността на съдебното решение представлява тежък порок на съдебния акт, който е свързан с нарушения на изискванията за неговата валидност. Касае се за нарушения във връзка с функционирането на съда, с надлежното формиране на състава му, с изключителното му овластяване да разрешава съдебни спорове, с изискванията за писмена форма и подписване на съдебното решение или с абсолютната невъзможност да бъде разбрана, дори и чрез тълкуване, изразената от съда воля. За да е налице нищожно решение, то следва да е постановено при толкова съществен порок на процесуалните правила, които да водят до нетърпимостта му в правния мир. За да е нищожно съдебното решение, то изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение. Нищожността на съдебния акт предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. (Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС от ГК и ТК на ВКС и ОСС от I и II колегия на ВАС). Нищожно е съдебното решение, когато същото е постановено от незаконен състав или с участието на лице, което не е съдия в съответния съд, или не е изготвено в писмена форма или не е подписано изобщо или от мнозинството на членовете в съдебния състав. Нищожно е и съдебното решение, чието изпълнение е невъзможно с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация или е постановено относно изпълнение на действие, съставляващо престъпление или е несъвместимо с основите на действащия правен ред. От гореизложеното явства, че за да бъде обявено едно решение за нищожно, е необходимо наличието на изключително тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в решението воля или много тежък порок във формата на решението. Предвид конкретните данни по делото първоинстанционният съд правилно е преценил, че при постановяване на решенията, чиято нищожност се иска да бъде прогласена, не е осъществено нито едно от посочените изключително тежки нарушения, от което е изведено вярно и обосновано заключение, че съдебните актове са валидни и не са нищожни. Необходимо е да се отбележи, че ищецът, касатор в настоящото производство, както в исковата молба, така и в касационната жалба против първоинстанционното решение, е навел довод, че с оглед влязлото в сила от 01.01.2019 г. изменение на чл. 119 от КСО, произнасянето на ВАС с процесното решение от 13.03.2019 г. е извършено извън пределите на правораздавателната власт на съда, основание според него за нищожност на решение № 3676/13.03.2019 г. по адм. дело № 1025/2019 г. на ВАС, което на свой ред влече като последица и нищожността на постановеното в резултат на връщане на делото за ново разглеждане от друг състав последващо решение на Административен съд – Търговище № 72/10.05.2019 г. по адм. дело № 64/2019 г. Посочените обстоятелства касаят обаче допустимостта на съдебното решение, а не неговата валидност. Изискване за валидност на съдебното решение е то да е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда. Нищожно ще бъде, понеже излиза извън тези предели, например решение срещу лица, неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. Правораздавателната власт (компетентността) на съдилищата има два аспекта - подведомственост и подсъдност. Подведомствеността е призната от закона възможност съдилищата да правораздават по определена материя. Така например в чл. 128 от АПК законодателят изчерпателно е изброил по кои въпроси и искания за съдебна защита административните съдилища имат правораздавателна власт и кои административни актове са изрично изключени от тази власт. Подсъдността е компетентността по място, по предмет и по степен на съда да разреши съответния правен спор от материята, възложена в подведомствеността на съдилищата. С оглед на тази компетентност подсъдността на съдилищата е местна, родова и функционална. Санкцията за неспазване на подведомствеността, на задължителната родова или на функционалната подсъдност, е недопустимостта, а не нищожността на постановения съдебен акт. Разпоредбата на чл. 215 от АПК неизчерпателно изброява основания за недопустимост на касационната жалба, като в т. 4 като такова е регламентирано подаването й против решение, което не подлежи на касационно оспорване. Едно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Разглеждането и произнасянето по недопустима касационна жалба води до недопустимост на производството и съответно на постановеното съдебно решение, но не и до неговата нищожност. Както вече беше посочено, обхватът на проверката в производството по чл. 128 а във връзка с чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК се ограничава единствено до валидността на съдебния акт и не включва неговата недопустимост. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК се установи, че решението е валидно и допустимо, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение