Решение № 8721 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1268/2016 г.

Решение № 8721 от 12.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1268/2016 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. Б. Т., гр. П., ул. "Л. Т." .№..., ет. ..., ап. ... срещу Решение № 2376 от 25.11.2015 г. на Административен съд, гр. П., постановено по административно дело № 1502/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на г-н Т. срещу Заповед № 15-1030-000442 от 6.05.2015 г. на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. П., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата му е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Касационният жалбоподател - Е. Б. Т., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно съдът приел, че заповедта съдържа правно основание, тъй като не е посочен нормативният акт, по който е наложена принудителната мярка. Съдът не обсъдил довода на касатора, че е налице несъответствие между заповедта и посоченото в акта за установяване на административно нарушение. Доказателствата по делото безспорно установяват, че не е имало отказ за изпробване с техническо средство - не са съставяни преписки или доклади за отказа, показанията на техническото средство доказват една проба на 6.05.2015 г. в 04:15:42 часа под № 2487, която е отрицателна и тя точно неговата, явил се в болничното заведение с незначително малко закъснение, но медицинското лице отказало да му вземе кръвна проба. Счита, че изложеното прави решението и необосновано. Моли съда да отмени ожалваното решение и да постанови друго, с което да уважи жалбата му.

Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. П., не везма становище.

Представителя на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Доводът за неизписване на нормативния акт, въз основа на който е приложена мярката, е неоснователен, тъй като очевидно се касае за технически пропуск. Основателен е доводът за противоречие между заповедта и акта за установяване на нарушение. Въпросът за отказа от изпробване с техническо средство не е безспорно установен като материално-правна предпоставка за прилагане на чл. 171, т. 1, б. "б" Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Тези обстоятелства не са правилно преценени от съда, което е довело до неправилно приложение на материалния закон.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 6.05.2015 г. около 04,10 часа г-н Т. управлявал моторно превозно средство - марка "Фолксваген голф", регистрационен № РВ 9854 АВ, в гр. П. по бул. "Х. Б." като до № 116 бил спрян за проверка от контролните органи. Г-н Т. отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол с техническо средство "Дрегер - алкотест" 7510, фабричен № ARDM 0248. Говорел силно завалено, имал несигурна и криволичеща походка, лъхал силно на алкохол. За нарушението бил издаден акт за установяване на административно нарушение № Т 938398. Издаден му бил талон за медицинско изследване, № 0045252, със срок за явяване 05.05 часа в Многопрофилна болница за активно лечение "П.".

1. На 6.05.2015 г. в 05,55 часа, г-т Т. се явил в Многопрофилната болница за активно лечение "П.", но дежурният лекар отказал да му вземе кръв за медицинско изследване поради просрочие на часа на явяване.

1. На 6.05.2015 г., със Заповед № 15-1030-000442, издадена на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. П., приложил на г-н Т. "санкция по чл. 171, т. 1, б. "б" - временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. В заповедта органът се позовал на съставения акт за установяване на административно нарушение № Т938398. Посочил, че нарушението е извършено на 6.05.2015 г. около 04,10 часа, на бул. "България" до № 116.

1. В хода на съдебното производство г-н Т. представил: епикриза, издадена на 28.01.2010 г. от Клиника по интервенционална кардиология относно извършено в клиниката лечение в рамите на три дни; експертно решение на трудово-експертната лекарска комисия към Многопрофилна болница за активно лечение, с което удостоверява 60% трайно намалена правоспособност.

1. Ответникът представил данни за апарата "Дрегер - алкотест" 7510, фабричен № ARDM 0248, които установили, че на 6.05.2015 г. в 04:15:42 часа била извършена проба, която дала отрицателен резултат. Друга проба в процесния период не била правена.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел, че г-н Т. не оборил материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение - твърдението за направени пет отрицателни проби не се доказва от представената разпечатка от паметта на техническото средство, а безспорно е доказано, че не дал кръв за медицинско изследване. Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е правилен.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК пороци. Доводите, които сочи са относно пороците нарушение на материалния закон и необоснованост. По отношение на довода съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът не сочи доводи, поради което и по аргумент на чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва служебно да се произнася.

Касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на материалния закон, защото съдът не отчел липсата на правно основание за издаване на заповедта. Видно от съдържанието на оспорената заповед същата е издадена на основание чл. 22 ЗАНН и с нея се "налага" "санкция по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Член 22 ЗАНН е общата разпоредба за прилагане на принудителни административни мерки. В случая от текста на заповедта е безспорно, че органът посочил правното основание. Дали това ще стане непосредствено преди или след думата, която отделя мотивите от диспозитива на акта и която обективира властническото волеизявление на органа - в случая "заповядвам", е ирелевантно за законосъобразността на акта. Важното е, че органът посочил правно основание и то е вярното.

Наред с това правното основание изрично е посочено и в наименованието на акта - "Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 15-1030-000442 по чл. 171, т. 1, б. "б". Следователно в заповедта на две места е посочено правното основание за прилагане на мярката.

Това, което е неправилно в диспозитива на акта е не непосоченото правно основание, а вписването, че се налага санкция. Мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП не е санкция, а принудителна административна мярка. Но не даденото от органа наименование на принудителната мярка определя характера й на мярка или на санкция. Това императивно е сторил законодателят. Допуснатата от органа неточност в изказа нито променя съдържанието на приложената принуда, нито по някакъв начин е ограничило правата на касатора. С оглед на горното довода на касатора е неоснователен.

Касаторът счита, че решението противоречи на материалния закон и е необосновано, тъй като съдът не установил наличието на несъответствие във фактическата обстановка посочена в заповедта и в акта за установяване на административно нарушение. Преди всичко следва да се посочи, че органът изрично се позовал в мотивите си на Акта за установяване на административно нарушение № Т938398. По този начин той инкорпорирал в мотивите си изложеното в акта. Вярно е, че в заповедта мястото на извършване на нарушението е посочено бул. "България", а в акта - бул. "Х. Б.". Безспорно, мястото на извършване на нарушението е важен елемент на фактическия състав на нарушението, но в случая е очевидно, че става въпрос за техническа грешка. Всички останали елементи на нарушението са коректно посочено - час, административен номер, марка и регистрационен номер на превозното средство, а както бе посочено и по-горе, самият акт за установяване на административно нарушение е приобщен към мотивите на заповед. С оглед на това съдът счита за неоснователен довода на касатора за неяснота на фактическата обстановка.

Съдът не споделя и заключението на прокурора, който твърди, че поради допусната от органа техническа грешка в изписването на булеварда, на който е станало нарушението, не е налице елемент на индивидуализацията на нарушението. Нарушението е индивидуализирано с всички необходими елементи в акта за установяване на нарушение, а актът е неразделна част от мотивите на оспорената заповед. Допълнителна индиция за мястото на нарушението е и посочването в талона за медицинско изследване, като посоченото там място напълно съвпада с това, посочено в акта. Тълкуването в съвкупност на всички доказателства по безспорен начин установяват мястото на извършване на нарушението.

Касаторът твърди, че съдът неправилно ценил доказателствата по делото и въз основа на това постановил необосновано съдебно решение, което е и в противоречие с материалния закон, тъй като не са налице елементите на фактическия състава на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Представената разпечатка от паметта на техническото средство безспорно доказвала, че г-н Т. не е отказал проверка с техническо средство, тъй като в нея фигурира само една проба в периода 4,15 часа, т.е. времето, когато той е спрян за проверка. Този довод на касатора е неоснователен. От факта, че в разпечатката от паметна на техническото средство има само една отрицателна проба в период, около който е извършена и проверката на г-н Т. не може да се направи извод, че той не само не е отказал пробата, но и пробата показала отрицателен резултат. Най-малкото, ако това беше вярно, на г-н Т. нямаше да бъде издаден талон за медицински преглед и той нямаше да пристигне за прегледа близо част по-късно.

Наред с това следва да се посочи, че довода за една отрицателна проба г-н Т. излага едва в касационната си жалба, т. е. след като се е запознал с разпечатката от паметта на техническото средство. В жалбата си до първоинстанционния съд г-н Т. твърди, че били проведени пет проби с техническото средство, които били отрицателни. Очевидно това твърдение на касатора не съответства на разпечатката от паметна на техническото средство и в касационната жалба той вече твърди, че пробата е само една.

Съдът не споделя в тази насока и заключението на прокурора, тъй като в акта за установяване на административно нарушение изрично е посочено, че г-н Т. отказал извършването на проба с техническо средство, поради което няма как да има следи в паметна на техническото средство от негово изпробване. Вярно е, че водачът вписал в акта "След употреба на средство не бе констатиран алкохол", но това възражение само по себе си не е доказателство за липса на алкохол. Следва да се отчита факта, че изпробването чрез техническо средство не може да стане въпреки волята на водача, поради което законодателят е предвидил и възможността за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта чрез медицинско изследване. Ако техническото средство действително показало отрицателен резултат, както твърди г-н Т., за него не би представлявало никакво затруднение да се яви веднага в медицинското заведение и да докаже твърдението си. Това той не сторил. Следователно самото поведение на г-н Т. оборва доводите му.

Наред с това, дори и да се приеме за вярно твърдението на касатора, че направената проба дала отрицателен резултат, то отказът му да даде кръв за медицинско изследване само по себе си е основание за прилагане на мярката. Що се отнася до "незначително" малкото му закъснение да се яви в медицинското заведение това закъснение е точно 40,00 минути. Достатъчно, за да обоснове отказа на дежурния лекар да извърши медицинското изследване.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Съдът правилно установил фактите по делото, направил обосновани фактически изводи, подвел фактите под релевантната правна норма, която правилно тълкувал и въз основа на това постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд