Решение № 110 от 19.03.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 750/2008 г.

Решение № 110 от 19.03.2009 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 750/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по в. н. о. х. д. № 223/2008 г. на Апелативен съд гр. С. е подаден касационен протест от Апелативна прокуратура гр. С., с оплаквания за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от подсъдимия Х. Ц. Й. с оплаквания за нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. По отношение на жалбата намира оплакванията неоснователни. Подсъдимия лично и чрез защитата си поддържа жалбата си и моли протеста да се остави без уважение. Частните обвинители, чрез повереникът си са на становище протеста и жалбата като неоснователни да се оставят без уважение, а постановеното решение в сила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 10.11.2008 г. постановено по в. н. о. х. д. № 223/2008 г. на Апелативен съд гр. С. е изменена присъда по н. о. х. д. № 3623/2006 г. на Софийски градски съд, като подсъдимия Х. Ц. Й. е оправдан да е нарушил правилата за движение по чл. 150 от ЗДвП и е намален размера на наказанието лишаване от свобода на една година и два месеца. В останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия е признат за виновен в това, че на 10.03.2005 г. в гр. С., при управление на МПС в нарушение на правилата за движение, по непредпазливост причинил смъртта на Ж. К. и многобройни средни телесни повреди на Ю. М., С. А., И. Н. и Ц. С., поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. "б" вр. с ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален лек режим на изтърпяване на наказанието. С присъдата е уважен граждански иск за съпруга на пострадалата Ж. К. за сумата от 30 000 лв. Делото е на вниманието на Върховният касационен съд на РБ за четвърти път, въпреки че производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава двадесет и седма и че целения резултат за бърз наказателен процес в съдебната фаза е изцяло дискредитиран. ПО ПРОТЕСТА на Апелативна прокуратура гр. С. Доводите са за явна несправедливост на наложеното наказание и неизпълнение на указанията на Върховният касационен съд в предходно отменително решение. В протеста липсва оплакване за неправилност на въззивното решение в оправдателната му част, което е и основанието за намаляване размера на наказанието. Несъстоятелни са доводите за неизпълнение на задължителните указания на Върховният касационен съд. Трите предходни отменителни решения на Върховният касационен съд са констатирали нарушение визирано в чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК, което със сега постановеното решение е отстранено, а както по горе беше посочено основанието за намаляване на размера на наказанието определено на подсъдимия не е атакувано от съответния прокурор, поради което и няма как да бъде обсъждано. ПО ЖАЛБАТА на под. Й.: Оплакването е за нарушение на закона, с отказа на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл. 343а НК въпреки събраните доказателства по делото за оказана помощ на пострадалите. Довода е неоснователен. Подробно и аргументирано въззивния Съд е обсъдил това становище на защитата и изводите са законосъобразни, изцяло се споделят от Върховният касационен съд, поради което и не се преповтарят. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание . Мотивите на въззивното решение в тази връзка на л. 44 и 45 от решението са особено пространни, споделят се в голямата им част от Върховният касационен съд и не страдат от претендираната непълнота. Няма как обаче да бъде споделено становището "Да се приеме обвързваща задължителна сила на указанията на ВКС по приложението на чл. 66, ал. 1 НК, във връзка с възприетата от касационната инстанция явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, би означавало въззивния съд да постанови формално решение, с което да изпълни указанията за начина на изтърпяване на наказанието". Това становище обезсмисля касационната проверка с основание чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК (както впрочем е станало в случая на три пъти) и дерогира разпоредбата на чл. 355, ал. 1, т. 2 НПК. Позоваването на инцидентно необвързващо Р № 562/2002 II н. о. също не би могло да подкрепи тези изводи. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение законосъобразно и правилно, а подадените протест и жалба неоснователни. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение