Решение № 12651 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5795/2011 г.

Решение № 12651 от 7.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5795/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Асен Петров Йончев срещу решение № 1015 от 7.03.2011 г. по адм. дело № 7752/2010 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Пътна полиция" - СДВР, не е изразил становище пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Асен Петров Йончев от с. Лозен срещу заповед № 0913/9185/09 от 4.03.2010 г. на началник отдел "Пътна полиция" - СДВР, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка за изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство № 272860033. Съдът е обсъдил подробно фактическите обстоятелства относно надлежното връчване на наказателните постановления, с които на жалбоподателя са наложени административни наказания за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата и е приел, че са налице данни за отнети 42 контролни точки с влезли в сила наказателни постановления. При това положение е посочил, че законосъобразно административният орган е приложил предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП принудителна административна мярка спрямо жалбоподателя. Счел е за неоснователни доводите за изтекла давност за изпълнение на наложените административни наказания съгласно чл. 82 от Закона за административните нарушения и наказания по съображения, че наложената ограничителна мярка не съставлява административно наказание и визираният законов текст не намира приложение в този случай. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е прието при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че съдът не е съобразил липсата на фактически основания в оспорената заповед, не е обсъдил всички доказателства, събрани по делото и е достигнал до необоснован и неправилен извод за законосъобразност на административния акт. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е неоснователна. Съдът въз основа на точен и подробен анализ на релевантните факти по делото правилно е приел, че са били изпълнени материално правните предпоставки за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП принудителна административна мярка спрямо жалбоподателя. Съгласно цитираната разпоредба, на водач на пътно превозно средство, на който са отнети всички контроли точки - общо 39 и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството си за управление, се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление. Доводите на жалбоподателя във връзка с надлежното връчване на административнонаказателните актове при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и произтеклите от тях правни последици са били обсъдени от съда, който аргументирано е приел за установено, че са отнети всички контролни точки на водача. Противно на твърдяното в касационната жалба, заповедта съдържа фактически и правни основания за постановяване на ограничителната мярка, поради което съдът правилно е приел, че е издадена от компетентния административен орган, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Правилно съдът е приел за неоснователни оплакванията за изтекла погасителна давност за изпълнение на административните наказания и съответно отпадане възможността да се приложи предвидената в чл. 171, т. 4 от ЗДвП ограничителна мярка спрямо адресата им. Отнемането на контролните точки е последица от извършването на нарушението, а не вид наказание за него. Поради това изтеклата давност за правото на държавата да търси принудително изпълнение на наложените наказания не рефлектира върху правните последици от извършеното нарушение, каквито са отнемането на съответния брой контролни точки, а в резултат на това и изземването на свидетелството за правоуправление. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,