Решение № 4089 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9040/2011 г.

Решение № 4089 от 21.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9040/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Джоан Бахзад Абдулджалил, от гр. София е подал касационна жалба срещу решение № 2583/28.05.2011 г. по адм. дело № 2560/2011 г. по описа на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № з-110/23.02.2011 г. на началника на 5-то Районно управление "Полиция" (РУП) - СДВР, с която е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и допуснато нарушение на приложимия материален закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 3-то АПК. Претендира се отмяна на решението и отмяна на оспорената заповед. Ответникът - началникът на 5-то РУП - СДВР, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна - участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Джоан Бахзад Абдулджалил срещу заповед рег. № з-110/23.02.2011 г. на началника на 5-то РУП - СДВР, с която на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказано издаването на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителят не е изтъкнал причини, нито е представил доказателства, че огнестрелното оръжие, което ще носи и съхранява му е необходимо за самоотбрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът е подал искане с вх. № К-2754/2010 г. по чл. 56, ал. 4 ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, като първоначално е посочил, че същото му необходимо във връзка с дейността на фирмата му "Вит 94" ООД. Впоследствие сочи като причина за снабдяване с оръжие "семейната си принадлежност" и обстоятелството, че по отношение баща му - сирийски гражданин има два опита за убийство, а чичо му е бил убит. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 3, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта и правилно и изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателстава изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Абулджалил е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Потенциалната нужда на заявителя и обстоятелството, че в миналото е бил титуляр на разрешения от претендирания вид, не попада в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква установяване на категорична необходимост от боравене с оръжие към релевантния момент на отправяне на заявление по Раздел трети на Глава четвърта от закона. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява доводът за боравене със значителни парични средства във връзка с осъществяване на регламентирана търговска дейност. На съвременния етап на развитие на търговско-банковата система и нормативно установените ограничения за кешови разплащания, пренасянето на големи парични суми не е задължително. Отделно от това - сам по себе си фактът на опериране с паричния поток на "Вит 94" ООД, доколкото самостоятелно не указва на която и да е от визираните в разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ цели за използване на оръжие, не може да се третира като мотив за придобиването му. Релевираните доводи за бандитски нападения над членове на семейството на касатора също не могат да обосноват необходимостта от самоотбрана. Описаните събития са със значителна давност (2002 и 2004 г.) и при липсата на данни за непосредствена или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се споделя от настоящата инстанция. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност от страна на АССГ, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,