Решение № 604 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6433/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от А. Стефанов, [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора [населено място] за отмяна на влязло в сила решение 1124 от 02.08.2021 г. на тричленен касационен състав на Административен съд - Варна по КАХД 867/2021 г. С ревизираното решение, предмет на настоящото дело АдмС - Варна е отменил Решение 264/01.03.2021 г. постановено от XXI състав на Адм. съд Варна по адм. д. 2669/2020 г. по описа на същия съд и е отхвърлил исковата молба на А. Стефанов, депозирана чрез НПО Сдружение Паднали ангели , представлявано от К. Стефанова с правно основание чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, чл.З от ЕКПЧ, срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията /ГДИН/ гр. София, с претендиран за присъждане размер на обезщетение 50 000 лв. Присъдени са и разноски в полза на ответника в размер на 80 (осемдесет) лв. Към искането не са представени нови доказателства, не се твърди настъпването на нови за производството обстоятелства. Иска се само отмяна на присъдените разноски за ответника по делото - ГДИН. Ответникът - Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр. София взима писмено становище по искането за отмяна като го намира за необосновано и неоснователно. Навежда аргументи, че липсват каквито и да било основания за използването на този извънреден способ за ревизиране на влезли в сила съдебни актове. Като прецени доводите на страните и правнорелевантните факти, състав на Върховния административен съд Трето отделение, намира искането на А. Стефанов за допустимо като предявено от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240, ал. 1 АПК / в редакцията на кодекса, действаща към датата на подаване на искането за отмяна/. Разгледано по същество искането на А. Стефанов е неоснователно по следните съображения: С атакуваното решение 1124 от 02.08.2021 г. на тричленен касационен състав на Административен съд - Варна по КАХД 867/2021 г. е отменено Решение 264/01.03.2021 г. постановено от XXI състав на Адм. съд Варна по адм. д. 2669/2020 г. по описа на същия съд и е отхвърлена исковата молба на А. Стефанов, с правно основание чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, чл.З от ЕКПЧ, срещу Главна дирекция Изпълнение на наказанията гр. София, с претендиран за присъждане размер на обезщетение 50 000 лв. Присъдени са и разноски в полза на ответника в размер на 80 (осемдесет) лв. С искането за частична отмяна на гореописаното влязло в сила съдебно решение е посочено правно основание чл. 239, т. 1 АПК. В този случай се обосновава отмяна на съдебният акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай искателят се позовава на разговор с друг затворник, изтърпяващ наказание лишаване от свобода , в който разговор бил информиран относно приложението на нормите на ГПК спрямо тези на ЗИНЗС и съотношението им като общи към специални. Това следвало да промени правните изводи на съда за дължимостта на направените от ответника разноски и поставяло произнасянето на тричленния състав в противоречие на общите правила и разпоредби на Европейската конвенция за защита на правата на човека. Настоящият съдебен състав намира, че представите аргументи не могат да се определят като "новооткрито обстоятелство" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, което при решаването на делото не е било могло да бъде известно на страната. Действително, лицето може да не е било запознато с начина на тълкуване и прилагане на определени разпоредби поради липсата на юридическо образование. Но това не превръща получаването на информация за възможния начин за тълкуване на една или друга законова разпоредба в ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, ал. 1 АПК, който да обоснове прилагането на извънреден способ за ревизия на влязъл в сила съдебен акт. Настоящият тричленен съдебен състав на ВАС намира, че всички твърдения, изказани в искането за отмяна не обективират в себе си нови обстоятелства, които да не са могли да станат известни на страната при административното и съдебното разглеждане на спора още от 2021 г. В допълнение може да се каже, че направените твърдения можеха да обосноват искане по чл. 248 от ГПК за изменение на съдебното решение в частта за разноските /преди влизането му в сила/, но не и искане за отмяна по реда на чл. 239 от АПК. По изложените съображения тричленният съдебен състав на ВАС, Трето отделение счита, че е неоснователно твърдението на А. Стефанов за наличие на нови обстоятелства от съществено значение за решаване на делото, тъй като посоченото в искането не съответства на изискванията на нормата на чл. 239, т. 1 АПК. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,