Решение № 10196 от 30.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10959/2016 г.

Решение № 10196 от 30.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10959/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на § 2 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) във връзка с чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс (ИК) Образувано е по жалба на Инициативен комитет за участие в информационно-разяснителната кампания "Справедливост", създаден с решение от 26.09.2016 г., представляван от председателя Б. И. И., подадена чрез адв. Павлина Николова, против решение № 3452-НР/08.09.2016 г. на Централна избирателна комисия, с което са приети Общи положения относно регистрация на инициативни комитети, партии и коалиции в Централната избирателна комисия за участие в информационно-разяснителната кампания в подкрепа на въпросите на националния референдум или на алтернативната позиция при едновременно произвеждане на избори за президент и вицепрезидент на републиката и национален референдум на 6 ноември 2016 г., в частта по раздел II - за регистрация на инициативни комитети Релевирани са доводи, че решението на ЦИК е нищожно, като постановено извън кръга на правомощията на колективния орган по чл. 57, ал. 1, т. 10, буква "а", т. 13, букви "а" и "б" от ИК и при превишаването им, предвид мълчаливата отмяна на § 2 от ПЗР на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, осъществена с новия ИК", тъй като ЦИК не е компетентна да определя условията за регистрация на инициативни комитети, още по-малко да преценява, че към заявлението за регистрация инициативният комитет следва да представи списък, съдържащ имената, единния граждански номер, постоянен адрес в Република България към 8 август 2016 г. и саморъчен подпис на не по-малко от 2500 гласоподаватели, положен пред чл. на инициативния комитет, подкрепящи регистрацията на инициативния комитет за участие в информационно-разяснителната кампания по въпросите на националния референдум, съгласно Приложение № 40-НР от книжата за произвеждане на национален референдум, нито пък "да дописва закона". Инвокирани са и доводи за неправилност на решението поради несъответствие с целта на закона. По тези съображения жалбоподателят иска прогласяване на нищожност на оспореното решение-в посочената по-горе част. Ответникът-Централна избирателна комисия, представлявана в производството от М.Б.-упълномощен член, съгласно решение № 9 от 23.03.2014 г., изразява становище за недопустимост, алт. за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид данните по преписката, доводите в жалбата и мотивите на обжалваното решение, съобрази следното: Жалбата е допустима в частта, с която се претендира нищожност, като подадена от надлежна страна и извън законоустановения тридневен срок по чл. 58, ал. 1 от ИК от обявяване на решението по реда на чл. 57, ал. 2 от ИК. В останалата част е процесуално недопустима за разглеждане, като подадена извън законоустановения срок, тъй като оспореното решение на ЦИК е обявено на 08.09.2016 г., законоустановеният срок за обжалване изтича на 11.09.2016 г., а жалбата срещу решението е подадена едва на 28.09.2016 г., след изтичането на законоустановения срок. Разгледана по същество, в допустимата за разглеждане част жалбата е неоснователна. С обжалваното решение, на основание чл. 4, ал. 1, чл. 16 и § 2 от ПЗР на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, чл. 57, ал. 1, т. 10, буква "а", т. 13, букви "а" и "б", чл. 132 - чл. 137, ал. 1, чл. 138 - чл. 145, ал. 1, чл. 151, ал. 3, чл. 152, ал. 1, буква "а", чл. 153 - чл. 155, ал. 1, чл. 320 във връзка с чл. 3, ал. 3 и чл. 19, ал. 3 от Изборния кодекс, Централната избирателна комисия е приела Общи положения относно регистрация на инициативни комитети, партии и коалиции в Централната избирателна комисия за участие в информационно-разяснителната кампания в подкрепа на въпросите на националния референдум или на алтернативната позиция при едновременно произвеждане на избори за президент и вицепрезидент на републиката и национален референдум на 6 ноември 2016 г. С обжалваната му част са приети изискванията за регистрация на инициативни комитети. Постановеното решение е взето след обсъждане -видно от протокол № 387 от 08.09.2016 г. от заседание на ЦИК, в който се съдържат разискванията и гласуването- 16 присъстващи, от които 15 гласа"за" и 1-"против", от където следва, че решението на ЦИК е взето с необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове, съобразно изискването на чл. 53, ал. 4 от ИК. То постановено от компетентния за това независим държавен орган- ЦИК, съобразно правомощията му, регламентирани в чл. 57, ал. 1, т. 10, буква "а" и т. 13, букви "а" и "б" от ИК . Спазена е изискуемата от закона писмена форма, с посочване на кратки фактически и правни основания за издаването му. Доводът на оспорващата страна, че решението на колективния административен орган не съобразено с целта на закона, не касае допустимата за разглеждане част от жалбата. Неоснователни са основните твърдения в жалбата, че ЦИК "не е компетентна да определя общите положения относно регистрация на инициативни комитети в Централната избирателна комисия за участие в информационно-разяснителната кампания в подкрепа на въпросите на националния референдум или на алтернативната позиция при едновременно произвеждане на избори за президент и вицепрезидент на републиката и национален референдум на 6 ноември 2016 г, още по-малко да дописва закона" в частта досежно изискването към заявлението за регистрация инициативният комитет да представи списък с имената, ЕГН и постоянен адрес в РБ към 8 август 2016 г. и саморъчен подпис на не по-малко от 2500 гласоподаватели". Този извод се налага от препращащата норма на § 2 от ЗПУГДВМС, която не е нито изрично, нито мълчаливо отменена, съгласно която за всички неуредени в закона въпроси относно произвеждането на национален и местен референдум се прилагат съответните разпоредби на Изборния кодекс. Следва да се посочи и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ИК, съобразно която ЦИК осъществява дейностите по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове и тази на чл. 57, ал. 1, т. 10 от ИК, изрично оправомощаваща ЦИК да регистрира, обявява и издава удостоверения на партиите и коалициите за участие във всички видове избори и инициативните комитети за участие в изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България, и тази на чл. 57, ал. 1, т. 13, букви "а" и "б" от ИК, съобразно която ЦИК води публични регистри на партиите и коалициите при всички видове избори и на инициативните комитети при избори за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България. Анализирани в съвкупност, препращащата разпоредба на специалния закон и трите норми на кодекса налагат еднозначния извод, че на ЦИК е предоставена компетентност и изрично правомощие да приеме процесните общи положения относно регистрация на инициативни комитети, което е сторила с обжалваното решение. В този смисъл напр . и решение № 9652 от 13.09.2016 г. по адм. д. № 9971/2016 г., IV отд. на ВАС. По тези съображения са неоснователни твърденията в жалбата за липса на компетентност от страна на ЦИК "да определи оспорените условията за регистрация на инициативни комитети ", както и тези за грубо неспазване на материалния закон. От изложеното по-горе следва, че обжалваното решение е взето без да е допуснато съществено нарушение на материалния закон, което да води до неговата нищожност. Твърдението в обратния смисъл не намира опора в доказателствата по делото. Налага се решаващият извод, че не е допуснато нарушение, водещо до нищожност на оспорения акт, тъй като същият е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в съответната писмена форма и на предвиденото в закона основание, което безспорно се установява от представените по делото доказателства. По основаните възражения на жалбоподателя съдът намира за необходимо още да посочи, че незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разграничаването им е с оглед порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване. Известно е, че нищожността касае валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. Поради изначалното наличие на такива сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа се приема, че нищожният акт не е съществувал в правната действителност, поради което в административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето (арг.: чл. 149, ал. 5 АПК). Иначе казано, нищожният акт страда от толкова непримирима противоправност, че изключва търпимостта му в правния мир. Пред такава хипотеза в настоящия случай очевидно не сме изправени. Процесният акт, в обжалваната част, не е нищожен. Не са налице пороци, водещи до нищожност на оспорения акт, поради което жалбата срещу него като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 58, ал. 3 от ИК, Върховния административен съд, четвърто отделение