Решение № 13147 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10342/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България против решение 26271 от 02.08.2025 г., постановено по адм. дело 12397/2024 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отменено решение 12106 от 21.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, в частта, с която на М. С. С. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд в оспорената част е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението на административния съд в оспорената част да бъде отменено. Ответникът М. С. С., гражданин на Сирия, чрез адв. Илиев, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационните жалби и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Решението на Административен съд София- градв частта, в която е отменено решение 12106 от 21.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците в частта, с която на М. С. С., гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанцинният съд неправилно приема, че спрямо М. С. С., непридружен непълнолетен, са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и административният акт в тази част е незаконосъобразен. Според цитираната разпоредба хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец, и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От представените по делото справки на Дирекция Международна дейност" към ДАБ не може да се направи извод, че обществено политическата и икономическа ситуация в страната по произход на молителя се развива негативно. Анализът на данните в посочените документи формира заключение, че въпреки краткосрочната ескалация на военните действия, след падането на режима на бившия президент Башар Асад ситуацията в Сирия се нормализира. В представената и пред касационната инстанция справка МД-02-528/30.09.2025 г. на Дирекция Международна дейност към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който към 25.09.2025 г., считано от 08.12.2024 г., около 1 027 887 сирийски граждани са преминали обратно в Сирия от съседни страни, а към датата 26.09.2025 г. 1 863 863 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. Справката установява също продължаващо от страна на ВКБООН усилие за улесняване на безопасното и достойно завръщане на сирийските бежанци в техните родни райони, като се осигуряват транспорт, друга логистична подкрепа, а и парична помощ. Съвкупната преценка на посочените данни дава основание да се приеме, че в Сирийската арабска република не се установяват прояви на безогледно насилие и реална опасност от тежки посегателства върху правата и сигурността на цивилни лица, а икономическата ситуация, както и сигурността в страната се подобряват, поради което връщането на кандидата за международна закрила в страната по произход, не е свързано с неблагоприятни последици. В подкрепа на този извод са и данните, че преходната администрация в Сирия премахва задължителната наборна военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници, освен в ситуации на национално извънредно положение (справка МД-02-572/22.10.2025 г. на Дирекция Международна дейност). Не са изпълнени и предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз (СЕС) в неговото решение по дело С-465/2007 г. От проведеното на 18.10.2024 г. интервю с лицето, търсещо закрила, и от останалите писмени доказателства се установява, че М. С. , гражданин на Сирия, непридружен непълнолетен, напуска страната по произход доброволно и след кратък престой в Турция, пристига нелегално в България с основна мотивация да се установи тук в търсене по на по- добър живот и бъдеще. Майка му и другите му роднини остават в Сирия. Следователно бежанската история на М. С. не разкрива факти, които да сочат, че лицето е принудено да напусне страната по произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, нито за възможен риск от такива посегателства при завръщането в Сирия. Опасенията на лицето, че може да го вземат войник при завръщането му в Сирия, не обосновават предоставяне на хуманитарен статут по реда на ЗУБ и освен това се опровергават от цитираната по горе информация в справките на Дирекция Международна дейност. Тези справки са официални писмени документи в производството по ЗУБ и се ползват с доказателствена сила, която в случая не се опровергава от останалите доказателства. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е достатъчна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Преди прилагането на посочената хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че спрямо жалбоподателя не се установява наличие на реална, действителна опасност от тежки заплахи по смисъла на визираната разпоредба. Този извод не е в противоречие с тълкуването на чл. 37 от Директива 2013/32, постановено с решение на СЕС по дело С-406/22, на която първоинстанционният съд се позовава, тъй като по отношение на конкретния кандидат за международна закрила не се установяват материално-правните предпоставки, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут, предвидени в националното законодателство. Обратно на застъпената в мотивите на съдебното решение теза, в случая от страна на административния орган е извършена индивидуална преценка на бежанската история на лицето, както и на всички обективни и субективни фактори, обосноваващи наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Отчетено е, че търсещият закрила чужденец е непълнолетен, поради което попада в категорията на уязвими лица по чл. 30а ЗУБ и е извършен цялостен анализ на всички обстоятелства, относими към преценката за висшия интерес на делото по чл. 6а ЗУБ във връзка с § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Обсъдени са физическите, психическите и емоционалните потребности на детето и неговите желания, отчетени са възрастта, пола, обстоятелствата, изложени в бежанската история на лицето и са взети предвид последиците, които ще настъпят за детето, ако същото се установи извън родината си, в чужда етническа, езикова и културна среда, без семейство и близки. На тази база е направен правилният извод, че в най-добър интерес на детето ще бъде то да се завърне в Сирия, където се намира семейството му и където ще може да се развива в позната езикова, културна, социална и икономическа среда. Изводът на административния съд, че висшия интерес на детето обосновава предоставянето на хуманитарна закрила по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ - други причини от хуманитарен характер, също е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. Тълкуването на текста, застъпено в редица решения на Върховния административен съд, разкрива, че това са причини, различни от изрично изброените в чл. 9, ал. 1 от закона, въз основа на които може да се установи същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В случая обстоятелства, представляващи реален риск за лицето не са установени, а запазването на етническата и културна идентичност на чужденеца, както и на връзката със семейството, предполагат той да се завърне в родината си. Поради изложеното Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че решението на Административен съд София град в частта, в която е отменено решение 12106 от 21.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, в частта, с която на М. С. С. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на М. С. С., гражданин на Сирия, срещу решение 12106 от 21.11.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, в частта, в която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут да бъде отхвърлена. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,