Решение № 621 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2042/2016 г.

Решение № 621 от 17.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2042/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Софтуерен университет" ООД, гр. С., против решение № 7718 от 10.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9064/2015 г. на Административен съд С.-град, с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу заповед № 521/20.07.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). С последната, на основание чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68г и чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), органът е забранил на жалбоподателя прилагането на нелоялна, заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 и чл. 68д, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 ЗЗП. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната на съдебното решение и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - председателят на КЗП, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Софтуерен университет" ООД срещу заповед № 521/20.07.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която, на основание чл. 68л, ал. 1, вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68г и чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите, на жалбоподателя е забранено да прилага нелоялна, заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2 ЗЗП. Практиката се изразява в това, че от сайта на дружеството се извеждат категорични внушения за статута на "Софт Уни" като университет, кандидатстването за който се осъществява с приемен изпит по програмиране. На завършилите успешно 3-те нива се издава сертификат за професия за софтуерни инженери. Страните не спорят по фактите. Не е спорно и обстоятелството, че "Софтуерен университет" ООД няма акредитация за учебно заведение от Министерството на образованието. Съдът е обсъдил задълбочено и всестранно релевантните доказателства по спора. Приел е, че проверката от КЗП е започнала след сигнал на потребител с твърдения, че "Софтуерен университет" ООД се презентира като университет, без да има акредитация за това. Тази фирма заблуждава клиентите си, като в същото време поражда убеждение, че всеки може да се представя за институция от системата на МОН. Органът е извършил надлежна проверка, резултатите от която са отразени в изготвен констативен протокол. Както органът, така и съдът подробно са анализирали данните от официалния сайт на дружеството http/softumi. bg. Както издателят на акта, така и съдът са достигнали до правнообоснования извод, че дружеството е предприело заблуждаваща търговска практика с цел привличане на потребители срещу заплащане за предлагани услуги. При безспорна фактическа обстановка АССГ е стигнал до извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган по чл. 68л от Закона, в законоустановената форма при спазване на процедурните правила и в съответствие с материално- правните норми и целта на закона. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на нелоялна търговска практика. В дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 от закона е определено съдържанието на тази практика, като съобразно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП на същата е приравнена и заблуждаващата търговска практика. В конкретния казус Административният съд С.-град правилно е приел, че при постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени и да мотивират неговата отмяна. Съдебната практика и теорията са константни, че процесуалните нарушения в административното производство са съществени само ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. В настоящото производство жалбоподателят не е уведомен за образуваното административно производство, като не се е запознал с документите по преписката и не е изложил становище в хода на административното производство - в нарушение на чл. 26 и чл. 34 АПК. Нормата на чл. 26, ал. 1 АПК е гаранция за правата на заинтересованите от административното производство лица, а жалбоподателят безспорно е такъв. Тя дава възможност на заинтересованата страна да бъде информирана за образуваното производство и с оглед на това да прояви съответната активност в защита на правата си. В случая всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът е направил фактическите си и правни изводи, са били предоставени на жалбоподателя и той е взел становище по тях в настоящото производство. Следователно, с оглед на фактически осъществената функция на чл. 26, ал. 1 АПК, нарушението не е съществено и не е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Нормата на чл. 68в ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. Съгласно § 13, т. 23 от ДР ЗЗП "търговска практика" е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Според разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна, подвеждаща информация или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното и представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика - чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. В съответствие с чл. 68д, ал. 2, т. 2 ЗЗП, обстоятелствата по ал. 1 включват информация за основните характеристики на стоката като резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба. Касационната инстанция споделя изводите на АССГ, че дружеството, чрез цялостното си представяне като университет с твърдението, че след завършване на образованието студентите ще получат сертификат за професия и то за софтуерни инженери и ще им се окаже съдействие за работа в престижни компании - партньори на университета, е осъществил заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 2, пр. 16 от ЗЗП. Обстоятелството, че дружеството е регистрирало словна марка "Софтуерен университет" в Патентното ведомство е неотносимо към предмета на настоящото производство. Преценката за вероятност от объркване, правена в рамките на производство по ЗМГО, е неотносима към настоящия случай. Понятието потребител (по смисъла на ЗЗП) е дефинирано в § 13, т. 1 от ДР ЗЗП. Съгласно тази легална дефиниция, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Представената информация на сайта на жалбоподателя е от такова естество, че е в състояние да заблуди средния, сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив потребител за обстоятелството, че "Софт Уни" е университет, както и да го мотивира да вземе решение, което в противен случай не би взел. В хода на административното производство чрез допустими доказателствени средства органът е установил категорично правнозначимите факти, като писмените доказателства не са оспорени по реда и в срока по чл. 193, ал. 1 ГПК. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че органът не е допуснал съществени нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК. Недопускането до разпит свидетел за установяване на обстоятелства, свързани с личните му възприятия относно информацията в сайта и очакванията му от предоставените услуги, не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като посочените въпроси са от правно естество именно с оглед на оценка на множеството неоспорени писмени доказателства, които са подробно анализирани в обжалваното решение. От приложения Констативен протокол № К-0142683/23.03.2015 г., необорен с допустими и относими доказателства в процеса, е установена по несъмнен начин нелоялна търговска практика на дружеството. Самото структуриране на официалния сайт на дружеството, предлаганата информация, препратки и внушения сочи на този единствено правилен извод. Първоинстанционният съд е обсъдил всички представени доказателства и е отговорил мотивирано на всички възражения и доводи на касатора, относими към правния спор. Направените от решаващия съд фактически констатации са основани на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административната преписка. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния и процесуалния закон и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и при направено от касационния ответник искане за присъждане на разноски, следва да му се присъдят такива в минимален размер от 500 лева за защита от юрисконсулт, на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд