Решение № 14612 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11757/2014 г.

Решение № 14612 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11757/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на здравеопазването срещу решение № 9258 от 2.07.2014 г. по адм. дело № 4539/2014 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отменен негов мълчалив отказ по заявление вх. № 110/21.11.2013 г., подадено от "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Видин" ЕАД за издаване на разрешение за лечебна дейност по реда на чл. 46, ал. 2 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). Иска се отмяна на постановеното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът "СБАЛК Видин" ЕАД оспорва жалбата по съображения, изложени в писмения отговор. Претендира присъждане на разноските в касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, а мотивите му по тълкуването и прилагането на закона изцяло се споделят. Съгласно чл. 46, ал. 1 и 2 и чл. 47, ал. 1, 2 и 4 от ЗЛЗ осъществяването на дейността на лечебните заведения за болнична помощ подлежи на разрешение, което се издава от министъра на здравеопазването, след представяне на заявление с приложени към него документи, изброени в чл. 47, ал. 1 от ЗЛЗ. Заявлението се подава в РЗИ, която в 30-дневен срок извършва проверка дали са спазени изискванията на приложимата наредба, на правилника и на утвърдените медицински стандарти, след което издава удостоверение, или дава предписания за отстраняване на установени несъответствия, след което изпраща преписката на министъра. Последният издава исканото разрешение или мотивира отказа си да го издаде, ако са налице предпоставките, посочени в чл. 48, ал. 2 от ЗЛЗ. В ал. 1 на разпоредбата е визиран тримесечен срок за произнасяне, считано от подаване на документите по чл. 47 от ЗЛЗ. Правилно е прието от тричленния състав, че правната и житейска логика обосновават извод, че този срок следва тече от момента, когато министърът обективно би могъл да се запознае със заявлението и приложените към него документи, изпратени му от съответната РЗИ, т.е. след като е сезиран. В случая те са били изпратени до него с писмо от 27.12.2013 г., при което тримесечният срок изтича на 27.03.2014 г. Разсъждавайки в тази насока съдът не е допуснал нарушение като е счел, че жалбата срещу мълчаливия отказ на министъра е допустима, а по същество е основателна, тъй като нормативната уредба изисква изрично негово произнасяне. Неоснователни са доводите по отношение недопустимостта на жалбата поради липса на предмет. В чл. 47, ал. 8 от ЗЛЗ е посочено, че при непълноти на приложените документи министърът уведомява писмено лицето за това и определя срок за отстраняването им. В тази връзка писмото от 18.03.2014 г., адресирано до изпълнителния директор на "СБАЛК Видин" ЕАД, но невръчено, не може да бъде квалифицирано като достатъчно доказателство за надлежно уведомяване по чл. 47, ал. 8 от ЗЛЗ и да обоснове хипотезата на неприключила с мълчалив отказ административна процедура. С оглед на доказателствата се налага изводът, че е нарушен принципът на бързина и ефективност, и в рамките на тримесечния срок министърът не се е произнесъл, поради което е налице мълчалив отказ, който е незаконосъобразен и правилно е отменен, а преписката е изпратена на органа за произнасяне по заявлението съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗЛЗ. Не са налице основания за отмяна на постановеното съдебно решение и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените в настоящето производство разноски. Заплатено е адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, за която сума следва да се осъди МЗ, като възражението за прекомерност съдът счита за неоснователно. Така мотивиран и на онование чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,